Решение № 1950 от 01.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1950 гр. Пловдив, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330104263 по описа за 2021 година

Образувано е по искови молби на Т.Г.а А., ЕГН **********, Н. Г. А., ЕГН ********** и Г. К. А., ЕГН ********** срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *** за заплащане на сума в размер на по 2000 лева, за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпени травми при ПТП, състояло се на 10.02.2017г., виновно причинени от водача на застраховано при ответника л.а. ****, с рег. № ***** по застраховка „гражданска отговорност“ по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица *****, срок на действие от 31.10.2016 г. до 30.10.2017г., ведно , ведно със зак. лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

Ищците сочат, че на 10.02.2017 г. са претърпели пътен инцидент, придвижвайки се с лек автомобил **** с рег. № **** прибирайки се от гр. ********, където живеят, като вината за този инцидента била на водача на лек автомобил **** с рег. № ****., който се движил със скорост около 110 км. в час в същата пътна лента и в същата посока зад управлявания от ищеца Г.А. автомобил.

Зад тях на същия път в същата пътна лента и в същата посока на около 30 м. зад автомобила на М. се движил водачът П.П. с лек автомобил ****с рег. № ***** със скорост близка до скоростта на лек автомобил ******, като М. е възприел движещия се пред него автомобил **** със закъснение, но реагирал и задействал спирачната система на управлявания от него автомобил при което водач ът П. реагирал на стоп 1 светлините на лек автомобил **** и отклонил управлявания от него автомобил наляво.

Въпреки тази негова маневра последвал припълзяващ удар между лек автомобил *****и движещия се зад него автомобил ***** като ударът настъпил в задна лява част на лек автомобил **** и в предна лява част на лек автомобил*****. С отклонение на траектория наляво лек автомобил ***** достигнал южната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, като последвал втори удар за него в предната част, след което се установил на място. Лекият автомобил ****** продължил по пътната си лента със задействана спирачна система достигайки до лек автомобил ***, като последвал нов втори удар за лек автомобил ******в предната му част и задната част на *** След удара лек автомобил *** се отклонява наляво достигайки южната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, в която последвал втори удар за този лек автомобил в предната му част, след което и той се установил на място.

М., съпругата му и П. излезли от колите си, като П. се обадил на тел. 112, като всички отишли до автомобила на ищците като се опитали да отворят предни и задни врати на автомобила, но не успели. Пристигнал противопожарен екип, който успял да извади ищците, като вследствие на ПТП –то ищците претърпели травматични увреждания.

Твърди се, че имало образувано досъдебно производство по описа на РУ – с. *** при ОД на МВР – П., в което било установено, че ПТП-то е станало в землището на с.

Т. на автомагистрала ***, като досъдебното производство е водено срещу неизвестен извършител, а от събраните доказателства Районна прокуратура – Пловдив е установила, че виновен е водачът Б.М..

От изяснената фактическа обстановка по воденото досъдебно производство било установено, че телесните увреждания на пострадалите са в пряка причинна връзка от виновното поведение на водача М., който нарушил правилата за движение, за което същия бил наказан с административно наказание по реда на чл. 78 А от НК, с решение по АНД по описа на ПРС – 18 н.с., с което М. бил признат за виновен за това, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на Н. А. средна телесна повреда раздробено отворено счупване на дясна бедра кост в средната трета, причинило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за 8-9 месеца и счупване на долна раменна срамна кост в дясно причинило трайно затрудняване в движението на долния десен крайник за месец и половина – два месеца с налагане на съответното административно наказание.

Въпросното решение било влязло в законна сила, като било изменено с решение на Окръжен съд П. по въззивно АНД № 1119/2020 г . , с което Б.М. бил признат за невинен по това, че е нарушил две от трите му повдигнати нарушения, и е признат за виновен за това, че при управление на МПС е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Н. А. средна телесна повреда - раздробено отворено счупване на дясна бедра кост в средната трета причинило трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник за 8-9 месеца и счупване на долна раменна срамна кост в дясно причинило трайно затрудняване в движението на долния десен крайник за месец и половина – два месеца, за което му е наложена глоба и оправдан по останалите две нарушения.

Твърди се, че ищците са били приети в болница, търпели са силни болки и страдания.

Твърди се също така, че МПС на виновния водач към момента на ПТП е имало 2 валидна застраховка Гражданска отговорност в ответниковото дружество, била е проведена извънсъдебна процедура съгласно, която са предявени претенции към застрахователното дружество образувана е щета, получено уведомително писмо за образуване преписки по щети, като от застрахователя са поискани допълнителни документи.

В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се отговорността на водача на лек автомобил ****с рег. № ****** като се посочва, че последния не е реализирал виновно противоправно поведение в резултат на което да е причинено съответното ПТП. Оспорен е механизмът на настъпване на произшествието описано в исковата молба, както и наличието пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и произшествието. Твръди се, че отговорен за ПТП –то е водачът на лек автомобил ****** Г.А., който управлявал автомобила си без излъчващи светлини отзад габарити стоп светлини, като управляваният от него автомобил е бил технически невъзможен за възприемане от другите участници в движението.

Освен това се посочва, че Г.А. е управлявал лек автомобил ***** по начин на място и в момент, когато това не е било безопасно, защото излъчването на светлина повишава техническата възможност за възприемане на автомобила в значителна степен за останалите участници в движението, което би довело до техническа възможност за по- ранна реакция от тях. Оспорват се търпените от ищците вреди. Оспорен е характерът на претърпените телесни увреждания и твърдяните от ищците възстановителни процедури, доколкото по делото не са представени доказателства за травмите и свързаните с тях болки и страдания. Оспорени са и размерите като изключително завишени и неотговарящи на действително претърпените вреди. Твърди се, че ищците са напълно и окончателно възстановени в изключително кратки срокове.

Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Т.А., която се е возила на предна дясна седалка без поставен колан..

Инвокирано е възражение за съпричиняване от страна на ищцата Н.А., която също се е возила без предпазен колан.

Заявено е също така възражение за съпричиняване на вредите от Г.А., който управлявал лекия автомобил без излъчващи светлини от задни габарити и стоп светлини, поради което неговият автомобил е бил технически невъзможен за възприемане от другите участници в движението.

Оспорен е и предявения иск за присъждане на лихва, доколкото лихва е била претендирана от датата на настъпване на ПТП, като според чл. 84 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава от поканата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното решение по АНД № 2026 по описа за 2020г. на РС Пловдив, ХVІІІ н.с., се установява, че водачът на лек автомобил ***** с рег. № * Б.М., участн****ик в процесното ПТП е признат за виновен в това, че на 10.02.2017г. в землището на с. Т., обл. П., на автомагистрала ***, километър 126, при управление на МПС е нарушил член 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Н. А.

3 средна телесна повреда. Съгласно представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.02.2017г. се установява, че в същия пътен инцидент пострадали са и останалите трима ищци, които са се возили в колата, управлявана от ищеца Г.А..

Между страните не е налице спор, че управляваният от М. лек автомобил е бил застрахован по застраховка „ГО“ в дружеството-ответник.

От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се установява, че техническите причини за настъпване на ПТП са водачът на л.а. **** П. П., който е управлявал автомобила по начин, който не е бил обезопасен, като не е спазил необходимата безопасна дистанция спрямо движещия се пред него л.а. *****рег. № ** ***с водач Б.М., който също е управлявал автомобила си по начин, който не е бил безопасен, като не е възприел и реагирал своевременно на движещия се пред него лек автомобил Фиат Брава. Освен това вещото лице е посочило, че ако водачът на лек автомобил **** е управлявал лекия си автомобил без излъчващи светлини от задни габарити и стоп светлини, би бил технически възможен за възприемане от другите участници в движението, но би забавил реакцията на водача на лек автомобил ****, а в хипотезата при включени светлини би довело до възможност за по-ранна реакция. Отбелязано е също така, че в хипотеза на движение на л.а. *** без включени светлини дистанцията, от която водачът М. е имал техническата възможност да възприеме лекия автомобил ***, вследствие на отразената светлина следва да е била не по-малка от 136 м. Според експрерта от данните по делото не може да се определи по инженерен път дали ищцата Т.А. е била с поставен предпазен колан.

Съгласно заключението на изслушаната СМЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се установява, че причинените на ищците травми са в пряка причинноследствена връзка с инцидента, като за ищцата Т.А. травматичните увреждания се изразяват в контузия в областта на лявото рамо и й са причинили болки и страдания в първите няколко дни.

Относно причинените травматични увреждания на Н.А., за която е установено да се е возила на задната седалка експертът посочва да са й били причинени контузия на главата, гръдния кош и корема, които са преминали за 15-20 дни, а по отношение на ищеца А. сочи, че са му били причинени контузии на главата, гръдния кош, корема, поясната област и двете колена, които са преминали в рамките на 15-20 дни.

Няма спор, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие със заявление с *******вх. №*., по което е образувана застрахователна преписка по щета №*, като ****видно от писмо с изх. № *****. застрахователното дружество е отказало да заплати обезщетение на ищците.

4

От разпита на св. М. се установява, че инцидентът е станал вечерта около 19 часа на детелината на с. Т., кагота карайки автомобила си в средната лента за движение внезапно на 10 метра от колата му възприел друг автомобил, който бил без светлини.

Помислил, че е спрял и направил неуспешен опит да го избегне, тъй като бил ударен отзад от движещия се след него лек автомобил. В хода на досъдебното производство св. М. е дал същите обяснения за настъпилата катастрофа.

От разпита на св. Н. А., която е в родствени връзки с ищците, се установява, че дълго време след катастрофата майка й и баща й трудно лягали и ставали, не можели да спят от болка, като нейната майка ползвала двумесечен отпуск по болест, а сестра й еднономесечен, като през това време за тях се грижил нейния брат. След инцидента сестра й получила стрес, спряла да шофира, а баща й изпитвал притеснения при всяко возене с автомобила. Според свидетеля возещия се отпред пътник е имал предпазен колан, а управлявания от баща й автомобил бил с включени светлини, т.к. при запалване на автомобила същите се включвали автоматично.