Решение № 23 от 17.01.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 661/2023
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 17.01.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 2, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 88 · Наредба № 5 от 17 май 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Ловеч, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310100661 по описа за 2023 година
Субективно и обективно съединени искове по чл. 124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК, чл.
108 от ЗС и насрещен иск по чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., всички от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. С. Т., против Й. М. М. от с. Б., общ. П., Г. С. С. от гр. Ловеч, Б. В. С. от гр. Ловеч и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, с посочено основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК.
В хода на процеса ответницата Й. М. М. е починала на 28.09.2024 г., поради което, на основание чл. 227 от ГПК, е заличена като страна по делото и производството е продължило с участието на нейните наследници по закон – И. И. М. /съпруг/ и И. И. К. /дъщеря/.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.1998 г., Р.М.М.., сестра на Й. М. М., продала на наследодателя на ищците - С.И.Н.: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, съставляващо самостоятелен обект с изградени в него баня и тоалетна,със светла площ 13.76 кв.м., принадлежащо към този момент към апартамент № 8 на четвърти етаж, ***, при граници:
***, ведно със съответната идеална част от принадлежащите към апартамента 5.16730% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел първи в кв. 322 по плана на гр.Ловеч, при граници на дворното място: от всички страни улици. Посочва се, че сделката е в задължителната нотариална форма, като е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, т. 1, рег.№ 843, д.№ 59 от 19.10.1998 г. на нотариус рег.№ 138 на НК, район PC - Ловеч.
Твърди се, че продавачката Р. М. се е легитимирала като собственик,с вписаните в горепосочения нотариален акт документи за собственост: Нотариален акт за собственост № 105, т. 5, д. 1038/1989 г. на Ловешки районен съдия и Протокол от 07.05.1998 г. по гр.д.№ 280/1996 г. на Ловешки районен съд. Същите документи за собственост, се твърди, че е 1 използвала Й. М., за да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 186, т. 1, рег.№ 1763, д.№ 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, район PC – Ловеч, като тя се оказала единствен наследник по закон на починалата през 2021 г. Р. М..
Предмет на констативния нотариален акт бил освен наследения апартамент № ***, намиращ се в сграда с идентификатор № *** в гр. Ловеч, но и Таванско помещение № 1, въпреки че ищците уведомили предварително Й. М., че таванът е продаден отдавна на тях от Р. М.. Идентичността на процесния имот се установявала, освен от приложените писмени доказателства /нотариални актове и скица/, но и от Удостоверение за идентичност изх.№ 2082-79-1/03.05.2023 г., издадено от Община Ловеч.
Въпреки уведомяването на Й. М. за таванското помещение, тя продала имуществото по констативния нотариален акт на втория и третия ответник на 07.07.2022 г., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, т. 4, рег.№ 5778, д.№ 384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район PC - Ловеч, което имущество е послужило за обезпечение на кредит, предоставен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на втория и третия ответник, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141, т. 4, рег.№ 5781, д.№ 385/07.07.2022 г. на същия нотариус.
Ищците твърдят, че по тази причина, през лятото на 2022 г., след извършване на продажбата от Й. М., установили, че не могат да влязат в собствения си имот – описаното по-горе таванско помещение № 1, което наследодателят им С.Н. е закупил при условията на СИО с първия ищец И. И. Н., като същото, съгласно Схема № 15-1483912/29.12.2022 г. на СГКК - Ловеч, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед 1812733/29.11.2022 г. на началник на СГКК - Ловеч, с адрес на имота: ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.
Ищците посочват, че след смъртта на наследодателя им С.Н. на 29.08.2022 г., процесният имот е тяхна собственост, съгласно правилата на Закона за наследството, при съотношение на правата им, както следва: за И. И. Н. /преживяла съпруга/ - 4/6 ид.части, за И. С. И. /дъщеря/ - 1/6 ид.част и за Г. С. И. /дъщеря/ - 1/6 ид.част.
Отделно от соченото правно основание за собственост на ищците на процесния имот - покупка и наследство, те считат, че са придобили имота и на отделно основание - изтекла придобивна давност по чл.79 от ЗС, повече от 10 г., с начало 19.10.1998 г., от която дата е техния Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, т. 1, рег.№ 843, д.№ 59 от 19.10.1998 г. на нотариус рег.№ 138 на НК, до 07.07.2022 г., от която дата е нотариалния акт на ответниците Г. и Б. С.и.
Ищците твърдят, че са ползвали имота, като в момента в него имало останали техни движими вещи, до които нямат достъп, в някои периоди дори са го отдавали под наем.
Посочват, че са правили опит да влязат в собствения си имот, предмет на делото, но поради това, че купувачите Г. и Б. С. са сменили патрона на ключалката, достъпът им бил възпрепятстван освен до помещението, но и до вещите, които са оставили в него. Водили нееднократни разговори с купувачите /съпрузи/, но достъп им бил отказан и такъв нямали и до сега, като подавали и жалба до Районна прокуратура - Ловеч.
Ищците считат, че Й. М. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за недвижим имот, част от който не притежава, а именно Нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 186, т. 1, рег.№ 1763, д.№ 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, район PC – Ловеч. Позовават се на постоянната практика на съдилищата, 2 вкл. ВКС, че продажбата на чужд имот не произвежда вещнотранслативно действие, т.е. няма прехвърлителен ефект, като съставеният констативен нотариален акт за собственост № 186 от 11.08.2021 г. подлежи на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Навеждат доводи, че Й. М. не е собственик на процесния имот, тъй като и нейния наследодател, сестра й Р. М., към датата на смъртта си, не е била собственик, от което следвало, че ответниците - купувачи Г. и Б. С.и също не са собственици.
Спрямо четвъртия ответник - Банката, ищците се позовават на нормата на чл. 167 от ЗЗД, че „ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява“. С оглед на изложеното по-горе, че продавачът Й.
М. и купувачите Г. С. и Б. С., не са имали съответните права, ищците считат, че по отношение на тях не е налице ипотека върху процесния имот, тъй като те са действителните собственици.
Въз основа на изложеното, в исковата молба е отправено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици /съответно И. Н. на 4/6 идеални части, а И. И. и Г. И. на по 1/6 идеални части/, на основание покупка, наследство и давност на описания по-горе самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Ловеч, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на ет. 5 в сграда с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, който самостоятелен обект е описан като „таванско помещение № 1“ в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, т. 4, рег.№ 5778, д.№ 384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район РС – Ловеч, и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141, т. 4, рег.№ 5781, д.№ 385/07.07.2022 г. на същия нотариус.
Ищците молят, да бъдат осъдени ответниците Г. С. С. и Б. В. С. да им предадат владението на имота.
Ищците молят също, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, т. I, рег.№ 1763, дело № 131/11.08.2021 г. на Нотариус рег.№ 139 на НК, район РС – Ловеч, в частта, с която Й. М. М. е призната за собственик на таванското помещение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт А.Ч., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, по които Банката е легитимиран ответник. Изложени са доводи, че сделката – продажба по Нотариален акт № 37/19.10.1998 г., том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус Цветослав Лазаров, от която ищците черпят правата си, е нищожна, тъй като таванското помещение не е годен обект за правна сделка, а е принадлежност към жилището и може да се придобива самостоятелно само ако е променен статута му по начин, даващ възможност за притежанието му като самостоятелен обект, а в случая нямало такива данни.
В срок е постъпил отговор и от Й. М. М., чрез пълномощник адв. В. И.-К., с който също е изразено становище за неоснователност на исковете, като са изложени доводи за нищожност на прехвърлителната сделка относно процесното таванско помещение с цитирания по-горе Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г., поради липса на предмет и противоречие със закона, при което същата не е породила правни последици.
3
В срока за отговор, Й. М. М. е подала и насрещна искова молба против ищците, за прогласяване нищожност на сделката по цитирания Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г., с предмет процесното таванско помещение. Поддържат се доводите за нищожност на тази сделка, поради невъзможен предмет /основание по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД/ и противоречие със закона /основание по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/. Отправено е и искане за отмяна на посочения нотариален акт.
Останалите двама ответници – Г. С. С. и Б. В. С. не са подали писмен отговор в законоустановения едномесечен срок.
С Определение от 30.08.2023 г. съдът прие, на основание чл. 211 ал. 1 от ГПК, за разглеждане в настоящото производство предявения от Й. М. М. от с. Б., общ. П., против И.
И. Н., И. С. И. и Г. С. И., всички от гр. Ловеч, НАСРЕЩЕН ИСК за прогласяване нищожност на сделка – продажба по Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на Ловешки районен съд, с предмет процесното таванско помещение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответниците по насрещния иск, чрез адв. С. Т., с който считат, че насрещният иск за прогласяване нищожност е допустим, но неоснователен, като са изложили аргументи. Относно искането за отмяна на нотариалния акт № 37/1998 г., в който е обективирана сделката, считат, че е недопустимо.
В съдебно заседание ищцата И. И. Н. се явява лично и моли да се уважи исковата им претенция, като счита, че законно са закупили таванското помещение преди много време.
Ищците И. и Г. И., редовно призовани, не се явяват. Всички ищци се представляват от адвокат Ст. Т., която поддържа всички предявени искове и моли да бъдат уважени, а насрещният иск – отхвърлен. Моли и за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък. В писмена защита на процесуалния представител са развити подробни съображения за основателност на исковите претенции, респ. неоснователност на насрещния иск, както и недопустимост на искането за отмяна на нотариалния акт по сделката с № 37/1998 г.
Ответниците И. И. М. и И. И. К., заместили, на основание чл. 227 от ГПК, починалата ответница Й. М. М., редовно призовани, не се явяват. И. К. се представлява от адв. В. К., която поддържа предявения насрещен иск и отговора на исковата молба. По същество, моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани, както и да бъде уважен предявения насрещен иск за нищожност на сделката продажба на таванското помещение, обективирана в Нотариален акт № 37 от 1998 г. Моли и за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.