Определение № 508 от 22.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Благоевград, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500476 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, изр. второ от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ю. С., действаща като пълномощник на С.Л.Р., в качеството му на управител на фирма, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление ,,,,,,,,,, против Определение № 394/09.03.2023 г., постановено по гр. д. № 2203/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че подписът, положен върху Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г. и подписът, положен върху Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г., не са на ответника З. С. И. и е прекратил производството в тази му част и по отношение на ответника З. С. И..

В частната жалба процесуалния представител на жалбоподателя не споделя изводите на първоинстанционния съд, обективирани в обжалвания акт, като е изложил подробни съображения. Посочва се, че правният интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК в производството пред първоинстанционния съд не се обосновава с предходен процес, а е от значение за друг процес, с друго правно основание и с други страни. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК на насрещните страни е връчен препис от частната жалба.

Въпреки предоставената процесуална възможност писмен отговор на жалбата не е постъпил в указания едноседмичен срок.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото и приложимия 1 закон, приема частната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба и проправена такава, подадена от фирма, ЕИК ,,,,,,,, представлявано от управителя С.Л.Р., против Х. Д. Д., с адрес ,,,,,,,, и З. С. И., ,,,,,,,,,,. По изложените в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че подписът положен върху уведомление от 05.01.2018 г. и подписът, положен върху констативен протокол от 28.12.2017 г. не са на лицето З. С. И..

Иска се също от съда да постанови решение, с което да осъди Х. Д. Д. да заплати на ищцовото дружество сумата от 5005 лв., предявена като частичен иск от общ размер 107 500 лв., която обща сума представлява размерът на пропуснатите ползи от ищцовото дружество за периода от 28.01.20018 г. до 01.08.2021 г., когато е следвало да изтече договора за наем, сключен на 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Х. Д. Д. е направено възражение за неоснователност на иска по изложени в отговора аргументи, а от ответника З. С. И. са изложени аргументи за недопустимост и неоснователност на иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК. Посочено, че между дружеството-ищец и синът на ответника З. С. И. – С.М.И. е образувано и приключило с влязъл в сила съдебен акт гр. д. № 1591/2018 г. по описа на РС – Благоевград. Твърди се, че по посоченото дело също са били представени документите, чиято истинност се оспорва – Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г. и Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г., като същите не са били оспорени от ищеца по реда на чл. 193 от ГПК.

Направено е изрично изявление, че З. И. е подписала Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г. и Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г., в качеството си на пълномощник на своя син – С.М.И., който е наемодател по сключения договор за наем.

С оглед постановеното в Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възражението на ответника и на основание чл. 155, ал. 1, пр. 2 от ГПК, първоинстанционният съд е обосновал извода си за недопустимост на исковата молба в частта, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че подписите, положени върху Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г. и върху Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г., не са на ответника З. С. И.. Прил е, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът. С оглед изложеното РС налага изводът, че предявеният иск за неистинност на процесните документи е недопустим, тъй като възможността на ищеца да оспори същите е преклудирана в хода на производството по гр.д. № 1591/208г. по описа на РС[1]Благоевград.

2

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Неправилно районният съд е приел, че не е налице у ищеца правен интерес от предявяване на иска по чл. 124 ал. 4 пр. 1 от ГПК, защото е пропуснал да оспори по реда на чл. 193 ГПК документа, представен в друго производство и когато установяването неистинността на документа е необходимо с оглед на това друго производство. Няма твърдения на ищеца, развити в исковата му молба, да е имало друго производство, в което да е пропуснал да оспори документа, нито ищецът извежда правния си интерес от необходимостта да иска да се образува друго производство. В постановеното от ВКС, ОСГТК ТР №/2012 г. от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. и съставляващо задължителна съдебна практика на ВКС, е прието, че е недопустим иск по чл. 124, ал. 4 пр. 1 от ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от процес, в който документът е представен, но той е пропуснал да го оспори в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК, както и да извежда правния си интерес от възможност да поиска отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК. РС е приел, че в настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на задължителните постановки на горепосоченото Тълкувателно решение, защото на основание чл. 155, ал. 1, пр. 2 ГПК е било служебно известен фактът, че между ищеца и сина на ответника З. С. И. С.М.И. е било налице друго производство (гр.д. № 1591/208г. по описа на РС-Благоевград), в хода на което са били представени документите, чиято истинност се оспорва в настоящото производство констативният протокол за щетите и уведомлението за прекратяване на договора за наем, като същите не са били оспорени от ищеца по чл. 193 ГПК в нито един етап от предходното производство.

С допълнителна молба ищецът, в процедура по отстраняване на констатирани нередовности по без движение на исковата му молба, пояснява правния си интерес от предявяването на иск по чл. 124, ал. 4 пр. 1 от ГПК, като уточнява, че правният интерес на фирма от воденето на гр. дело № 2203/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград е, че ответникът Х. Д. се е ползвал от документите, чиято истинност се оспорва, за прекратяване на валиден договор за наем, сключен между фирма и С.М.И. (ответник по гр. дело № 1591/2018 г. по описа на Районен съд – Благоевград) и за сключване на нов договор за наем между новообразувано търговско дружество на ответника – Х. Д. и С.М.И.. Посочил е, че установяването на неистинността на Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г. и Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г. е от значение за правоотношението на фирма с ответника Х. Д. за уважаване на иска срещу него за заплащане на пропуснати ползи за оставащия срок на договора за наем.

По въпроса, че е допустимо да се предяви в отделно производство иск за установяване неистинност на документ по чл. 124 ал. 4 пр. 2 от ГПК, когато ищецът има правен интерес за това, е създадена съдебна практика – решения, постановени на основание чл. 290 от ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Решение № 407/23.12.2011 г. по гр.д. № 1138/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 138/14.04.2011 г. по гр.д. № 1067/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., която е в смисъл че установителният иск по чл. 124 ал. 4 от ГПК за 3 неистинност на документ, е допустим при наличие на правен интерес, която преценка съдът следва да направи, като прецени дали соченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното право.

Районният съд не се е съобразил с изложеното, поради което неправилно е преценил, че липсва у ищеца правен интерес от установителния иск за признаване за установено, че Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г. и Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г., са неистински относно авторството на подписа на ответника З. С. И..

Атакуваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съд принципно е разполагал с възможност (чл. 140 от ГПК) да остави отново исковата молба без движение, разбира се само ако са налице предпоставките за това, като даде указания на ищеца да поясни исковата си молба, както досежно правният си интерес от самостоятелен иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК, така и досежно други нередовности, ако се констатират такива, но не следва да прекратява делото, позовавайки се на обстоятелства, които не се сочат в исковата молба.

Мотивиран от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 394 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 2203/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане като недопустима исковата молба в частта ѝ, в която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че подписът, положен върху Уведомление за прекратяване на договор за наем от 05.01.2018 г. и подписът, положен върху Констативен протокол за щети от 28.12.2017 г., не са на ответника З. С. И. и е прекратено производството в тази му част и по отношение на ответника З. С. И..

ВРЪЩА делото на Районен съд – Благоевград продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5