Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 354/2026
Вид
Решение № 193
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова, Мира Руменова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 1797/06.04.2026г. от Л. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез пълномощника й адв. К. С. Г. от САК, със служебен адрес: ***, против Решение № 28/04.03.2026 г. по гр. дело № 425/2025 г. на Районен съд – Оряхово.

В жалбата се инвокират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи относно съществуването на наемно правоотношение между страните.

Излагат се доводи, че представеният по делото договор за наем неправилно е бил изключен от доказателствения материал. Първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и ответника не е възникнало валидно облигационно правоотношение, тъй като договорът е подписан от Р. Г., а не лично от Л. Г.. Въззивницата счита този извод за неправилен, тъй като Р. Г. е действал като нейн представител и е разполагал с необходимите правомощия да сключи договора от нейно име.

В жалбата се сочи, че от съдържанието на договора ясно се установяват страните по правоотношението. Л. Г. е посочена като наемодател, а ответникът е бил наясно, че сключва договора именно с нея. Поддържа се, че Р. Г. е подписал договора като представител на наемодателя, а не като страна по него. Според въззивницата събраните доказателства установяват, че ответникът е знаел за представителната връзка и е осъществявал комуникация с Р. Г. по всички въпроси, свързани с наетия имот.

Жалбоподателката твърди, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за заплащане на режийните разходи за ползвания имот. Според нея именно това неизпълнение е основание за предявения иск, като съществуването на задължението е доказано с представените по делото документи.

1

Поддържа се още, че съдът е пренебрегнал обстоятелството, че впоследствие тя е потвърдила действията на сина си по сключването на договора. В тази връзка се позовава на чл. 42 ЗЗД и на цитираната практика на ВКС, според която договор, сключен без представителна власт, може да бъде потвърден от представлявания и да породи действие с обратна сила от момента на сключването му. Според въззивницата съдът е споменал това обстоятелство, но не е обсъдил неговото правно значение.

В жалбата се изтъква и вътрешно противоречие в мотивите на съда. От една страна е прието, че не е ясно кой е Р. Г. и каква е връзката му с ищцата, а от друга страна е възприето за установено от свидетелските показания, че ответникът и сестра му са живели в жилище, отдадено под наем именно от сина на Л. Г.. Според въззивницата това противоречие сочи на неправилна преценка на доказателствата.

Към жалбата е представен препис от протокол от съдебно заседание по друго гражданско дело, по което ответникът е бил свидетел. Според въззивницата от дадените му показания се установява, че ответникът е знаел за връзката между Л. Г. и Р. Г. и е бил наясно, че последният действа като нейн представител. По нейно мнение това допълнително потвърждава наличието на валидно наемно правоотношение между страните.

Навеждат се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивницата съдът не е изпълнил задължението си да посочи в доклада по делото кои факти подлежат на доказване и за кои твърдения липсват доказателства. Не са били дадени указания за представяне на доказателства относно представителната власт на Р. Г., а впоследствие решението е основано именно на липсата на такива доказателства. Поради това се поддържа, че е нарушено правото й на защита.

Твърди се също, че съдът не е обсъдил представените от ищцовата страна писмени бележки и заключението на съдебно-графологичната експертиза. Според експертизата подписът на ответника върху договора е автентичен, което, по мнение на жалбоподателката, доказва неговото съгласие с договора и потвърждава валидното възникване на облигационното правоотношение.

Оспорва се и преценката на свидетелските показания. Посочва се, че свидетелката Д.

С. С. е заинтересована от изхода на спора, тъй като срещу нея също се води дело от сходен характер. Поради това въззивницата счита, че показанията й не следва да бъдат възприемани като напълно безпристрастни.

В заключение Л. Г. поддържа, че първоинстанционният съд е разгледал делото едностранчиво, като е дал превес на доказателствата и възраженията на ответника и е пренебрегнал доказателствата, представени от ищцовата страна.

Въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да уважи изцяло предявените искове, да осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея, както и да й присъди направените по делото разноски.

С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Х. С. С..

В съдебно заседание въззивницата Л. Р. Г., редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й адв. К. Г. от САК е депозирана писмена молба, с която се иска даване ход на делото в негово отсъствие, поддържа въззивната жалба, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна и представя договор за правна защита, пълномощно и списък на разноските.

Въззиваемия Х. С. С. редовно призован, не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, съдът взе предвид следното:

2

Районен съд – Оряхово е бил сезиран със заявление от Л. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, подадено чрез пълномощника й адв. К. С. Г. от САК, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. С. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, за сумата от 1122,58 лв., представляваща главница за периода от 28.04.2025 г., дължима по договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 5,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2025 г. до 17.02.2025 г., заедно с разноските по заповедното производство – държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. За тези суми е издадена Заповед № 168/28.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.05.2025 г., като в законоустановения срок - на 15.05.2025 г., същият е подал възражение по чл. 414 ГПК.

Поради това на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането.

В срока по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК ищцата е предявила установителен иск само за сумата 1105,68 лв., представляваща част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Тъй като иск не е предявен за разликата до пълния размер на вземането, с Определение № 446/05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово, производството е прекратено за разликата над 1105,68 лв. до 1122,58 лв., както и по отношение на сумата от 5,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2025 г. до 17.02.2025 г., като в тази част издадената заповед за изпълнение е обезсилена. Определението е влязло в законна сила на 28.11.2025 г.

В исковата молба ищцата твърди, че между страните е бил сключен договор за наем през месец февруари 2024 г., със срок на действие от 06.04.2024 г. до 06.04.2025 г., по силата на който ответникът, в качеството си на наемател, се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на наетия имот, включително разходите за вода, електроенергия, отопление и други текущи консумативи.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил това свое договорно задължение, поради което договорът е бил прекратен предсрочно. В подкрепа на твърденията са представени разпечатки от кореспонденция, чрез приложението Viber, от които според ищцата се установява, че ответникът е бил уведомен за просрочените задължения и поканен да освободи имота при неизпълнение.

Ищцата твърди още, че поради неизплащане на консумативните разходи е заплатила вместо ответника следните суми: 68,97 лв. за вода, 167,55 лв. за електроенергия и 869,16 лв. за отопление, или общо 1105,68 лв., която сума е предмет на предявения установителен иск.

За събиране на вземането е било образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение. В изпълнение на дадените указания ищцата е предявила настоящия установителен иск по чл.

422 ГПК.

С исковата молба се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1105,68 лв., представляваща незаплатени консумативни разходи по договора за наем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. С. С., чрез процесуалния си представител адв. В. В. от АК – Враца, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Поддържа, че изложените в исковата молба фактически твърдения не съответстват на 3 действителното положение и не се подкрепят от представените писмени доказателства, поради което оспорва изцяло фактите, на които ищцата основава претенцията си.

Ответникът оспорва да е страна по твърдяното договорно правоотношение и прави искане ищцата да представи оригинала на договора за наем, както и да бъде назначена съдебно-графологична експертиза за установяване автентичността на подписите, положени под него. Поискал сравнителни образци от подписа на ищцата да бъдат изискани от служба „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – Кюстендил.

При условията на евентуалност оспорва и размера на претендираното вземане. Счита за основателно искането за прилагане на ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово и моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В допълнение към писмения отговор ответникът поддържа възраженията си за недопустимост и неоснователност на иска, като се позовава на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че в производството по чл. 422 ГПК не е допустимо изменение по реда на чл.214 от ГПК на основанието или размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, нито разширяване предмета на спора извън рамките на заповедното производство. По тези съображения счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приобщено е ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово. Допуснати и приети са съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи.

По делото е представен договор за наем на обзаведено жилище, находящо се в гр. ***, по който като наемодател е посочена Л. Р. Г., а като наемател – Х. С. С.. В договора е отразено, че е сключен през месец февруари 2024 г. за срок от една година, считано от 06.04.2024 г. до 06.04.2025 г. Съгласно т. 3.1 страните са уговорили месечна наемна цена в размер на 650 лв., платима в брой, като наемателят се е задължил да я заплаща за всеки текущ месец в периода от 5-о до 10-о число. Съгласно т. 3.4 наемната цена не включва консумативите и другите разходи по ползването на имота. Съобразно т. 5.2 и т. 5.3 от договора наемателят е поел задължение да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, включително за електроенергия, вода и други текущи консумативи, както и да не предоставя имота за ползване на трети лица.