Решение № 278 от 05.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 362 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 942 / 2022 г.

Костинбродският районен съд е уважил предявените от ЗК „Л.И.“ АД срещу А.П.И. установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за главница от 254,70 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.11.2021 г., и за мораторна лихва от 76,27 лв. за периода от 19.12.2018 г. до 29.11.2021 г.

Решението е обжалвано от ответника по иска. Изложени са съображения за неговата неправилност.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва 1 валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е очевидно неправилно, но ще следва да бъде потвърдено предвид правомощия на въззивната инстанция по чл.

269, изр. 2 ГПК (ограничен въззив).

Обжалваното решение е явно необосновано, като порокът е установим пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт предвид нарушаването на основни логически правила. Исковете е следвало да бъдат отхвърлени дори само въз основа на твърденията в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба. Твърди се, че застрахователното събитие е настъпило на 28.04.2018 г., както и че застрахователното обезщение е било изплатено по силата на застрахователна полица със срок на валидност от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Фактите, на които ищецът основава исковете си, са били приети за доказани от районния съд. Следователно ищецът признава, че обезщетението е било платено за застрахователно събитие, настъпило преди сключването на застрахователния договор. От своя страна първата инстанция намира за доказано, че застрахователното събитие е настъпило преди срока на валидност на застрахователната полица. Въпреки това районният съд уважава исковете. Отделно от изложеното, ищецът е представил доказателства, че застрахователното събитие е от 28.07.2018 г., а не на твърдяната от него дата 28.04.2018 г. Конкретен довод в тази насока обаче липсва във въззивната жалба. По силата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е ограничен в правомощията си и не може служебно да отмени първоинстанционното решение поради очевидната му неправилност. Той не разполага с по-широките правомощия по чл. 280, ал.

2 ГПК, които законодателят е предоставил на касационната инстанция.

Останалите доводи в жалбата са мултиплицинари при условията „copy-paste“. Те нямат нищо общо с конкретното дело и не следва да бъдат обсъждани.

Изводът е, че решението на районния съд ще следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата 2 страна направените пред настоящата инстанция разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 362 от 18.12.2023 г. по гр. д.

№ 942 / 2022 г. на Костинбродския районен съд.

ОСЪЖДА А.П.И. с БУЛСТАТ ********* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3