Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 08.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14223/2025
Вид
Решение № 65
Подписан
08.01.2026
В сила
13.02.2026
Състав
ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110214223 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря З.Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14223 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Р. Г. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 849881- F 840120/ 12.09.2025г., издадено от Директор на офис“Люлин“ в ТД на НАП София, с което на Б. Р. Г., ЕГН-**********, е наложено административно наказание- „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят-редовно призован, не явява лично; ползва проц. Представител-адв. Г. от САК, която пледира за отмяна на НП като оспорва осъществяването на твърдяното нарушение. В жалбата се излагат доводи за неосъществен състав на адм.нарушение и неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Твърди се, че пропускът, свързан с подаването на декларацията, се дължи на технически проблем с онлайн системата на НАП. Моли се НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА.

1

Въззиваемата страна-изпраща представител-гл. юрк. Л., който, пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен съставна адм. нарушение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2025г. бил съставен АУАН № F840120/12.08.2025 г. от Пл.Г. – инспектор по приходите в офис "Люлин" при ТД на НАП-София. В акта било отразено, че Б. Р. Г., в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е подал справка декларация по чл.125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри почл.124 от ЗДДС за данъчен период от 01.06.25г. -30.06.25г. в законоустановения срок, съгласночл.125, ал. 5 от ЗДДС – до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като срокът за подаване бил до 14.07.2025 г. включително.

В АУАН било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. В същото АНО посочил, че Справката-декларация била подадена с вх. № 22191819409/ 16.07.2025г. и закъснението било от два дни.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Пл. Г.; АУАН № F 840120/ 12.08.2025г.; съобщение, изпратено по електронен път на 15.09.2025г.; Уведомление за приемане на постъпили данни; Справка – декларация за ДДС от 16.07.20250 г.; извлечение от информационната система на НАП; Заповед № 1659 от 18.05.2009 г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – София; Заповед № 257/31.01.2025г. на Изпълнителния Директор на НАП; Покана; Известие за доставяне; Писмо от НАП; Удостоверение за раждане.

Така изложената фактическа обстановка категорично се установява от разпита на акт.

Пл. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на актосъставителя относно извършената проверка и направените констатации за неподаване в срок на справката-декларация от ж-ля Б. Г. намират опора в самия Акт и не се опровергават от останалите доказателства. Приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства съдът намери за обективни и еднопосочни. Предвид всичко изложено до тук съдът приема за категорично установена описаната по-горе фактология, свързана с осъществяването на вмененото нарушение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът констатира, че материалният закон е приложен 2 правилно. В проведеното адм. наказателно производство е установено, а и по делото не се спори, че жалбоподателят е подал справката-декларация за периода-01.06.25г.-30.06.25г. със закъснение от два дни. Нормата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е императивна и съобразно нея :“ Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“ Ал. 1 от същата определя, че „за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал.

1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.

124“. АНО в обстоятелствената част на НП е изложил съставомерните обективни елементи , относими към състава на нарушението- посочени са дата и място на нарушението, задължението на субекта на отговорност, данъчният период, срокът, за който се отнася закъснението, последвалото подаване на справка-декларация. Поради изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено да са ограничили правата на жалбоподателя.

Наред с това съдът счита, че са налице основанията за определяне на деянието, вменено за осъществено на ж-ля Б. Г., като „маловажен случай“. Разпоредбите на чл. 6, чл.

12, чл. 27, чл. 28 и §. 1, т. 4 от ДР от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

В производството безспорно е установено, че ж-лят Г. е подал справката-декларация за периода 01.06.-30.06.2025г. с вх. № 22191819409/ 16.07.2025г. , т.е закъснението е от два дни.

Същевременно не бяха опровергани твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че е подал справката -деклрарация за посочения период, но е имал техническо ограничение, което е възпрепятствало спазването на срока. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства за наличието на други нарушения на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото прилагане от жалбоподателя, които биха завишили степента на обществена вредност извършеното нарушение, предмет на настоящото производство, поради което съдът намира, че се касае за инцидентно поведение. При отчитане инцидентния характер на деянието, което е такова на формално извършване, констатацията на АНО, че нарушението е за първи път, незначителното забавяне във времето за подаване на процесната декларация – 3 с 2 дни, което обективно не е повлияло на своевременната информираност на органите по приходите за това дали е била осъществявана дейност респ. приходи или не, очертават случая като отговарящ на критериите на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното на нарушителя следва да се отправи предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед на посочените съображения, атакуваното наказателното постановление следва да бъде отменено .

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя се дължат разноски. От страна на същия е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на адв. М. Г. от САК, която е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя. Предвид фактът, че правната помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. М. Г. от САК следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така определеният размер е минимално предвиденият в Наредбата, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на броя проведените съдебни заседания.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 849881- F 840120/ 12.09.2025г., издадено от Директор на офис“Люлин“ в ТД на НАП София, с което на Б. Р. Г., ЕГН**********, е наложено административно наказание- „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Р. Г., ЕГН-**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ТД на НАП-София да заплати на адв. М. Г. от САК сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5