Определение № 411 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. София, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600500 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода С. И. Н.,срещу определение от 04.04.2025г.на ОС-Враца,постановено по н.ч.д.№196/2025г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Н. за предсрочното му освобождаване от остатъка в размер на 2 месеца и 19 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 3 години,определено по реда на чл.25 от НК по н.ч.д.№3570/2023г.по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата се сочи,че определението на ОС-Враца е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода С. Н..Според жалбоподателя са налице данни за положителна промяна в поведението и нагласите му.Оспорват се констатациите в представения доклад от Затворагр.***,както и изводите на първостепенния съд за липсата на доказателства за поправяне на осъдения.Прави се искане за отмяна на определението на ОС-Враца и за постановяване на ново такова,по силата на което л.св.Н. да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание ЛОС.

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,намира за установено по делото следното:

Жалбата на жалба на лишения от свобода С. И. Н. е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 04.04.2025г.на ОС-Враца,постановено по н.ч.д.

№196/2025г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на С. Н. за 1 предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода,определено по реда на чл.25 от НК по н.ч.д.№3570/2023г.по описа на САС.

Видно от приложените по делото доказателства,се установяват по несъмнен начин следните факти,имащи значение за правилното решаване на делото:

С протоколно определение на САС,постановено по н.ч.д.№3570/2023г.по описа на съда,съдът е определил едно общо най-тежко наказание на С. И. Н. лишаване от свобода в размер на 3 години,което да бъде търпяно при строг режим.

Начало на изпълнение на наказанието ЛОС 08.07.2022г.

Към 04.04.2025г. лишеният от свобода С. И. Н. е изтърпял фактически 2 години,4 месеца и 19 дни от наложеното му наказание ЛОС,зачетен е предварителен арест от 1 месец и 1 ден,като на основание чл.41,ал.3 от НК е зачетен положен от него труд и е намален срокът на наложеното наказание с 3 месеца и 13 дни.Към посочената дата К. е изтърпял наказание общо в размер на 2 години,9 месеца и 11 дни,с остатък за изтърпяване в размер на 2 месеца и 19 дни.

Видно от приложения по делото доклад от затвора-гр.***, първоначалната оценка на риск от рецидив е определена в средните стойности-46 точки,която в последствие е била повишена на 51 точки,след това редуцирана на 47 точки.Към настоящия момент общата оценка на риска от рецидив е в средния регистър-50 точки.При настоящия престой в затвора има негативни прояви-допуснато дисциплинарно нарушение и наложено наказание,не се е завърнал в срок от прекъсване на изпълнението на наложено му наказание лишаване от свобода по здравословни причини.Следва период,характеризиращ се предимно с положителни промени и като завършек-период на двупосочни промени,както положителни,така и отрицателни.

С поведението си л.св.Н. не предоставя безспорни и категорични доказателства за трайна положителна тенденция в промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот.Лишеният от свобода не е преминал през етапите на прогресивната система,залегнали в разпоредбите на чл.155 и чл.171 от ЗИНЗС,изразяваща се в замяна на режима в по-лек,прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек,при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право,което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.

Към момента л.св.Н. се счита за ненаказван,тъй като предходните му наложени две дисциплинарни наказания са заличени на основание чл.109,ал.1 от ЗИНЗС.Награден е с писмена похвала със заповед от 16.05.2024г. за съвестно справяне с персонално поставените му задачи.

Рискът от вреди е среден за обществото,за служителите и останалите лишени от свобода-нисък,няма риск от суицид и самоувреждане,налице е висок риск от бягство,доколкото л.св.Н. съзнателно не се е завърнал навреме от прекъсване на изпълнение на наказанието ЛОС по медицински причини,поради което е обявен за ОДИ и е задържан 2 близо три месеца и половина по-късно от служители на МВР.

Становището на затворническата администрация е,че не е налице втората предпоставка по чл.70,ал.1 от НК.

Базирайки се на представените по делото доказателства,първостепенният съд е преценил,че по отношение на лишения от свобода С. И. Н. е налице само първата от двете кумулативни предпоставки по чл.70,ал.1 от НК,доколкото последният е изтърпял фактически повече от две трети от размера на определеното му наказание лишаване от свобода.От друга страна ОС-Враца е посочил,че по делото не са налице данни,че осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.Изводите по този въпрос съдът е формирал на базата на данните,приложени в затворническото досие на лишения от свобода.

Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло мотивите на ОС-Враца,с които съдът е отказал да уважи молбата на осъдения С. Н..

Фактите по делото,така както са изложени в рамките на настоящите мотиви,са установени по несъмнен начин и са известни за страните по делото.От последните може да се направи извод за това,че действително е налице първата кумулативна предпоставка,визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 от НК,а именно,че лишеният от свобода Н. е изтърпял фактически повече от две трети от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.

От друга страна САС счита за правилен и следващия извод на първостепенния съдотносно това,че С. И. Н. не е дал доказателства за своето поправяне.В тази посока следва да се има предвид доклада на ИСДВР при затвора-гр.***,както и записаното в становище относно лишения от свобода,изготвено от началника на затвора-гр.***,което правилно е отчел и първият съд.Инспекторите,които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода /материя,уредена в глава ХІ от ЗИНЗС/,имат найпряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност,като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439 а от НПК.Поради това няма никакви процесуални основания съдът да игнорира техните констатации,които са отразени в съответни доклади за лишените от свобода.

В конкретния случай следва да се обърне внимание на два основни момента в становището на затворническата администрация-на първо място,че скринингът от вреди за обществото е в средни стойности,а от друга страна- необходимост от продължаване на поправителното въздействие за пълно постигане на целите при спазване на прогресивната система.Не е изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към посмекчени условия на надзор и охрана,което да намали риска от рецидив и вреди.Л.св.С. И.

Н. не се е поправил съгласно изискванията на чл.439 а от НПК.

С оглед на тези съображения съдът споделя становището на първостепенния съд,базирано на представените документи от затворническата администрация,за това,че към настоящия момент не са налице доказателства относно поправянето на осъдения Н.,поради което и не е налице втората предпоставка за постановяване на предсрочното му 3 освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция намира,че атакуваното определение на ОС-Враца следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№196/2025г.,като правилно от

04.04.2025г.на

ОС-Враца,постановено по н.ч.д.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4