Решение № 180 от 03.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Кюстендил, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500029 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 4292/24.11.2021 г. от Д. В. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***************************, чрез пълномощника му адв. М. З. от АК - Кюстендил, с адрес за призоваване: ********************* насочена против Решение № 148 от 18.10.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1283/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е признал за установено по отношение на Д. В. Д., че М. В. К., ЕГН ********** е собственик на основание наследство от В.Д.Б., починал на 03.12.1975 г. и В.Г.Б., починала на 05.02.2012 г. на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, с пл. № 518, площ по док. 867 кв.м., адрес: област Кюстендил, община Дупница, *****************, имотна партида 48313, ведно с ½ ид.ч. от имот с идентификатор ***, представляващ жилищна сграда, еднофамилна, с площ по док. 113 кв.м., адрес: област Кюстендил, община Дупница, *****************, имотна партида 48314 и е осъдил Д. В. Д. да предаде на М. В. К. владението върху ½ ид. част от описаните поземлен имот с идентификатор *** и двуетажна масивна сграда с идентификатор ***. Отхвърлил е иска за признаване за установено по отношение на Д. В. Д., че М. В. К. е собственик на основание наследство от В.Д.Б., починал на 03.12.1975 г. и В.Г.Б., починала на 05.02.2012 г., на ½ ид. част от имот с идентификатор ***, представляващ селскостопанска сграда с площ по док. 20 кв.м., адрес: област Кюстендил, община Дупница, *****************, имотна партида 48315. ДнРС е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален ***********, д.№***/**** г. на нотариус С.С., с 1 който Д. В. Д. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. Дупница, адрес: ***************************, ведно с построените в него двуетажна масивна сграда с идентификатор *** с площ 113 кв.м. и сграда с идентификатор ***, представляващ селскостопанска сграда с площ 20 кв.м., за размер от ½ ид. част по отношение на поземлен имот с идентификатор *** и двуетажна масивна сграда с идентификатор *** и е отхвърлил искането на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален ***********, д.№***/**** г. на нотариус С.С. за ½ ид. част от селскостопанска сграда с идентификатор ***.

Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК като релевира доводи за неговата неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила в обжалваната част.

Счита, че районният съд неправилно бил приел наличие на всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС и твърди, че ищцата не е собственик на претендираната идеална част от спорния имот, който бил придобит изцяло от въззивника на основание безспорно давностно владение, продължило изключително дълъг период. Сочи доводи в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният имот е наследствен, без да обсъди всички приети по делото доказателства.

Позовава се на събраните по делото свидетелски показания, от които се установявало, че ответникът е собственик на имота, а ищцата посещавала имота само като гост, без да притежавала ключ от него и свободен достъп. Подчертава, че съдът не бил изследвал подробно свидетелските показания и не е отчел явната заинтересованост на свидетелите на ищцата от изхода на делото, като същевременно акцентира върху противоречивостта на тези показания и навежда аргументи, че те изцяло подкрепят твърденията на ответника, че той единствен е ползвал и стопанисвал имота, като е правил години наред подобрения в имота, и владеел целият имот като свой, манифестирайки това пред всички, а ищцата омъжвайки се и напускайки имота се била дезинтересирала от него. Приема за неправилен извода на районния съд, че ответникът владеел собствената си идеална част от наследственото имущество, а по отношение на идеалната част на ищцата бил държател.

Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно като необосновано, предвид липсата на мотиви защо съдът изцяло е възприел твърденията на ищцата и не е приел твърденията на ответника. Необсъдено от съда в мотивите останало и направеното от ответника възражение относно претендираната ½ ид.ч. от имота, че в случай, че бъде прието ищцата да притежава наследство, тя притежавала 1/6 ид.ч. от бащата, а не твърдените ½ ид.ч.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. В.

2

К., чрез пълномощника адв. А. И. от САК, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват твърденията в нея. Сочи конкретни аргументи в подкрепа основателност на предявените искове и твърдението, че съсобствеността върху процесния имот произтича от наследяване и при равни квоти, като акцентира върху обстоятелството, че декларирането на имота и заплащане на данъци за него от ищцата било израз на намерението й за своене на наследствените ид.ч., а преместването й след брака не означавало по никакъв начин отказ от наследствени права. Твърди, че ответникът е бил само държател на притежаваните от ищцата ид.ч., като посочва, че по делото не било установено провеждане на каквито и да е разговори между страните, при които ответникът да е заявявал претенция за собственост върху целия имот, нито ангажирал доказателства за извършване на едностранни действия по отричане владението на останалите съсобственици с цел превръщане на държането си във владение преди 2015 г., когато се снабдил с нотариален акт. В подкрепа на твърденията си за това, че е съсобственик по наследство и не е изоставила имота си, нито е имала такова намерение, и е посещавала имота, въззиваемата акцентира върху показанията на св.Б., св. К., св. К., св. Р.. Сочи и съдебна практика на ВКС по сходни дела и твърди, че вътрешните отношения между майка и син не могат да бъдат противопоставени на сънаследника М. К..

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението на ДнРС в обжалваната част. Претендират се разноските за въззивното производство.

С определение № 593/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1283/2021г. по описа на ДнРС, районният съд е изменил Решение № 14/18.10.2021 г. по делото, в частта за разноските и е осъдил Д. В. Д. да заплати на М. В. К. сумата 922 лева сторени разноски в производството.

В законоустановения срок срещу така постановеното определение е депозирана въззивна частна жалба с вх. № 4924/15.12.2021 г. от М. В. К., с ЕГН **********, с адрес с.

******************, чрез пълномощника й адв. А. И. от САК.

Жалбоподателката излага аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт, с който съдът, след становище на ответната страна, е уважил част от извършените от нея разноски, като приел, че същите са прекомерни и на основание. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи минимален размер адвокатски хонорар по реда на чл. 7, ал. 2 ,т. 3 от Наредба № 1/2004 за МРАВ в размер на 823,35 лева и е присъдил разноски в общ размер 922 лева Позовава се на решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и подчертава, че след постановяване на това решение на СЕС разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено, не следва да бъде прилагана, а по всяко дело, по което е направено възражение по цитираната разпоредба съдът следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото без да се ограничава от предвидения с наредбата минимален размер.

Акцентира се, че причината за завеждане на делото са неправомерните действия на 3 ответника. Сочи, че съдът не бил обсъдил в мотивите си дали делото е с правна и фактическа сложност, обосноваваща размера на адвокатския хонорар, а само е приел, че адвокатският хонорар е прекомерен. Твърди, че в случая делото се характеризира с повисока от обичайната за подобен род дела правна и фактическа сложност предвид обема на извършена от процесуалния представител работа – изготвяне на и.м. и вписването й, осъществяване на процесуално представителство при предявяване на съдебни удостоверения в съответни институции за снабдяване с документи и представянето им по делото, участие в о.с.з. изготвяне на писмена защита, пътувания от София до Дупница, и обосновава платения от ищеца адвокатски хонорар в пълен размер ведно с ДДС, като този размер не е прекомерен.

Алтернативно твърди, че дори да се приеме, че делото не е с правна и фактическа сложност над обичайното, и се дължи минимален размер на адв. хонорар, върху определената сума следва да се добави ДДС в размер на 20%, предвид наличието на регистрация на адвокат по ЗДДС.

Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноските за адвокатски хонорар в пълен размер; алтернативно, иска се присъждане на разноски за адвокатски хонорар в общ размер 988,02 лева /представляващи присъдените 823,35 лева разноски и начисленото върху тях ДДС/, или общо разноски в размер на 1086,77 лева.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по подадената частна жалба от насрещната страна Д. В. Д. чрез пълномощника адв. М. З., в който се оспорва частната жалба като неоснователна. Сочи доводи в подкрепа на становището си, че делото не се характеризира с по-висока от обичайната правна и фактическа сложност, както и твърди, че ответникът не е причина за завеждане на делото, поради което би било несправедливо заплащане на разноски в размер двойно по-висок от определеният в тарифата.

Иска се оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Първоинстанционното производство пред ДнРС е образувано по предявен от М. В. К. против Д. В. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид.ч. от построените в него сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху описания имот; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен з а 1/2 ид. част нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, т.**, рег.№****, д.

4

№***/**** г. на нотариус С.С., вписан в Служба по вписванията Дупница с № от вх. Рег.

3235 от 08.07.2015 г., дв. вх. per. № 3235, книга „Прехвърляния“, акт том 12, № 8.

Поддържат се твърдения, че на основание наследство от родителите си В.Д.Б., починал на 03.12.1975 г. и В.Г.Б., починала на 05.02.2012 г., ищцата притежава право на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с пл. № 518, площ по док. 867 кв.м., адрес: област Кюстендил, община Дупница, *****************, имотна партида 48313, ведно с 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***, представляващ селскостопанска сграда с площ по док. 20 кв.м., имотна партида 48315, и 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор *** представляващ жилищна сграда, еднофамилна, с площ по док. 113 кв.м., имотна партида 48314 и двете с горепосочения адрес.