Решение № 189 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100501217 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от Л. Х. И., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***", № ***, чрез назначен особен представител срещу Решение № 974/08.08.2025. постановено по гр. д. № 20244120102889 по описа за 2024 година на Г. районен съд, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

Л., ул. „***“, № ***, че дължи на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев", № 52-54, следните суми: 2 643,49лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/17.11.2022г.; договорна лихва в размер на 185,81лв. (сто осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) 1 за периода от 25.08.2023г. до 25.02.2024г.; лихва за забава в размер на 260,44лв. (двеста и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) за периода от 25.08.2023г. до 07.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 250 за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 19.03.2024 година по ч. гр. д. № 614/2024г. по описа на Районен съд – Г. О.; се осъжда Л. Х. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***“, № *** да заплати на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023, сума в размер на 1 216,80 лева /хиляда двеста и шестнадесет лева и 80 ст./, представляваща направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 111,79лв. /сто и единадесет лева, 79 ст./, представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни разноски.

Л. Х. И. чрез особения представител счита решението за неправилно.

Иска отмяна на решението и отхвърлянето на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Решението на ГОРС е постановено при участието на трето лице – помагач - „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133 на страната на ищеца "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023.

Подадена е и частна жалба от Л. Х. И., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***", № ***, чрез назначен особен представител срещу Определение № 1231/23.10.2025г. постановено по същото дело - № 20244120102889 по описа за 2024 година на Г. районен съд, с което се ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал. ГПК, Решение № 974/08.08.2025г. по делото в частта за разноските в исковото производство, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023 разноски в исковото производство от сумата 1 216,80 лева на сумата 361,80 лева.;

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал.1 ГПК Решение № 974/08.08.2025г. по делото в частта за разноските в исковото производство, като НАМАЛЯВА 2 присъдените в полза на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023 разноски в исковото производство от сумата 1 216,80 лева на сумата 361,80 лева. С частната жалба се иска отмяна на определението в частта за присъденото над 100,00лв. от съда юрисконсултско възнаграждение на ищеца "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023.

Ответната страна "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023 оспорва частната жалба.

Трето лице „АПС Б. Б.“ ЕООД също оспорва частната жалба.

По повод на въззивната жалбата, а също и на частната жалба, Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на насрещната страна, на третото лице и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваните актове: решение и определение, както и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията на съда, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд счита също така решението в обжалваните части за правилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на 3 събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по 422 от ГПК.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между “Ти Би Ай Банк“ЕАД“ АД, като кредитор, и Л. Х.

И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е захранила сметката посочена от ответника, за закупуване на стока на стойност 5 287,94лв., а кредитополучателят се е задължил да възстанови дадената в заем парична сума, съобразно уговореното в договора, с дължимата договорна възнаградителна лихва, както и факта на усвояване на кредита от кредитополучателя. за кредитополучателя е възникнало задължение за погасяване на кредитното задължение по начина и в сроковете /25.12.2022г. до 25.02.2024г./, уговорени с процесния договор.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза изслушана пред ГОРС се установява първо, че по процесния договор е усвоена главница в размер на 5 287,94 лв. на 17.11.2022г. Ответницата Л. Х. И. е погасила изцяло 8 месечни вноски и частично 9-та, като общия размер на постъпленията е 3 089,74лв. Към датата на изготвяне на експертизата ответникът Л. Х. И. е в просрочие на вземания по пера, както следва: Главница в общ размер на 2 643,49лв.; Договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 185,81 лева – от 25.08.2023г. до 25.02.2024г.; обезщетение за забава в общ размер на 260,44лева – от 25.08.2023г. до 07.03.2024г.

Следователно кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми в съответствие с уговореното в договора.

Видно от експертизата е, че за периода от 25.08.2022г. до 25.02.2024г. ответникът не е погасявал задълженията си, от които сумата от 2 643,49лв. - главница, 185,81лв. - възнаградителна лихва, 260,44лв. обезщетение за забава.

Ищецът е доказал при пълно и главно доказване дължимостта от ответника на сумите.

Съдебно-икономическа експертиза не е допусната във въззивната 4 инстанция и така не се променят направените изводи.

Доказва се дължимост на остатъка от дълга, като преди това се доказва наличието на валиден договор, и реалното усвояване на сумата.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен. Установени са всички необходими предпоставки за уважаване на исковите претенции. Предвид направените изводи за основателност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Относно частната жалба.

Определение № 1231/23.10.2025г. е правилно постановено, следва да бъде потвърдено. ГОРС правилно е приложил чл.78, ал.5 ГПК.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски в част от претендирания размер.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 974/08.08.2025. постановено по гр. д. № 20244120102889 по описа за 2024 година на Г. районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1231/23.10.2025г. постановено по гр. дело № 20244120102889 по описа за 2024 година на Г. районен съд.

ОСЪЖДА Л. Х. И., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „***", № *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев", № 5254 съдебно - деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 300,00 лева - разходи за ЮК-възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133 на страната на ищеца "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК: 131134023.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: