Определение № 6016 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6016 гр. София, 23.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002100869 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Община Любимец и на В. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 207 от 14.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 296/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 168 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 526/2023 г. на Хасковския окръжен съд, е осъдил Община Любимец на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. С. П. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от смъртта на вуйчо му Г. Д. Г., настъпила на 29.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 01.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6287,14 лв. – мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 01.08.2020 г. до датата на исковата молба, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и за сумата над 6287,14 лв. до претендираната сума от 47 160 лв.

По делото е установено, че ищецът в първоинстационното производство В. С. П. е племенник на Г. Д. Г., който на 29.07.2018 г., около 18:30 ч., в с. Вълче поле, община Любимец, при управление на трактор с ремарке, превозващо прясна оборска тор, при изкачване на улица в селото, която е с наклон, е преминал през налична дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, като при преминаване на ремаркето лявото колело контактувало с челния борд на дупката, което довело до спиране на трактора. При потегляне от мястото на наклона тракторът се преобърнал надлъжно върху ремаркето, като водачът му 1 е останал притиснат между трактора и ремаркето, в резултат на което е починал.

От представените по делото доказателства е установено, че починалият Г. няма съпруга и деца, както и че бащата на ищеца е починал през 2014 г., когато той е бил на 8 години. От показанията на свидетелите Д. А. и А. Г. е установено, че Г. Г. и семейството на сестра му Х., включително ищецът, който му е племенник, са били много близки, живеели заедно в апартамента на майката на В. в [населено място] като едно семейство. Г. Г. се грижел за племенниците си като за свои деца, особено сред смъртта на баща им. Връзката между ищеца и вуйчо му била по-силна от обикновената за този тип родство, по-скоро била като между баща и син. Ищецът е преживял много тежко загубата на вуйчо си, мъчително и болезнено, непосредствено след инцидента се затворил в себе си, не излизал често с приятели, нямал желание да посещава училище, понижил успеха си. С оглед на това, съдът е приел, че между ищеца и починалия е налице трайна и дълбока емоционална връзка, изградена на основата на взаимна обич. Починалият е полагал ежедневни грижи за племенника си и неговото семейство, включващо майка му и още две деца. Живеейки с ищеца и неговото семейството в едно домакинство и полагайки ежедневни грижи от фактическо, финансово и морално естество, Г. Г. е поел ролята на баща, поради което съдът е приел, че между двамата е била налице онази дълбока емоционална връзка, като между родител и дете, която обуславя активната материалноправна легитимация на ищеца да търси репариране на претърпените от смъртта на Г. Г. неимуществени вреди. Така създадените отношения между ищеца и починалия му вуйчо, като между баща и син, предполагат ищецът да е понесъл загубата му като такава на родител, при това поредна, настъпила четири години след смъртта на баща му. Тази преждевременна и неочаквана загуба се е отразила негативно на ищеца както в личен, така и в социален план.

По отношение на инцидента и причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на Г. Г. съдът е приел, че пътният участък, където се е случил инцидентът, е с наклон, с разбит или изцяло липсващ асфалт и с налична дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, като поддържането и ремонтът на общинската инфраструктура, каквато е улицата, е задължение на ответната община, като е налице неизпълнение от нейна страна на това задължение.

Установено е от свидетелските показания, че в деня на инцидента вуйчото на ищеца карал оборска тор с трактор с ремарке по улицата до семейната къща на починалия, която е стръмна, в много лошо състояние и не е подходяща за преминаване с трактор по нея. Г. Г. е имал техническа възможност да избегне произшествието като избере друг път, по който да се движи, каквато възможност фактически е съществувала, или като се съобрази със състоянието на избрания път, с неравностите и скоростта на движение, без да превключва предавките и да спира. В заключението на вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза е посочено, че техническата причина за преобръщането на трактора е движение по наклонен нагоре пътен участък с прикачено ремарке с товар и спирането и потеглянето по наклона в областта на дупката, при което е настъпило пълно разтоварване на предния мост и надлъжно преобръщане на трактора. В експертизата също е посочено, че поради липсата на документи за регистрация не може да се установи каква е допустимата максимална маса на товар за процесния трактор и ремарке, но експертът е 2 посочил, че конкретният трактор – „ISEKI TX 1410“, поначало не е предназначен за превоз на товари. Въззивният съд е обосновал извода, че в случая е налице противоправно бездействие от страна на ответната община, изразяващо се в неизпълнение на безспорното й задължение да ремонтира и поддържа общинските пътища. Улицата, където е настъпил инцидентът, е в лошо състояние, неподдържана, с разрушена или изцяло липсваща асфалтова настилка, с огромна дупка в участъка на инцидента, заемаща по ширина почти цялото пътно платно. Именно тази дупка е в причинна зависимост с пропадане на лявото колело на ремаркето, натоварено с прясна оборска тор и теглено от управлявания от Г. Г. трактор, и спиране на композицията, при опита за повторно потегляне на която е настъпило пълно разтоварване на предния мост на трактора и надлъжно преобръщане на същия, довели до смъртта на водача.

Доколкото е установено, че е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди, понесени от него в резултат на смъртта на вуйчо му, и противоправното бездействие от страна на Община Любимец, съдът е посочил, че следва да бъде ангажирана нейната отговорност. Отчитайки ролята, която Г. Г. е играл в живота на ищеца, замествайки мястото на починалия негов баща, и негативното отражение за ищеца в емоционален и житейски план на неговата преждевременна и неочаквана смърт, съдът е приел, че обезщетение в размер на 100 000 лв. би компенсирало тези неимуществени вреди.

В конкретния случай обаче неадекватният избор на трасе, чиито характеристики не съответстват заради наклона си на безопасната експлоатация на конкретния трактор, при наличие на друг, безопасен маршрут, както и използването на МПС, непредназначено за превоз на товари, за пренасяне с ремарке на тежък товар, очевидно несъобразен с конструктивните особености на композицията, са обстоятелства, които са в причинноследствена връзка с настъпилия инцидент и в този смисъл е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал. Последният не е положил нужната грижа, внимание и предпазливост за опазване на собственото си здраве и живот, като е можел да стори това, поради което съдът е определил съпричиняването от страна на Г. Г. в размер на 80 %, с оглед на което дължимото от ответника обезщетение е редуцирано до сумата 20 000 лв.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Любимец сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г.; 2. Кога съществува причинна връзка между противоправно бездействие и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие; 3. Как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента; 4.

Относно приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД; 5. Следва ли въззивният съд да изложи 3 собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата В. С. П. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. С. П. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът, с оглед прилагане на критериите за справедливост, в частност съобразяване с действаща икономическа обстановка към определен момент, да посочи в мотивите на решението си към коя дата отнася оцененият от него размер на претърпените вреди - към датата на настъпване на вредоносния резултат или към по-късна дата; 2. Задължен ли е съдът да обоснове приложените от него критерии за справедлив размер на обезщетението, като приложи и отчете настъпили инфлационни процеси и други икономически фактори, които биха имали съществено влияние при определяне на този справедлив размер; 3. Еднаква по вид ли е отговорността на публичноправен и на частноправния субект, в случай като конкретния; 4. Допустима ли е компенсация на вини и в случай като конкретния между публичноправен и частен субект, дори и в случаите, в които двата субекта притежават различни по вид отговорности, а събитието би могло да се предотврати от публичноправния субект чрез изпълнение на задълженията му за отремонтиране или чрез поставяне на преграждащи съоражения; До каква степен е допустима и в чия полза; 5. Може ли да се приеме, че отговорността на публичноправен субект е по-висока от тази на частноправен субект, за чийто интерес публичноправния субект е натоварен по закон /чл.140 КРБ/ да се грижи; 6. В привилегировано положение ли е поставен публичноправният субект – община, относно намаляване на отговорността му, след като не е инструктирал - не е дал административни команди и инструкции /не е поставил пътни знаци и преграждащи съоражения/, спрямо ползвателите на пътната инфраструктура, за чиято изправност и безопасно използване следва да се грижи по вменени законови задължения, в сравнение с отговорността на други субекти, отговорни за безопасността и здравето на други частноправни субекти; 7. Липсата на дадени инструкции, имащи задължителен характер, каквито са пътните знаци и преграждащи възможността за преминаване ограждения, които не са били поставени от администрацията на публичноправен субект, отговорен за пътната безопасност, на път, който е бил отворен за обществено ползване, могат ли да се приемат като обстоятелства, които са мотивирали конкретния избор на водач на МПС до степен, че отговорността му за съпричиняване в конкретния случай да отпадне; 8. В горната хипотеза следва ли да се предполага наличието на недоверие от страна на частноправния субект към администрацията на публичноправния субект, когато е общоизвестно, че последният е натоварен да действа в най-добрия интерес на териториалната общност. Бланкетно се релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.