Решение № 2637 от 05.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2637 гр. София, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20221100509591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 043188/25.07.2022 г. на длъжника по изпълнението М. Г. Х. срещу разпореждане от 08.07.2022 г. на ЧСИ Н.М. по изп. дело №20228410401172, с което е отказано изменение на постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 0461214/10.06.2022 г.

Доводите в жалбата са, че определеното адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно, тъй като единствените действия са по представителство при образуване на делото.

Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че разноските за възнаграждение са съобразени с минималния размер, съгласно действащата към образуване на изпълнителното дело Наредба за минималните адвокатските възнаграждения, тъй като .

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като простите такси са начислени само за извършени действия, а пропорционалната е изчислена съобразно размера на подлежащите на събиране вземания, а направените от взискателя разноски съответстват на минималния размер.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, 1 което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по искане на Х.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2022 г. по гр.д.№ 32020/2020 г. на СГС, І-118 състав, с който П.Д. и М. Х. са осъдени да предадат на Х.К. владение върху недвижим имот и всеки от тях е осъден за разноски в размер на 2264,37 лв. пред СРС, 124, 69 лв. пред СГС, а двамата общо са осъдени за 500 лв. разноски в производството пред ВКС.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена чрез адвокат, като с нея е поискано присъждане и н аразноските по изпълнителното дело и са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 1680 лв. с ДДС.

С разпореждане от 08.03.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил въвод и начислил такси и съответно в размер на 84 лв.с ДДС за образуване, справка и изпращане на покана за доброволно изпълнение, 41 лв. разноски по т.31, б“а“ от ТТРПЗЧСИ, 1680 лв. – разноски на взискателя за адвокат и 357,99 лв. с ДДС – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за всеки от двамата длъжници.

На 13.06.2022 г. на длъжника М. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, както и съответната част от таксите и разноските по изпълнението, а именно половината от таксите за образуването, ПДИ и справка, половината от разноските т.31, б“а“ от ТТРПЗЧСИ, половината от адвокатското възнаграждение от общия размер 1680 лв. и 357,99 лв. с ДДС – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, поради което и следва да понесе разноските по изпълнението, включително разноските на взискателя за процесуално представителство по водене на изпълнителното дело, като няма основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като 2 взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като уговореното възнаграждение е в размер по-нисък от минималния, който определен с оглед характера на подлежащите на принудително изпълнение притезания е в размер на 1547,69 лв. по отношение на всеки един от длъжниците, а с оглед поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на становище по искането за изменение на разноските, по подадената жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на вземанията и въвода във владение, които не са изпълнени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

Неоснователна е жалбата и в останалата част относно разноските на взискателя и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Начислените прости такси са минимално възможните, а таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена абсолютно точно върху подлежащите на събиране вземания, поради което и няма основание да бъде изменяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 043188/25.07.2022 г. на длъжника по изпълнението М. Г. Х. срещу разпореждане от 08.07.2022 г. на ЧСИ Н.М. по изп. дело №20228410401172, с което е отказано изменение на постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 0461214/10.06.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3