Решение № 221 от 12.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. В.Т., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №1444/27.11.2023г., постановено по гр.дело № 787/2023г. ВТРС е уважил предявените от М. В. В. искове срещу М. Й. А., с правно основание чл.422 ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, чл.535 от ТЗ и чл.79 ал.1 от ЗЗД и по чл.538 от ТЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, като е приел за установено между страните, че в полза на ищцата съществува вземане към ответницата за сумата от 5 000 лв. задължение по Запис на заповед от 05.07.2022 година с падеж – 05.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.01.2023 година по Ч.гр.д. № 319/2023г. по описа на Районен съд В.Т.. Присъдени за разноски по заповедното и исковото производство.

Въззивното производство е образувано по жалба от М. Й. А., в която навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Счита, че съдът е приел да е налице уведомяване на жалбоподатЕ.та за цесията в противоречие със събраните доказателства и материалния закон, не са обсъдени в цялост показанията на св. Г., от които се установявало плащане на сумата по записа, като липсват мотиви защо съдът не приема това обстоятелство за доказано. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Излага оплаквания за недопуснати доказателства, но не отправя искания във връзка с 1 тях.

В срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Д. П. ВТАК, заема становище, че жалбата е неоснователна и бланкетна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В писмената защита по делото излага, че вземането по записа на заповед е цедирано на 31.01.2023г. от И.С.Д. на ищцата и жалбоподатЕ.та е уведомена за това чрез ЧСИ. Моли съда да потвърди отмени решението на ВТРС. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от М. В. В., чрез адв.

Д. П. ВТАК, срещу М. Й. А., в която се твърди, че ответницата е получила от И.С.Д. сумата в размер на 5 000 лева със задължение да я върне и в тази връзка е подписала запис на заповед от 05.07.2022 г. с падеж 05.09.2022 година. Излага, че на 31.01.2023 година вземането срещу ответницата е цедирано в полза на ищцата, за което А. е уведомена надлежно от ЧСИ С.К., както и че за това вземане първоначалния кредитор се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по Ч.гр.д. № 319/2023г. на ВТРС, срещу която ответницата е подала възражение. Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК за съществуване на вземане по чл.537 във вр. с чл.538, ал.1, чл.481, ал.2 от ТЗ, и по чл.538 от ТЗ,вр. с чл.86 от ЗЗД.

Ответницата е възразила в отговора, че не е била надлежно уведомена за прехвърляне на вземането по записа на заповед. По отношение на каузалното правоотношение е оспорила дължимостта на сумата с твърдението, че е върнала цялата дължима сума на И.С.Д. през месец август 2022 г. и получила уверение от него, че записът на заповед ще бъде унищожен.

Пред съда са представени писмени и гласни доказателства, от които е установено, че М. Й. А. се е задължила да плати сумата в размер на 5 000 лева на И.С.Д. по запис на заповед, неотменимо и безусловно, като записът е издаден в гр. В.Т. на 05.07.2022 година, при падежът и мястото на плащане – 05.09.2022 година в град В.Т., ул. „П.".

На 26.01.2023г. – над четири месеца след падежа по записа на заповед, поемателят И.С.Д. е предявил пред ВТРС заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 т.10 от ГПК и е образувано ч.гр.дело №319/2023г. по описа на съда. Издадена е Заповед № 104/30.01.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Й. А. за сумата от 5 000лева – главница по Запис на заповед от 05.07.2022 година, с падеж 05.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.01.2023 година до 2 окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 100 лева – разноски.

След снабдяване с ЗНИ и ИЛ, на 31.01.2023 година, поемателят И.С.Д. е прехвърлил вземането си по записа на заповед на ищцата с писмен договор за цесия, за което е изпратил уведомление на ответницата за прехвърляне на вземането.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело №20238090400122 на ЧСИ С.К. с район на действие ВТОС, по което на датата на образуване е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с преписи от заповедта за незабавно изпълнение, изпълнителния лист, разпореждането на заповедния съд, връчени лично на М.

Й. А. на 09.02.2023г. На същата дата ЧСИ е връчило на ответницата лично срещи подпис договорът за цесия и уведомлението от цедента –поемател по записа на заповед.

В едномесечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК ответницата е подала възражение до заповедния съд, че не дължи сумата по заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на което с Определение №401/16.02.2023г. по ч.гр.дело № 319/2023г. ВТPC спрял принудителното изпълнение по отношение на М. Й. А. по изп.дело№20238090400122 на ЧСИ С.К. с район на действие ВТОС.

Във връзка с възраженията на ответницата, че вземането на записа на заповед е погасено чрез плащане, първоинстанционният съд е допуснал и събрал доказателства и приел, че ответницата не е доказала плащане.

Предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението, са изложени оплаквания относно неправилност на изводите на съда, че е налице надлежно уведомяване за цесията, доколкото уведомлението е от новия кредитор, както и оплаквания за необоснованост – не били правилно установени фактите на база показанията на св. Г. относно отказа на първоначалният кредитор да върне записа на заповед.

Настоящият състав счита, че ВТРС правилно е установил фактическата обстановка на база доказателствата по делото и е формирал обосновани правни изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че по делото /вкл. в рамките на заповедното производство/ няма възражения относно действителността на документа, от който произтича процесното вземане. Като формална сдЕ. записът на заповед следва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл.535 от ТЗ, а липсата на елементите по чл.535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, водят до нищожност на сдЕ.та, съответно до липса на валидно възникнало задължение 3 за плащане.

Настоящият запис на заповед е редовен от външна страна, към депозирането на заявлението по Ч.Гр.дело № 319/2023г. на ВТPC падежът е бил настъпил, а поемателят е заявител. Макар пред първооинстанционния са изнесени и от двете страни твърдения за връзка на абстрактната сдЕ. с каузално правоотношение, такава не е разисквана в доклада на съда и изяснявана по делото. Доказателства са събирани само във връзка с възражението за изпълнение по абстрактната сдЕ.. Доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване би подлежало и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, а такива в случая не са наведени.

По отношение на възражението за плащане – в отговора на исковата молба се твърди това да е станало през месец август 2022г., но доказателства за това не са ангажирани. От показанията на разпитания свидетел се установява само, че е имало разговор между ответницата на И.Д. и предаване на неизвестна сума пари, като по никакъв начин тези показания не могат да се свържат с относими по делото обстоятелства, както правилно е приел и ВТРС.

По отношение на възражението за ненадлежно уведомяване на цесията, на първо място следва да се отбележи, че същата е след издаване на изпълнителния лист. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 142–7 на ОСГК на ВС от 11.11.1954 г., според което действително е съобщението, което е направено единствено от цедента и ВТРС не е приел нещо различно. Именно уведомление от цедента до длъжника е връчено на последния чрез ЧСИ, при това ведно с издадения изпълнителен лист. За длъжника не е възникнала никаква опасност да плати грешно, нито е формулиран отказ от плащане на това основание.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан, предявен от лице, легитимиращо се като настоящ кредитор по вземането, а решението на ВТРС следва да бъде потвърдено. Със същото правилно са присъдени и разноските пред първата инстанция и по заповедното производство. Разноски за въззивна инстанция от въззиваемата страна не се претендират.

По изложените съображения Великотърновският окръжен съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1444/27.11.2023г., постановено по гр.дело № 787/2023г. по описа на РС В.Т..

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5