Решение № 1945 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1945 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100501765 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 18872/20.10.2024 г. по гр. д. № 20241110135797/2024 г. по описа на СРС, 41 състав са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„********, срещу М. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, офис партер, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните на дължимостта на следните вземания: сумата 2 430,83 лева (двe хиляди четиристотин и тридесет лева и 83 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 3036000484/20.09.2018 г., сумата 95,57 лева (деветдесет и пет лева и 57 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г., сумата 22,24лева (двадесет и два лева и 24 стотинки), представляваща договорно възнаграждение за период от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2475/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 71225/2023 г. по описа на СРС, 41 състав. Отхвърлен е искът, предявен по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу М. М. Х. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 2315,93 лева (двe хиляди триста и петнадесет лева и 93 стотинки), представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги във връзка с договор 1 за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 3036000484/20.09.2018 г., за което вземане с Разпореждане № 10885/21.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 71225/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в посочената част. „Профи Кредит България“ ЕООД, е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. К.И.Б. ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „********, офис партер, сумата 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника М.

М. Х. в исковото производство. „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М.Л.Л.., ЕГН ********** и адрес: гр.

София, ул. „********, офис партер, сумата 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на длъжника М.

М. Х. в заповедното производство.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 355106/06.11.2024 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, в която излага съображения за неправилност на решението.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително. Счита обжалваното решение за неправилно в частта, с която договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен и са отхвърлени претенциите на дружеството относно главница 894,80 – след прихващането, договорно възнаграждение в размер на 22,24 лв, дължимо за периода от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост и законна лихва – 95,57 лв., дължима от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г. Не обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2315,93лв. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР. Сочи, че в пар. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато закупуването им не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение №1 на ЗПК – чл. 5.2. от Общите условия. Твърди, че в договора е посочен съгласно изискванията на закона годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22 се приема, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ и в понятието „годишен процент разходи“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Позовава се на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, доколкото не касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка твърди, че услугата „отлагане и намаляване на вноски“ не касае нито усвояването, нито управлението 2 на кредита. Счита, че в настоящия случай закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Предвид горепосоченото твърди, че разходите на потребителя за допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, а това, че не са отразени в ГПР не съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не обуславя нищожност на договора за кредит. Позовава се на чл. 26 от ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, и предвид действителността на договора не следват последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК. С оглед дължимостта на договорната лихва сумата платена по нея в размер на 1041,12 лв. и дължимостта на лихвите за забава и сумата, платена по тях в размер на 125, 34 лв., както и дължимостта на законната лихва в размер на 2460,94 лв. не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, затова от първоначално претендираната главница 2430, 83 лв. следва да се приспадне само платеното по закупените допълнителни услуги в размер на 1486,03 лв. и 50 лв платени такси по Тарифа – общо 1536,03 лв. Моли въззивната инстанция да отмени като неправилно Решение №18872 от 20.10.2024 г. на СРС като неправилно и да постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Х. за главница 894,80 лв., договорно възнаграждение в размер на 22,24 лв. , дължимо за периода от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост, и законна лихва – 95,57 лв., дължима от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно плащане на вземането. Моли да му се присъдят направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски съобразно уважената част от исковете, моли съдът да направи прихващане на присъдените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 405934/12.12.2024 г., подадена от М. Х., чрез адв. С. Д. от САК, с който заявяват, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна. Процесният договор за потребителски кредит правилно е обявен за недействителен. Исковият съд правилно е приложил съдебната практика, обективирана в Решение на СЕС по дело С714/22, постановено по преюдициално запитване на съдия от СРС именно във връзка с договор за потребителски кредит, предлаган от „Профи Кредит“ ЕООД. В Решението на СЕС е прието, че в случай на неточно посочване на ГПР, това представлява порок, който влече след себе си пълната недействителност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата получена стойност на заема. В същото решение е прието, че ако даден разход по кредита представлява „конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“, то този разход е част от общите разходи по кредита, който следва да бъде включен при определяне на размера на ГПР. Моли да му се 3 присъдят направените разноски в настоящото производство. По отношение на предпоставките за извършване на „прихващане“, счита, че адвокатът не е страна в производството и не може да се извършва прихващане от присъдения в негова полза хонорар.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 20241110135797/2024 г. по описа на СРС, 41 състав е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит“ ЕООД, с която срещу М. М. Х. по реда на чл.415, вр. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземанията, за които по ч.гр.д. № 71225/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и за които с разпореждане №10885/21.01.2024 г. съдът е отказал да уважи искането на заявителя и е отхвърлил същото в частта относно вземанията за възнагражденията за закупен от потребителя пакет допълнителни услуги.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит № 3036000484/20.09.2018 г., като по силата на същия кредиторът е предоставил на длъжника сумата 3000 лева, за срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 146,39 лв.; ГПР: 49.90 %; ГЛП: 41.17 %; общо задължение по кредита: 5270,04 лв. Поддържа, че по искане на потребителя е предоставил и пакет допълнителни услуги, за които последният се е съгласил да заплати възнаграждение в размер на 3801,96 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 105,61 лева; като така общото задължение по кредита възлизало на 9072 лева, а размерът на месечната вноска по договора: 252 лева. Посочва се, че със сумата по кредита по искане на кредитополучателя са погасени задълженията му по други договори за кредит, както следва: 944,10 лева в полза на „Финанс Център“ ЕООД, сума в размер на 1200 лева в полза на „Сити Кеш“ ООД, сума в размер на 800 лева в полза на „Кредит Тайм“ ООД, а остатъкът в размер на 55,90 лева е бил преведен по банкова сметка на ответника. С настоящия иск претендира сумите от 2430,83 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 22,24 лв., дължимо за периода от 03.09.2019 г. до 03.09.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2315,93 лв. и законна лихва – 95,57 лв. дължима от 03.09.2019 г. до 21.12.2023 г. Неразделна част от Договора за потребителски кредит са Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците са се запознали преди подписване на договора. На ответника е била предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към Договора за потребителски кредит ответникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Сочи, че ответникът дължи за предоставяне на пакет за допълнителни услуги възнаграждение в размер на 3801,96 лв., като са заплатени 1486,03 лв. от страна на ответника и остават дължими 2315,93 лв.

Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително 4 условие за отпускане на кредита, а допълнителните услуги не са свързани пряко с договора за кредит, а са по повод на същия. Ответникът дължи възнаграждение и за допълнителни услуги и защото се е възползвал от услугата – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Отделно твърди, че е била заплатена сума в размер на 5732,60 лв. С нея е погасена сума в размер на 3096,32 лв. по погасителен план, погасени са били и лихви за забава в размер на 125,34 лв., както и сумата 50 лв. – такси по тарифата на кредитора. С направените плащания е погасена и лихва за забава за периода от 03.09.2019 г. – 21.12.2023 г. в размер на сумата 2460, 94 лв. Потребителят е имал възможността да се откаже от договора, от която не се е възползвал. Твърди, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. Посочва се, че след входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са постъпили плащания от ответника, като същите са отразени в исковата молба.