Решение № 260636 от 12.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260636

12.05.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД - VI -ти граждански състав

На 13.04.2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Пенка

Георгиева като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 561 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261597 от 08.12.2020 г. постановено по гр.д.№ 11076 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XII-ти гр.състав, се отхвърля направеното от С.И.А., ЕГН **********,***, възражение за прихващане на процесните суми с недължимо платени от него на банката

–ищец сума от общо 7245 лева по договори за кредитна карта № ********. и за кредитна карта Diners Club *********, до размер от 7245 лева, като неоснователно. Признава за установено спрямо С.И.А., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Първа инвестиционна банка„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Драган Цанков № 37 , плащане на следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №1594/2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав:

11772.92 лева просрочена неплатена главница; 1828 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.11.2009 год.

05.08.2016год., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2017год. до окончателното плащане и разноските по двете производства; като ОТХВЪРЛЯ иска да се установи вземане на банката за сума от 13 240.67лв. просрочена наказателна лихва/обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 год. – 01.02.2017 год. изцяло като неоснователен, иска за възнаградителна лихва – над размер от 1828 лева до пълния предявен размер от 11055.94 лв., и иска за главницата – над размер от 11772.92 лева до пълния размер от 15193.45 лв., поради погасяването им по давност. Осъжда С.И.А. да заплати на „Първа инвестиционна банка„ АД, сумата от 674.91 лева разноски по двете производства. Осъжда „Първа инвестиционна банка„ АД да заплати на С.И.А. сумата от 1376.73 разноски по двете производства.

Недоволен е останал ищецът „Първа инвестиционна банка„ АД, ЕИК *********, който чрез пълномощника си по делото юрисконсулт

В.Д., е подал въззивна жалба против частта от решението, с която е отхвърлен иска за установяване на вземането на банката за сумата в размер на 13 240.67лв. - просрочена наказателна лихва/обезщетение за забава за периода от 15.01.2010 год. – 01.02.2017 год. и за сумата в размер на 3 420, 53 лева - представляваща вземане за главницата над уважения размер 11772.92 лева до пълния претендиран размер 15193.45 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд за неравноправност на лихвения процент на наказателната лихва. Поддържа се, че уговорената в договора лихва не е прекомерна, както и не противоречи на закона и на добрите нрави. Посочва се, че в конкретния случай, уговорената лихва е включена в съдържанието на подписания от кредитополучателя индивидуален договор за кредит, както и че кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузата, определяща лихвата и като такава е изключена от понятието за неравноправна клауза по чл.143 ЗПК. Приема се, че районният съд би могъл да уважи обезщетението за забава частично в размера на законната лихва. Възразява се срещу извода на районния съд за настъпила погасителна давност на вземането като се сочи, че вземанията за главница по договор за заем/кредит, платима на вноски, не са периодични по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на общата петгодишна погасителна давност от крайният падежа на кредита или от датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Поддържа се, че вземането по договора за кредит е неделимо задължение, дължимо на падеж, при което петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД започва да тече от 05.08.2016 г. и същият би изтекъл на 05.08.2021 г. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което изцяло да се установи вземането на ищеца. Претендира се присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С.И.А., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.М.. Поддържа, че материалният закон е правилно приложен и въз основа на

ЗПК /отм./ и ЗЗП правилно и законосъобразно е установена нищожността на клаузите. Посочва се за липсата на доказателства, че договорът за кредит е индивидуално договорен, както и че районният съд правилно е приложил института на погасителната давност. Излагат се подробни доводи за недействителността на договора за кредит, поради липсата на задължителни реквизити по ЗПК /отм./ и наличието на неравноправни клаузи съгласно чл.143 от ЗЗП. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира присъждането на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Против останалата част на решението е постъпила въззивна жалба от С.И.А., но същата е била върната с разпореждане на първостепенния съд № 266525 от 02.02.2021г., влязло в сила на 19.02.2021 г., поради което решението е влязло в сила в останалата си част.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от

ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ от "Първа

Инвестиционна Банка" АД с ЕИК ********* за установяване по отношение на С.И.А., ЕГН **********, съществуването на изискуемо парично вземане в полза на банката, произтичащо от договор № 006LD-R-000706/30.07.2009 г. и удостоверено в счетоводните книги на банката, както следва: 15 193, 45 лева - просрочена главница; 11055, 94 лева - просрочена договорна лихва за периода от 05.11.2009 г. до 05.08.2016 г. и 13 240, 67 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 15.01.2010 г. до 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявление по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, въз основа на което заявление за посочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.02.2012 г. по ч. гр. дело № 1594/2017 г. на РС Пловдив.

В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което и от страна на банката е предявена установителната искова претенция.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. По отношение на обезщетението за забава /наказателна лихва/ е навел възражение, че разпоредбата на чл.10 от договора предвижда необосновано висок размер на обезщетението, поради което е нищожна на осн.чл.146, ал.1 вр. с чл.35, т.5 от ЗЗП. Неустоечната клауза е оспорена като нищожна и на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на вноските по кредита.

В обжалваната част на решението, за да отхвърли иска за обезщетението за забава /наказателна лихва/ от 13

240.67лв. за периода от 15.01.2010 г. – 01.02.2017 г., районният съд е приел за приложим Закона за защита на потребителите, в редакцията му съгласно ДВ, изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., а така и на основание разпоредбата на чл. 143 ал. 1 т. 5 от същия е достигнал до извода, че сумата се претендира въз основа на неравноправна клауза, поради което е нищожна на осн.чл.146 ЗЗП. По отношение на главницата за сумата над уважения размер от 11 772.92 лева до пълния претендиран размер от 15 193.45 лв., тоест за 3 420, 53 лева, районният съд е кредитирал възражението на ответника за погасяването й по давност, поради което на това основание е отхвърли посоченото вземане, в която част също се обжалва решението.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че на 30.07.2009 г. между "Първа Инвестиционна Банка" АД с ЕИК ********* и С.И.А., ЕГН **********, е сключен договор за банков кредит № 006LD-R-000706/30.07.2009 г. за сумата в размер на 15 500 лева. Отпуснатата сума е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на задължението бил определен на 05.08.2016 г., като кредитът е следвало да се погаси на 84 равни погасителни вноски от по 318, 67 лева в периода от 05.09.2009 г. до 05.08.2016 г., съгласно представения погасителен план към договора за кредит.

Размерът на задълженията е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която кредитът е бил изцяло усвоен на 21.08.2009 г. със заверяване на сметката на кредитополучателя С.И.А.. Вещото лице е посочило, че кредитът е частично погасен със сумата от 652, 11 лева, както следва: от главницата 15 500 лева е погасена сумата от 306, 55 лева като непогасена към 02.02.2017 г. е останала сумата 15 193, 45 лева; от лихвата върху редовната главница 11 383, 04 лева е погасена сумата от 327, 10 лева като непогасена към 02.02.2017 г. е останала сумата 11 055, 94 лева; от лихвата върху просрочената главница /наказателна лихва/ от 13 259, 13 лева е погасена сумата 652, 11 лева като непогасена към 02.02.2017 г. е 13 240, 67 лева.

Вещото лице е установило и задълженията на кредитополучателя по други заемни правоотношения с банката, които са погасени с отпуснатия кредит по договора за банков кредит от 30.07.2009 г.

Експертизата е установила, че размерът наказателната лихва за периода от 01.02.2014 г. до 01.02.2017 г.вкл. е 3 419, 74 лева. Според вещото лице, размерът на наказателната лихва за периода от 01.02.2014 г. до 01.02.2017 г.вкл., при прилагане на годишна договорна лихва 16, 95 % плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, съгласно раздел II, т.10 от сключения договор, тоест без последващи изменения на БЛП, е

3 370, 01 лева.

Оплакванията във въззивната инстанция касаят изводите на районния съд за нищожността на неустоечната клауза, въз основа на която се претендира наказателната лихва, както и за погасяване на главницата за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер за погасена по давност.

По отношение на претенцията за присъждането на наказателна лихва/обезщетените за забава поради просрочие, въззивният съд намира следното:

В случая претенцията се основава на раздел II, точка 10 от договора за банков кредит № 006LD-R-000706/30.07.2009 г., според която плащанията, които са дължими, но не са извършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнесят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент в раздел II, т.4 от договора, увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва. Според раздел II, т.4 от договора, договорния лихвен процент е в размер на базисния лихвен процент на банката, който към датата на сключване на договора е 8.5407 % годишно, увеличен с надбавка от 8.4093 пункта. Тоест при подписване на договора договерения размер на наказателната лихва е 16, 95 лева плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.