Решение № 5428 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5428 гр. С., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100105379 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени пряк иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и обективно съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.497, ал.1 от КЗ.

По изложените в искова молба обстоятелства И. О. Я. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. Н.-САК, е предявила срещу ЗК „У.” АД ЕИК ******* обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗК „У.” АД, да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматичи увреди в резултат на ПТП настъпило на 04.01.2023 г., по вина на водача на т.а.„Рено Трафик“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 04.01.2023г. около 10:40 ч. на паркинга на алеята в двора на УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ ищцата била ударена от товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № *******, управляван от И. Х. Х. на заден ход в посока към централната сграда в района на товарен вход . В резултат на това, ищцата получила счупване на метатарзалната кост на ляво ходило. Била прегледана по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“. Състоянието й било тежко, придружено с болки, оток и ограничен обем на движенията в областта на левия глезен и ходилото. Левият и крак бил обездвижен с болки и оток. Ищцата твърди, че все още не може да стъпва на крака, не може да се обслужва самостоятелно. Има непрекъсната нужда от чужда 1 помощ в ежедневието си. Изпитвала силни болки и приемала обезболяващи медикаменти. Излага още, че все още не е излекувана напълно и лечението и продължава. Твърди, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия товарен автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" сключена при ЗК „У." АД.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното ЗК „У.” АД поддържа, че на 19.01.2023г. е получило искане за присъждане на обезщетение относно процесното ПТП, въз основа, на което е образувана щета № 224190000059. С писмо от 23.01.2023г. ответното дружество изискало допълнителни документи, като твърди, че такива не са представени и на 31.03.2023г. застрахователят постановил отказ за изплащане на обезщетение. Оспорва предявения иск и по размер. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение със ЗК „У.“ АД по повод процесния товарен автомобил, валидно към датата на ПТП. Оспорва вината на водача на товарния автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва иска за присъждане на лихва.

В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца И. Я., в която се оспорват въведените в отговора възражения. С оглед признанието в отговора на исковата молба за наличие на застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил и ответното дружество е направено искане същото да бъде отделено като безспорно.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв. Н. поддържат предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът чрез юрк. В. оспорва предявените искове.

Претендира съдебно-деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаглагдение.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите, възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет е неоспорен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-3 /04.01.2023г. съставен относно процесното ПТП, в който е отразено, че при ПТП настъпило на 04.01.2023г. с товарен автомобил, „Рено Трафик“ с рег. № ******* управляван от И. Х. Х., който при движение на заден ход по паркинг алея в двора на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ с посока към централната сграда участвал в ПТП с пешеходеца И. О. Я., при което е пострадала пешеходката Я. с работна диагноза „фрактура на кости ляво хидило.“./л.4 от делото/

Видно от Амбулаторен лист №2589/4.01.2023г. след настъпилото ПТП ищцата 2

И. О. Я. е прегледана в спешен кабинет на болница „Н.И.ПИРОГОВ“, като са установени болка, оток и ограничен обем движения в областта на ляво ходило.

Поставена е диагноза – счупване на метастразална кост, като са назначени рентгенографии. /л.5 от делото/

Образувано е досъдебно производство - ЗМ № 11000/2023г. по описа на СДВР, пр.пр. №2198/2023г. по описа на на СРП, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.342, ал.1, пр.3 НК, за това, че на 04.01.2023г. около 10:12 ч. в гр. С., при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено”, модел „Трафик”, с peг. № *******, по паркинг алея в двора на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, находяща се на бул. „*******, с посока на движение от транспортния/служебен/ вход към централна сграда, в района на „товарен вход“, нарушил правилата за движението по пътищата: чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, като извършва маневра - движение на заден ход с товарния автомобил, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, без да наблюдава непрекъснато пътя зад товарния автомобил и без да е да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, не е пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се на паркинг алеята пешеходец - И. О.

Я., ЕГН: ********** и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане:

- счупване в основата на петата проходилна кост на левия крак, което травматично увреждане реализира медико-биологичния признак „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник“ за период по-голям от 30/тридесет/ дни. /КП № К-3 от 04.01.2023 г./. На водача на автомобила И. Х. Х. е повдигнато и предявено обвинение за осъществен от него състав на престъплението по посочения текст от НК.

От приетото постановление за прекратяване на СРП от 24.07.2023г. се установява, че наказателното производство по ЗМ № 11000/2023г. по описа на СДВР, пр.пр.№2198/2023г. по описа на СРП, водено срещу И. Х. Х. е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради изявление на пострадалата И. Я., че желае прекратяването му./л.70 от делото/

Свидетелят И. Х. сочи в показанията си в о.с.з. на 14.05.2024г., че при процесното ПТП управлявал служебен микробус, като се движил бавно, защото там колите били много близко. Ударът станал отзад на буса, но свидетелят не видял жената, която ударил. Свид. Х. сочи, че бусът е затворен и нямал стъкло отзад, затова той разчитал само на страничните огледала. Сочи, че жената се движила в 3 средата на улицата и не можел да я забележи. Ищцата била санитарка и бутала желязна количка с материали и консумативи. Когато свидетелят излязъл от буса двамата с ищцата не са разговаряли, тя тръгнала и куцала леко.

От приетото неоспорено заключение на САТЕ с вещо лице инж.С. Д., се установява, че процесното произшествие е настъпило на 04.01.2023г. в двора на болница „Пирогов“ на паркинг алея на 25,50 - 26,00 метра в дясно от товарен вход/ изход, считано по посоката на движение на автомобила и пешеходката и на 1,80 2,00 метра в ляво от десния край на алеята. Вещото лице пояснява, че ПТП е заснето в запис от охранителна камера, който е използван за нуждите на заключението. Сочи се, според данните от видеозаписите, приложени в констативната част на експретизата пешеходката се е движила по алеята като от двете и страни е имало паркирани автомобили, които са възпрепятствали движението и плътно в ляво или в дясно, а товарен автомобил „ Рено Трафик“ се движил на заден ход от товарния вход/ изход към централната сграда на болница „Пирогов“. Обосновано е, че скоростта на т.а. „Рено“ е в рамките на 5-6 км/ч.

Според заключението на САТЕ водачът е имал възможност да възприеме пешеходката която, започнала да се движи по алеята и преди да предприеме движение назад е могъл да слезе от автомобила и да помоли охраната да го напътства. След това при движението си назад, поради конструктивните особености на автомобила водачът не е имал възможност да възприеме движещата се попътно и с гръб към него пешеходка. Вещото лице инж. Д. подчертава, че от техническа гледна точка при липсата на видимост зад автомобила водачът е следвало да осигури друг човек който да му сигнализира за възникнала опасност.

Приетото, неоспорено заключение на САТЕ при преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р В. С. – спец. ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението е отразено, че на 04.01.2023г. И. Я. е претърпяла ПТП, при което е ударена в левия долен крайник от товарен автомобил, движещ се на заден ход. В резултат на удара е получила травма на леви подбедрицата и ходило. Прегледана е в Спешно отделение на болница „Пирогов“. В Амбулаторен лист за преглед в СО е отразено, че прегледаната е с болка, оток и ограничен обем на движение в областта 4 на ляв глезен и ходило. Направени рентгенографии на лява глезенна става и ляво ходило и пръсти. Направена гипсова имобилизация на ляв долен крайник-гипсов ботуш, който е носила 30 дни. Д-р С. сочи, че ищцата И. Я. е ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност 43 дни, след което е тръгнала на работа.

Понастоящем Я. се оплаква от деформация на лявото ходило, оток и болка в лявата подбедрица и затрудца и затруднение в движението. Изпитва болка в ходилото при движение.

Обоснован е извод, че в резултат на процесното ПТП ищцата Я. е получила луксация на 3-ти и 4-ти пръст на лявото ходило счупване на основната фаланга на трети пръст, като посочената увреда е установена с рентгенография на 16.02.2024г .

В резултат от преглед на ищцата извършен на 16.02.2024г., вещото лице ортопед констатира, че И. Я. се движи самостоятелно с куцане наляво. Лявата подбедрица е с веностазен синдром - оток на подбедрицата с характер на венозен застой, тъмно сиво до виолетово оцветяване на кожата, което заболяване е предшестващо и няма общо с травмата. При прегледа е установено, че лявото ходило на ищцата е деформирано: трети и четвърти пръсти са изместени към палеца в метатарзо - фалангиалните стави, което е видно на рентгенография на ходилото. Ходилото е в деформация тип Халукс валгус . Пръстите 2-ри, 3-ти, 4-ти са деформирани по типа „пръст чукче".

Обосновано е, че от рентгенография на ходилото във фас и профил е видно, че 3-ти и 4-ти пръст са с луксация /изкълчване/ в мететарзо-фалангиалните стави. Зараснала фрактура на основната фаланга на трети пръст. Метатарзалните кости на лявото ходило нямат патологични промени. Няма данни за прекарана фрактура/счупване / на метатарзална кост. По отношение на проведеното лечение, в заключението се сочи, че на 4.01.2023г. след преглед и образно изследване на И. Я. е направена гипсова имобилизация за травмираното ходило – гипсов ботуш, който тя е носила в продължение на 30 дни. Сочи се, че след травмата ищцата е изпитвала силна болка в ходилото от счупването и луксацията на пръстите. След поставяне на гипсовата имобилизация болката е намаляла и до сваляне на гипса ищцата е изпитвала неудобство и затруднение в движението. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че луксацията на трети и четвърти пръст на ляво ходило са налични и сега и ходилото е трайно деформирано, като и в бъдеще ищцата ще изпитва болка при натоварване и затруднение в ходенето.