Определение № 14253 от 19.12.2019, Районен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 14253 19.12.2019 година Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски

Районен съд

ХVIІІ граждански състав

В закрито заседание на 19.12.2019 г. в следния състав:

Председател: Николай Стоянов като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 16132 по описа на ПРС за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Д.М., ЕГН ********** против Кондор- недвижими имоти ЕООД, ЕИК *********, за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по частно гр. дело № 10871/ 2019 г. на ПдРС, 19 гр. с-в. суми.

С определение от 17.10.2019 г. производството по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване до приключване на производството по частно гражданско дело № 10871 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, с влязло в сила определение.

Видно от изискано и постъпило ч. гр.д. № 10871/19 по описа на ПРС, с разпореждане от 09.10.2019 г., съдът е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.07.2019 г., издадена по частно гр. дело № 10871/ 2019 г. на ПРС. Разпореждането е влязло в законна сила.

Ето защо съдът намира, че основанието за спиране е отпаднало, поради което производството по делото на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК следва да бъде възобновено.

Пловдивски районен съд, ХVIІІ граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявеният иск е недопустим, поради липсва на правен интерес от настоящия установителен иск.

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, респективно връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК или връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК.

В разглеждания казус, безспорно е установено, че издадената заповед за изпълнение не съществува, тъй като същата е обезсилена изцяло. По този начин липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл.422 ГПК, а именно липса на правен интерес.

По изложените съображения Пловдивският районен съд, ХVIІІ гр. състав:

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 16132/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XVІII -ти гр. състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №

16132 по описа на ПРС за 2019 г., като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Районен съдия:п/ Николай Стоянов

Вярно с оригинала!

РЦ