Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 05.03.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1737/2021
Вид
Решение № 133
Подписан
05.03.2022
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Плевен, 05.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430201737 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 21-0938-002011/16.06.2021 г. на НАЧАЛНИК на Сектор „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. ИВ. Т. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка и изтъква, че самият той е лице с увреждания, т.е. че е имал право процесното МПС да бъде паркирано на съответното за това място. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице несъответствие между АУАН и НП. На тази основа, моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени 1 материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2011/06.06.2021г. от страна на М. ПЛ. Н. – мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ЦВ. Н. Ц.

/свидетел при съставяне на АУАН/, както и на нарушителя – М. ИВ. Т..

Съставен е за това, че на ***г., в *** часа, в ***“ до №*** като собственик на лек автомобил „***“, с рег. № ***, е паркирал без да има това право на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания – нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП; отбелязано е, че АУАН е съставен след възражение с рег. №316000-19387 /02.06.2021г., както и че нарушението е заснето с РСОД 729 от мл.автоконтрольор А.Й.. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. ИВ. Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.17 – 18 от делото/. Не е налице твърдяното от страна на жалбоподателя процесуално нарушение – „разминаване“ между съставения АУАН и издаденото НП, тъй като внимателното запознаване с тях разкрива, че липсва подобно несъответствие.

В хода на административнонаказателното производство обаче, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.3 ЗДвП, „ При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“. Настоящият случай е бил именно такъв, тъй като нарушението е установено от служителя Ас. М. Й., който съставил Фиш серия GT №673007/***г., на основание чл.186 ал.3 ЗДвП, но последният бил оспорен от М. ИВ. Т. на основание чл.186 ал.2 ЗДвП, поради което бил съставен процесния АУАН. В този смисъл, налице е бил свидетел на установяване на нарушението – Ас. М. Й., като от представената административнонаказателна преписка, включително – от събраните в хода на съдебното следствие, доказателствени материали, не се установява невъзможност Й. да присъства при съставянето на АУАН № 2011/06.06.2021г.

Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.40 ал.4 ЗДвП, „Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът 2 може да се състави и в отсъствие на свидетели.“ Така цитираното нормативно изключение, в случая не е приложимо, тъй като нарушението не е установено въз основа на официални документи, а е съставено при съобразяване на фактите и обстоятелствата, отразени във Фиш серия GT №673007/***г. Ето защо, алтернативно, АУАН е следвало да бъде съставен в присъствие на Ас. М. Й. /свидетел на установяване на административното нарушение/, т.е. при условията на чл.40 ал.1 ЗАНН, а в случай, че А.Й. не е било възможно да присъства по определени причини, за които следва да се представят и надлежни доказателства – АУАН да бъде съставен при условията на чл.40 ал.3 ЗАНН, т.е. - в присъствието на двама свидетели, като това бъде изрично отбелязано. Не е спазен обаче нито реда на чл.40 ал.1 ЗАНН, нито – този на чл.40 ал.3 ЗАНН, а е извършена своеобразна амалгама между двете процесуални възможности, като АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – ЦВ. Н. Ц., който е единствено свидетел по съставяне на АУАН. По този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН са императивни по своя характер, въвеждат формални изисквания за законосъобразността на АУАН и са призвани да гарантират правната сигурност.

По така изложените съображения, обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на разпитаните свидетели М. ПЛ. Н., ЦВ. Н. Ц. и Ас. М. Й. са изцяло схематични и неконкретизирани – обстоятелство, което е напълно обяснимо, при отчитане естеството на служебната им дейност по контрол за спазване на ЗДвП, както и при отчитане на това, че свидетелите Н. и Ц. нямат никакви лични възприятия във връзка с фактите и обстоятелствата, отразени в АУАН/НП. Макар ниското качество на свидетелските показания да е обяснимо Съдът същевременно намира, че същите не способстват за надлежно установяване обстоятелствата на случая, включително – за изясняване дали при отбелязаните условия на време, място, обстановка, М. ИВ. Т. е паркирал на паркомясто, предназначено за лица с увреждания, без да има необходимото за това право. Тези факти и обстоятелства обаче не се установяват и от представените по делото, три броя снимки /л.60 – 62/, за които се твърди, че са изготвени с РСОД 729, от страна на св.А.Й.. Съдът намира, че същите снимки имат неформален характер и няма как да бъдат ценени като доказателства или доказателствени средства по делото, тъй като не са изготвени нито при условията на чл.167а ал.3 ЗДвП, нито – при условията на чл.189 ал.15 ЗДвП. От друга страна, в хода на съдебното следствие са приети писмени доказателства /л.30 – 34 от делото/, от които се установява, че ОБЩИНА *** е издала Карта за паркиране на хора с увреждания на името на жалбоподателя М.Т., която е със срок на валидност до 01.12.2023г.

3

Следователно, към ***г., същият е имал право да паркира на място, определено за хора с трайни увреждания. Изводът, който се налага е, че не може да се приеме за доказано, а още по-малко – по убедителен начин, че при отразените в АУАН/НП условия на време, място, обстановка, Т. е извършил нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДвП, т.е. Наказателното постановление се явява и неправилно, тъй като жалбоподателят е административно наказан за деяние, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

И

НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 21-0938-002011/16.06.2021 г. на НАЧАЛНИК на Сектор „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М. ИВ. Т.

ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.98 ал.1 т.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4