Решение № 4239 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4239 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110105596 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от .........., против А. С. В., ЕГН **********, с адрес – град С.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Исковата молба е връчена лично на ответника, който в указания и законоустановен срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Ищецът твърди, че на 23.03.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 683,14лв., от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017 година до 04.2020 г. и 82,41 лв. мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на 33,55 лв. - главница и 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 16361/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът дължи заплащане на топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: град С и аб.№194918.

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се 1 осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на клиенти за битови нужди . Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на потребители в град София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 година.

Твърди се, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот - разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок доставената топлинна енергия и с изтичането на последния ден от месеца са изпадали в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от .........., и А. С. В., ЕГН ********** с адрес – град С дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от .........., сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 16361/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 683,14лв., от които 562,15 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, но реално потребена енергия през периода 10.2017 година до 04.2020 г. и 82,41 лв. - мораторна лихва за забава от 05.09.2018 г. до 11.03.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода 06.2018 година до 04.2020г. в размер на 33,55 лв. - главница и 5,03 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 година до 11.03.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението – 23.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер.

С отговора на исковата молба са заявени възражения относно допустимостта на исковите претенции, като се иска прекратяване на производството в частта за невъзразените вземания пред заповедния съд. По това искане съдът следва да посочи, че е длъжен да следи за допустимостта на исковите претенции, от гледна точка на наличието на правен интерес във всеки един момент от процеса. В казуса пред заповедния съд е депозирано възражение с вх.№ 23034997/1.6.2021 година, наименовано частично възражение.

Ответникът твърди, че не е доказано, че в процесния имот е била реално потребена топла вода, както и топлинна енергия. Общите части в сградата също били неотопляеми според предявените възражения на ответника.

Оспорва се за доставяната до имота топлинна енергия ответникът да се е обогатил неоснователно.

Твърди се с отговора на исковата молба, че е нищожна клаузата на чл. 36 от приложимите за този период от време Общи условия.

Оспорва се да са налице доказателства за датата, на която са публикувани общите фактури по отношение на процесиите отчетни периоди /отоплителни сезони/, каквито до момента няма.

С отговора на исковата молба се твърди, че процесните вземания за начислена топлинна енергия, лихви и дялово разпределение начислени до м.10.2018 г. се явяват изцяло 2 погасени по давност към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение – 23.03.2021г.

Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни поради недоказаност и при съобразяване на възражението за давност.

В производството е допуснато до участие и конституирано като трето лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Установи се, че ответницата е собственик на процесния имот, находящ се в гр. С на основание сключен договор за доброволна делба от 30.09.2011 г. От представено по делото удостоверение за идентичност се установи, че апартамент № ......, находящ се на адрес на ........., който е предмет на договора за делба, е идентичен с апартамент № ......, регистриран в базата данни на ищцовото дружество, находящ се на ........

От приети по делото заявление-декларация и споразумителен протокол от 10.08.09 г., подписани от ответницата, се установи, че същата е изразила желание да й бъде открита партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищцовото дружество.

Установява се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на потребители в град София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 година.

За собствения на ответницата имот, по отношение на доставяната топлинна енергия същата има качеството на потребител на топлинна енергия и за процесния период съдът приема за доказано от заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза, че не е била доставяна топлоенергия за отопление или битова гореща вода за процесния период, а единствено топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.

През процесния период не е отчитана топлоенергия за отопление на процесния имот, поради наличие на 5 броя демонтирани/затапени радиатори. Не е определян и разход на топлоенергия за битова гореща вода, като топла вода не е потребявана, поради занулени показания на водомера на топла вода.

От представената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за процесния период м. 10.2017 г.- м. 04.2020 г. са издадени четири фактури от ищцовото дружество, за общата сума от 562,15 лева. Същевременно за същия период са издадени фактури за дялово разпределение за общата сума от 595,70 лева. Установи се, че към датата на изготвяне на експертизата, няма постъпили суми по партидата на посочения абонатен № 194918. Установи се, че натрупаната лихва за забава за процесния период е в размер на 87,44 лева.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи още, че размерът на дължимата главница за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г. е в размер на 69,82 лева, начислена по издадени прогнозни месечни фактури, както и изравнителна сметка в размер на 50,63 лева.

Общата стойност на натрупаната главница за този период се равнява на 120,45 лева.

Установи се, че дължимата лихва за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021 г. е в размер на 17,63 лева.

Доказва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД. От анализа на писмените доказателства съдът 3 приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. №194918 се води на името на А. С. В., ЕГН **********.

Съдът приема за доказано, че от ищеца е била начислявана топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на сградата, в която се намира процесният имот.

До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответницата да е извършили плащане на процесните суми.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции: по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите; по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите; по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.