Определение № 331 от 20.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. ХАСКОВО, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20265600200524 по описа за 2026 година

Производството е по чл.243 ал.4 - 6 от НПК.

Образувано е по жалба от П. Р. П. от гр.П. чрез нейния пълномощник адв.П. Д. против Постановление от 21.07.2026 год. на прокурор от ОП- Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено с Досъдебно производство /ДП/ № 340/2025 г. по описа на РУ - Свиленград при ОД МВР за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

По жалбата се излага оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението поради непълнота на разследването, вследствие на което не бил установен точният механизъм на настъпване на процесното ПТП, при което загинал съпругът на жалбоподателката. Изводът на липса на данни за извършено престъпление бил необоснован, тъй като се основавал на неизяснена фактическа обстановка. По тази причина такъв бил и изводът, че пострадалият е загубил контрол върху управляваното от него МПС и това била единствената причина за настъпването на ПТП. При изготвянето на заключение по назначената на ДП авто-техническа експертиза, необосновано вещото лице приемало, че ПТП е настъпило в участък от пътя, за който скоростта на движение е била ограничена до 60 км/ч, тъй като неправилно и незаконосъобразно тълкувал значението на комбинацията от пътни знаци – два знака и табела, поставени на разстояние 1010м преди местопроизшествието. При изготвянето на заключението не били изследвани и всички отразени в протокола за оглед на местопроизшествието обстоятелства и данни, вкл. установените и измерени следи от спирачен път на пътното платно, каква е дължината им, от какъв автомобил са и пр., които могли да установят евентуалното участие и на други водачи на МПС при настъпването на разследваното ПТП. Неправилно била изчислена на 94,5 км/ч и скоростта на движение на пострадалия. При използването на формулата, по която става това били превратно отчетени стойности и коефициенти – напр., че водачът е с тегло 75 кг, докато пострадалият бил поне 90 кг и пр., не ставало ясно дали е отчетен спирачният път. Така делото било решено от прокурора без да е била извършена обективна и 1 безпристрастна авто-техническа експертиза, а изводите му за настъпване на ПТП при условията на чл.20 от ЗДвП по вина на водача се явявали необосновани.

Отправя се искане да се отмени обжалваното прекратително постановление на прокурора /по жалбата некоректно е посочено, че е бил постановен отказ да се образува наказателно производство/ и делото да се върне за назначаване на повторна авто-техническа експертиза.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП №340/20254 г. по описа на РУ - Свиленград, установи следното:

ДП №340/2026 год. по описа на РУ - Свиленград е било образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК във връзка с ПТП, настъпило на 12.08.2025 год. на третокласен път IIІ-505 при километър 55+750 в землището на с.Сива река, област Хасково затова, че при управлението на лек автомобил „Дачия“, модел „Джогер“, рег.№ ****** по непредпазливост е била причинена смъртта на Н.М.М. от гр.******. Започнало е по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първо действие по разследването – протокол за оглед на ПТП.

Автомобилът се е движел на територията на област Хасково, община Свиленград в посока от с.Сива река към с.Малко Градище, община Любимец и е бил управляван от пострадалия Н.М.М., който е пътувал сам в него. Бил е служебен на „******* “****– *****, което го е ползвало по силата на договор за финансов лизинг и поверен на пострадалия, който е бил ****** на същото дружество и е изпълнявал възложени му служебни задачи, пътуването също е било служебно. Пострадалият, роден през *****год., е бил правоспособен водач с придобита категория „В“ от 2008 год., притежавал е валидно издадено СУМПС, а в досието му са отразени малобройни и незначителни нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран.

Движението се е извършвало през светлата част на денонощието, метеорологичните условия са били отлични, пътната настилка суха, асфалтова, на прав участък от пътя с двупосочно движение, с лек наклон за спускане, но с наличие на неравности по пътното платно, указани с табела, поставена на около 1010 м от местопроизшествието.

След приключване на разследването на базата на всички събрани доказателства свидетелски показания, заключения на назначени експертизи – автотехническа /АТЕ/, съдебно – медицинска /СМЕ/, химическа и химико – токсикологична, комплексна и приобщени писмени доказателства, е била възприета от прокурора от ОП - Хасково следната фактическа обстановка:

При км 55+750 пострадалият, без да има от техническа гледна точка причина за това, изгубил контрол над управлението на автомобила, излязъл най-напред надясно от дясната лента за движение, като стъпил с десните колела върху банкета отдясно, след това се върнал върху пътното платно и оставяйки динамични следи, навлязъл в левия банкет, ударил се в крайпътна еластична мантинела вляво, при което автомобилът отскочил напред и наляво и накрая последвал удар в крайпътно дърво.

2

В резултат на удара, водачът получил травматични увреждания, несъвместими с живота, силно повреден бил и самият автомобил.

Заключение на назначена на ДП СМЕ установявало следните увреждания по тялото на пострадалия: разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; кръвонасядане на горния клепач на дясното око; малка разкъсноконтузна рана под дясната очница и охлузване на брадичката; кръвоизлив под меките обвивки на мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; оток на мозъка; травма на гръдния кош с охлузвания в лявата половина на гръдната клетка; счупване на ребра вляво – от шесто до десето; контузия на сърцето; травма на двете ръце; разкъсно-контузна рана на лявото рамо; охлузвания и разкъсно-контузни рани на лявата предмишница; охлузвания и рани по гърба на дясната длан; счупване в областта на дясната гривнена става;

Причина за смъртта била съчетана травма в областта на главата и гръдния кош, довела до развитие на остра сърдечна и дихателна недостатъчност. Уврежданията били причинени от действия на твърди, тъпи предмети и могло да се получат при автомобилна травма на водач на автомобил по начина и при обстоятелствата, установени по ДП.

Заключение на назначената АТЕ пък установявало следните обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП: При конкретната пътна обстановка, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност на възприеме всички характерни признаци за вида и състоянието на пътния участък и състоянието на пътната настилка и да предотврати настъпването на ПТП, като не създаде предпоставки на възникването му чрез запазване на контрол върху автомобила.

Заключения на химическа и химико-токсикологична експертизи сочели липса на концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия водач, както и на следи от употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При така събраните доказателства прокурорът е приел за безспорно доказано, че пострадалият е бил водач на лекия автомобил „Дачия Джогер“, рег.№ ****** по време на настъпване на произшествието и липсват доказателства за противоправно поведение на друг участник в движението, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поради това е достигнал до извод, че ПТП е причинено единствено по вина на пострадалия, който е загубил контрол върху управляваното от него МПС, с което е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП:“водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по този начин сам е причинил смъртта си.

Ето защо е прекратил наказателното производство по ДП на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НК, предвид липса на елемент от обективната страна на това престъпление, а именно – „причиняване смърт другиму“.

Съдът намира, че на първо място следва да се обсъдят оплакванията по настоящата жалба и то в контекста на така възприетата от прокурора фактическа обстановка и изложени от него мотиви.

3

Основният аргумент по жалбата е, че прокурорът необосновано приел за установени две обстоятелства - че за участъка от пътя, където е станало ПТП е било въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч, както и че пострадалият управлявал автомобила със скорост от 93,4 км/ч. Във връзка именно с последното се отправят критики към заключението на АТЕ и се отправя искане да се дадат указания за назначаване на нова такава.

Установено е по делото, че на разстояние 1010м преди местопроизшествието е поставена комбинация от следните пътни знаци – „В 26“ с надпис 60 /т.е. въвеждане на ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч/, „А12“, указващ наличие на неравности по пътя и правоъгълна табела „Т1“ с надпис 3000. По жалбата се обръща внимание, че допълнителна табела тип „Т1“ обозначава „разстояние до“, а не „дължина на“, каквото значение има допълнителна табела тип „Т2“, което впрочем следва и от изричния текст на нормата на чл.59 ал.2 от ППЗДвП. Поради това същата не установявала ограничение на скоростта в разстояние на 3000 м, а предупреждение за разстоянието до неравностите по пътя. Поради това необосновано било да се приема, че пострадалият е управлявал с превишена скорост в момента на настъпване на ПТП.

С този довод съдът е съгласен, но същият няма отношение към обстоятелствата, дали основание за прекратяване на наказателното производство по съображения, които ще бъдат изложени по-долу. Тук следва само да се изтъкне, че в заключението си вещото лице само маркира наличието на тази комбинация от пътни знаци като констатация, но никъде нито приема, нито излага извод в насока, че превишена скорост е причина за настъпването на ПТП. Като илюстрация на това, в експертизата не се разработва вариант на развитие на събитията при движение на автомобила със скорост до 60 км/ч.

Що с отнася до критиката към заключението в частта, в която е определена скоростта на движение на пострадалия водач, при внимателен прочит на заключението е видно, че теглото на водача се взема предвид не при определяне на скоростта на движение, а при загубата на енергия вследствие на удара в крайпътно дърво. Останалите оплаквания са неконкретни и общи и не дават възможност за коментар от страна на съда.

Най-съществено обаче е друго – в изложените от прокурора мотиви никъде не се приема нито превишена, нито дори несъобразена скорост на движение като причина за настъпване на процесното ПТП. Поради това е безпредметно да се назначава нова експертиза, която евентуално да даде друго заключение за скоростта на движение – според разследването и прокурора последната не е в пряка причинна връзка с настъпването му и това ясно личи от мотивите за прекратяване. Ясно е изложено, че единствената причина затова, респ. единственото нарушение на правилата за движение, което прокурорът приема за допуснато, е загубата на контрол върху управляваното МПС.

Този извод не е необоснован. Оставените от автомобила следи по пътното платно ясно сочат на неконтролируемо движение – отклонение най-напред надясно до навлизане върху десния банкет с десните колела, а след това наляво до навлизане в левия банкет и удар в мантинелата отляво, което е последван от втори удар в крайпътно дърво.

4

Впрочем никакви обстоятелства по делото не дават основания да се приеме, че изследваните следи са били оставени от друг автомобил, тъй като същите плътно следват траекторията на движение на автомобила, управляван от пострадалия до контакта с мантинелата отляво, нито пък са констатирани други следи от друго превозно средство.

Няма данни и за внезапно възникнали препятствия пред управлявания от пострадалия лек автомобил, нито фактори, ограничаващи видимостта. Участъкът от пътя е прав, сравнително дълъг.

В крайна сметка изводът на прокурора за загуба на контрол над превозното средство следва да се сподели. Пътната обстановка е била максимално благоприятна – хубаво време, отлична видимост, прав участък. Скоростта на движение не е била особено висока.