Решение № 58 от 18.08.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Елхово, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т.А.В. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20252310100159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, обл.Ямбол, против ***, гр. ***, представлявана от директора Г.Б..

Предявени са при условията на кумулативно съединяване: иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за сумата 3180,44 евро, равностойна на 6220,00 лв., представляващи паричната равностойност на полагаща се на ищеца храна за периода 01.04.2022 г. – 30.11.2024 г. ведно със законна лихва, считано от 31.03.2025 г. до окончателното й изплащане; и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 573,76 евро, равностойна на 1122,18 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата, за периода 28.04.2022 г. – 31.03.2025 г.

Ищецът твърди, че е държавен служител по см. на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, заемал длъжности в ***, с месторабота и материално осигуряване при ***, и че за процесния период – от 01.04.2022 г. до 30.11.2024 г. не му е осигурявана храна, нито му е изплащана паричната равностойност.

Ответникът – ***, в дадения му срок, чрез представляващия го - Директора й Г.Б., е депозирала отговор на исковата молба. С отговора е взето становище по допустимостта и основателността на исковите претенции, както и по фактическите твърдения на ищеца.

Ответникът оспорва допустимостта на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация. При условията на евентуалност признава исковете по основание и размер. В последващи писмени бележки твърди, че на 25.06.2025 г. на ищеца е изплатена сумата 6700,00 лв., в която се включва и процесната главница от 6220,00 лв., поради което иска главният иск да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Поискано е и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Въпреки предоставената му възможност ищецът не е взел становище по изявлението на ответника, че признава исковете.

1

В съдебно заседание за ответника, редовно призован, не се е явил законен и/или процесуален представител. В писмено изявление до съда пълномощникът на ответника е направил изявление, че представител на ответника няма да се яви в съдебно заседание. От страна на ответника са депозирани писмените бележки, в които е изразено становище по съществото на спора, като изрично се изтъква, че ответникът при условията на евентуалност - ако съдът приеме исковете за допустими, признава исковете по основание и размер.

Представят се и писмени доказателства. Заявено е искане на основание чл.78, ал.3, 4 и 8 от ГПК в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото заповеди № 8121К-6614/05.03.2019 г., № 8121К5487/24.03.2021 г. и № 8121К-11501/01.08.2024 г. се установява, че ищецът е назначен и впоследствие преназначаван на длъжности в сектор *** към ***, с първата заповед като „старши експерт“ считано от

11.03.2019 г., а с последващите като „системен администратор“, считано от 25.03.2021 г., съответно от 19.08.2024 г.

От удостоверения УРИ 4070р-2641/10.12.2024 г. и УРИ 4070р-6531/24.04.2025 г., издадени от директора на ***, се установява, че ищецът е с месторабота и материално осигуряване при ***, т.е. и към момента на издаването им същият е заемал длъжност по ЗДС - системен администратор в сектор ***“ към ***.

От Заповед № 8121з-1661/29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР следва да се изплати левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., както следва:

- от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. – 120 лв. месечно;

- от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 200 лв. месечно;

- от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 300 лв. месечно.

Съгласно т. 4 от същата заповед на служители, предявили по съдебен ред искова претенция с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР след 27.11.2024 г., левовата равностойност на храната следва да се изплаща след влизане в сила на осъдително решение.

От писмо рег. № 8121р-727/10.01.2025 г. на ВПД административен секретар на МВР се установява, че не е следвало да се предприемат действия по изплащане на левовата равностойност на храната преди допълнителни изрични указания.

От писмо рег. № 4576р-2893/02.06.2025 г. на директора на ***“ при МВР се установява, че през месец юни 2025 г. следва да бъде начислен и изплатен размерът на левовата равностойност на храната на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

От писмо УРИ 4070р-19277/29.10.2025 г. на РДГП – Елхово и приложената платежна бележка се установява, че на 25.06.2025 г. на ищеца е изплатена сумата 6700,00 лв. по банковата му сметка, като част от нея е процесната сума от 6220,00 лв., предмет на настоящия главен иск.

От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искова са допустими, като предявени от надлежно легитимирана страна, против надлежния ответник.

С определението си по чл. 140 ГПК съдът е приел, че надлежен ответник е именно ***, а не Министерството на вътрешните работи. Този извод се споделя и към момента.

Служебното правоотношение на ищеца възниква с акт на министъра на вътрешните работи, но се изпълнява в рамките на ***, която е юридическо лице в структурата на МВР.

По аналогия с разрешението на чл. 61, ал. 2 КТ работодател е учреждението, в което е съответната длъжност. Затова именно ответната Дирекция е материалноправно и процесуално легитимирана да отговаря по исковете.

2

По иска с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР:

Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или равностойността в евро. Нормата е приложима и спрямо държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което се признава и от ответника.

По делото не се спори, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява несъмнено, че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период от 01.04.2022 г. до 30.11.2024 г. включително, съгласно което ищецът първоначално е полагал труд като „старши експерт“ в сектор *** към отдел „***“ при ***, а считано от 25.03.2021г. насетне е изпълнявал и продължава и към момента да изпълнява функциите на длъжността „системен администратор“, първоначално като „системен администратор“ IV степен, а в последствие „системен администратор“ V степен в сектор ***“ към отдел „Териториален" при ***.

Или ищецът е със статут на държавен служител по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР.

От представената от ответната страна Заповед № 8121з-1661 от 29.11.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, се потвърждава изложеното в исковата молба относно размерите на определената парична равностойност на храната, която се полага съгласно чл.181, ал. 1 от ЗМВР на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. За посочения период видно от посоченото в т.2 от Заповедта, левовата равностойност на храната е определена в следните размери:

- за периода от 01.12.2021г. до 31.07.2023г. – 120 лв. месечно;

- за периода от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. – 200 лв. месечно;

- за периода от 01.01.2024г. до 30.11.2024г. – 300 лв. месечно.

Не е спорен и въпросът дължи ли се паричната равностойност на храната на държавните служители в МВР по чл.142, ал.1, т.2, тъй като от направеното от ответника с отговора му признание, а и от съдържанието на горецитираната Заповед на Министъра на вътрешните работи е посочено, че на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да се изплати левовата равностойност на храната за процесния период съобразно условията определени с Наредба №8121з-773 от 01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР /обн.ДВ бр.52 от 2015г./. Освен това изрично е визирано, че Заповедта на Министъра на вътрешните работи е издадена на основание чл.181, ал.4 от ЗМВР и в съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2024 г., ОСГК, съгласно което държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР, т.е. категорично е разрешен въпросът относно дължимостта на претендираните от ищцата суми, като те му се дължат.

При това съобразно гореизложеното се явява основателна претенцията досежно заявената главница от 6 220 лв. за периода от 01.04.2022 г. до 30.11.2024 г. /по 120 лв. за всеки от 16 - те месеца в периода от 01.04.2022 г. до 31.07.2023 г. - 1920 лв.; по 200 лв. за всеки от 5-те месеца в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2024 г. – 1000 лв. и по 300 лв. за всеки от 11-те месеца в периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3300 лв./.

По делото е безспорно, че към датата на предявяване на иска вземането на ищеца за паричната равностойност на храна за периода 01.04.2022 г. – 30.11.2024 г. е съществувало и е било изискуемо в размер на 6220,00 лв., съответно 3180,44 евро.

В хода на процеса, на 25.06.2025 г., главницата е погасена чрез плащане.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право.

3

Ето защо искът по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По претенцията за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.03.2025 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното:

С оглед паричния характер на задължението върху същото се дължи законна лихва.

Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. След като главницата е платена на 25.06.2025 г., законната лихва върху сумата 6220,00 лв., съответно 3180,44 евро, се дължи за периода от 31.03.2025 г. до 25.06.2025 г. За периода след 25.06.2025 г. претенцията е неоснователна. Или съдът следва да уважи искането за заплащане на законна лихва върху главницата от 3180,44 евро само за периода от 31.03.2025 г. до 25.06.2025 г.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Претенцията за обезщетение за забава за периода от 28.04.2022 г. до 31.03.2025 г. е основателна. С оглед основателността на вземането за главница, основателно се явява и акцесорното вземане за лихва.

Вземането за равностойността на храната се изплаща ежемесечно като допълнителна част от трудовото месечно възнаграждение на служителя, което съгласно заявеното в исковата молба, потвърдено и с признанието на ответника с отговора му, следва да бъде изплатено до 27-мо число на текущия месец, поради което и съобразно чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответникът изпада в забава за главницата на деня следващ този на падежа - 28-мо число на текущия месец. Дължимото за периода от 28.04.2022 г. – 31.03.2025 г. обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска, изчислено чрез www.calculator.bg, възлиза на 1122,18 лева.

Мораторната лихва е призната от ответника, а и от доказателствата се установява, че плащане към датата на предявяване на иска не е било извършено.

Следователно искът по чл. 86 ЗЗД за сумата 1122,18 лв., равностойна на 573,76 евро, следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът е признал исковете по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, но ищецът не е поискал постановяване на решение при признание. Освен това по делото е настъпил нов факт — плащане на главницата в хода на процеса, който следва да бъде съобразен по чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради това съдът постановява решение по общия ред.

По разноските:

Ответникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и иска разноските да бъдат възложени върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Това възражение е неоснователно.