Решение № 354 от 22.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Добрич, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230103052 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Д., ЕГН **********, гр.Д., чрез адвокат Е. Т. от АК-Добрич, със съдебен адрес: гр.Д. е предявил искове срещу Н. С. Д., ЕГН **********, гр.Д.. ИМ е с пр. основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, с искане, съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Д., е собственик на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Д., представляващ гараж със ЗП от 18 кв.м. попадащ в сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Д, находяща се на административен адрес: гр.Д., ведно със съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Д, при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с №***, под обекта – няма, над обекта – няма, както и да отмени констативния нотариален акт №*** дело №***г. по описа на СВ-Добрич, съгласно който, ответникът е признат за собственик на процесния гараж на основание придобивна давност. .

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с ответника са братя и са наследници на покойния им *** С. Д. С., починал на ***г., който преживе е станал собственик в режим на СИО /със съпругата си В. С.а/ на недвижим имот, находящ се в гр.Д., представляващ гараж със застроена площ от 18 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Д, попадащ в сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Д. Собствеността върху така 1 описания имот С. С. е придобил по силата на Заповед №615/27.04.***. на ИК на ОбНС гр.Т, с която е било отстъпено право на строеж за построяване на 24 броя гаражи в жк „***“ до блок *** по ул. ***, като С. е бил един от член-кооператорите на ЖСК *** блок ***.

След смъртта на С. Д., негови наследници са: преживялата му съпруга В. С.а и двамата му сина – Д. С. и Н. С.. Те са ползвали съвместно гореописания гараж до м. ***г., като ищецът държал в него ****, а ответникът ползвал гаража за лекия си автомобил и за съхранение на джанти.

Вечер, пред гаража, ищецът и семейството му се събирали с приятели, приготвяли си храна и ползвали имота като лятна кухня и не е имало въобще пререкания с ответника, относно процесната недвижимост. Всички съседи и познати знаели, че гараж е наследствен и се ползва от съсобствениците му, без те да си пречат.

Последно, гаражът е бил ползван от ищеца и приятелката му Н. вечерта на ***г., когато са били там заедно с техни приятели – С. и И..

На ***г., Д. установил, че не може да ползва гаража, защото патронът е сменен.

Тогава ищецът видял брат си Н., който биел бира пред магазин, находящ се близо до гаража и го помолил да му даде ключ, за да влезе в имота, но ответникът му отговорил, че гаражът вече си е негов и си е изкарал нотариален акт на негово име.

Ищецът звъннал на тел.112, но от там го препратили в Първо РПУ-Добрич и той подал сигнал с вх. №***-***г., за това, че не може да ползва гаража и е възпрепятстван от брат си за това.

Слес справка в СВ-Добрич, ищецът се снабдил с констативен нот. акт №*** дело №***г. по описа на СВ-Добрич, съгласно който, ответникът е бил признат за собственик на процесния гараж на основание придобивна давност.

Към момента ответникът ползвал без правно основание и без съгласието на ищеца целия процесен имот. През годините, ответникът не е демонстрирал по никакъв начин пред останалите съсобственици, че е променил намерението си, с което го ползва и че го владее само за себе си.

Поради гореизложеното, ищецът счита, че за него е налице правен интерес да установи правото си на собственост върху 1/6 ид.ч. по отношение на процесния имот и моли съдът да осъди ответника да му предаде владението върху 1/6 ид.ч. от така описания по-горе имот. Претендират се сторените съдебни разноски.

Ищцовата страна е направила доказателствено искане за допускане на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на водене, с които ще се установяват обстоятелствата, изложени в исковата молба и за изискване от нотариус **** на копие от нот. дело №.401/***.

На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК, което му е връчено лично на 19.12.***. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответницата е депозирала отговор, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен и 2 недоказан. Навежда се твърдение, че Н. С. е придобил имота на основание придобивна давност. Излага се, че повече от 10 години, той го владее непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано и го ползва като свой, поддържал го е, опазил го е и никой не се е противопоставял на владението и през тези години. От ***. родителите на страните недвусмислено са заявявали, че гаражът е на ответника, вероятно защото е имал афенитет към колите и Н. винаги е считал, че гаражът е негов и ищецът, а и съседите, близките и роднините им са били наясно с това обстоятелство. Родителите на страните са купили на Д. друг гараж на съседна улица.

Действително, ответникът е позволил на брат си Д. да държи свои вещи в гаража, но това по никакъв начин не променяло намерението му за своене, както и продължилото явно и спокойно през годините владение на Н. С. върху гаража.

Проблемите между братята започнали, когато ищецът и приятелката му - Н., с която съжителствувал, изгонили ***та на страните – В. С. от жилище, закупено с нейни средства, отделно от това, започнало частно наказателно производство пред ДРС по смисъла на чл...., инициирано от Д. С., който цялял прилагане на принудителни административни мерки спрямо Н., а именно – да бъде ***, като това дело било прекратено от съда, защото молбата била оставена без уважение.

Настоява се за отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски. Прави се доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на факта и периода на придобивната давност, както и да бъде изискано чнхд №***г. - ДРС.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС. За успешното му провеждане, е необходимо да бъде установено кумулативно следното: ищецът да е собственик на имота, предмет на исковата претенция, вещта да се намира във владение на ответника и установяването на обстоятелството, че ответникът владее този имот без правно основание.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява, че държането върху процесния имот към датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент се осъществява от ответника Н. Д..

Видно от събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът и ответникът са братя и произхождат от родители: *** - С. Д. С. и *** - В. Н.С. По време на брака на последните двама, С. Д. С., е станал собственик в режим на СИО /със съпругата си В. С./ на недвижим имот, находящ се в гр.Д., представляващ гараж със застроена площ от 18 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Д, попадащ в сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Д. Собствеността върху така описания имот С. С. е придобил по силата на Заповед №615/27.04.***. на ИК на ОбНС гр.Т /приложена на л.4-5 по делото/, с която е било отстъпено право на строеж за построяване на 24 броя гаражи в жк „***“ до блок *** по ул.

***, като С. е бил един от член-кооператорите на ЖСК *** блок ***.

3

С. Д. С. е починал на ***г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: преживяла съпруга В. С. и синове – Д. С. и Н. С., /видно от приложеното на л.6 удостоверение за наследници/.

След смъртта на наследодателя, неговите трима наследника са направили на 14.10.2021г. договор за доброволна делба на недвижими имоти, останали в наследство, обективиран в нот. акт №158, том 24, дело №4304/2021г. по описа на СВ-Добрич /договора е приложен в материалите по ДП №32/23г. по описа на Първо РПУ Добрич/, като Н. С. е получил в дял и е станал изключителен едноличен собственик на апартамент **, находящ се в гр.Д, ул. *** ***, *** със ЗП от 38.48 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 3.29 кв.м., а брат му Д. С. е получил в дял и е станал единствен собственик на апартамент **, находящ се в гр.Д, ул. *** ***, *** със ЗП от 62.46 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 4.13 кв.м. съделителката В. С. се е отказала от дела си в полза на двамата си сина и е получила парично уравнение в размер на 2000 лв. общо от синовете си, но си е запазила правото на пожизнено ползване върху 4/6 ид.ч. от първия имот и върху 12/24 ид.ч. върху втория имот.

Процесният гараж не е бил обект на доброволна делба между наследниците.

Ответникът се легитимира като едноличен собственик на гаража на основание констативен нотариален акт №*** дело №***г. по описа на СВ-Добрич, съгласно който, Н. С. е признат за собственик на процесния гараж на основание придобивна давност. По делото са представени копия от нот. дело №401/***. от нотариус ****, вписан с рег. №535 в НК, с район на действие ДРС, във връзка със съставения констативен нот. акт от ***.***.

След придобИ.ето на имота, своевременно е била подадена от ответника декларация пред Община град Д. по чл.14 от ЗМДТ, като същият е вписан като единствен собственик. На 24.11.***., Н. С. е заплатил дължимите данъци за гаража за периода от 01.01.2017г. /т.е. след смъртта на *** си, починал на ***г./ до ***., /видно от приложена към ДП №32/23г./, приходна квитанция №5803070726.

Видно от нотариалното дело №401/***. /л.49-56/ от нотариус ****, рег. №535 в НК, който е съставил горецитирания нот. акт, Н. С. с молба-декларация от ***.***. /л.51/ е поискал от нотариуса, да го снабди с констативен нотариален акт за процесния имот, т.е. от тази дата е отпочнала процедурата по чл.587 от ГПК/, която е завършила на ***.***. с издаването на нот. акт. Разпитаните от нотариуса свидетели /Р.Х.П., И. Б. И. и М.Г.С./, по повод започналата обстоятелствена проверка заявяват, че познават Н. от 30 години, че процесният гараж е построен през ***. чрез ЖСК ***, но няма издаван документ за собственост до момента за гаража. От близо двадесет години, Н. ползвал самостоятелно и необезпокоявано процесния имот, т.е. най-ранният сочен начален момент на осъщественото от ответника давностно владение е 2002г. /***. минус 20години/, или тогава, Н. е бил на ****.

Към нот. дело е представена и декларация от 01.07.***., подписана от В. Н.С. /*** на Н. и Д./, която излага пред нотариуса, че процесният гараж е придобит по време на брака и със С. Д. и е построен през ***. върху общинско място, че обектът е със ЗП от 18 кв.м., но 4 съпрузите никога не са имали документ за собственост за гаража. Н. все го влечала техниката, и когато навършил ***, явил се на изпит и взел шофьорска книжка. През ***. Н. си купил „самостоятелно лек автомобил/ и реално от тогава само той ползвал гаража. *** му от ***. му казал, че гаражът е негов. Повече от 15 години само ответника го ползвал и поддържал и никой от семейството нямал претенции.

***та на страните купил друг гараж, все по ул. ***, който дал на другия си син Д., за да няма сърдити. Сделката била оформена директно на името на Д., но парите за имота ги дал С.. Този гараж бил по-малък от първия и затова Н. разрешил на брат си Д. да държи в неговия гараж свои ***.

След смъртта на С. Д. през ***., наследниците му /В., Н. и Д./ доброволно си поделили наследствените имоти, а за гаража нямало документи за собственост и той не бил предмет на ДДД.

В декларацията на В. С. е посочено, че през ***. отношенията си със снаха и Н.

/***** и Д./ силно се влошили, защото Н. *** си и вече те не живеели в едно жилище.