Решение № 2965 от 23.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110168934 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 363125/18.12.2023г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 15632/17.01.2024г. на СРС, и Молба, вх. № 43167/09.02.2024г. на СРС, подадена от И. П. И. срещу Н. П. Т. и Н. И. П..

С Определение от 05.11.2024г. като трето лице-помагач по делото е конституиран А.

Н. Т., придобил в хода на делото 1/3 идеална част от сградата, принадлежала на ответницата Н. П. Т..

Ищецът И. П. И. чрез адв. З.Г. – АК-София /адв. Г. е починал в хода на делото/, е предявил срещу ответниците Н. П. Т. и Н. И. П. иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на общия на страните недвижим имот с идентификатор ***, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VII-677, кв. 54 по плана на град Б. - вилна зона, находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ № 64-64А, при посочени съседни имоти. Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот. Н. Т. била собственица на цялата югозападна сграда-близнак, а ищецът– на 3/4 от североизточната сграда-близнак. Ответникът Н. П. бил собственик само на 1/4 идеална част от едната от построените в имота жилищни сгради /североизточната/, но без да е собственик и на земята. Ищецът от години настоявал реално и справедливо да поделят ползването на имота. През 2022-2023г. с ответницата Н. Т. разменили кореспонденция с цел да се извърши такова разделяне. Тя предложила проект, който не бил одобрен от ищеца, тъй като той настоявал разпределянето да се съобрази с терена, като имотът се раздели на две части по равно, но както равнинната, така и стръмната му част. В крайна сметка страните не постигнали съгласие как да поделят ползването на имота, поради което и се наложило да се сезира съдът. За насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява и не изпраща представител или се явява лично, като се представлява от адв. И. Ю. – АК-София, който поддържа предявения иск включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. П. Т. чрез адв. Е. А. е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 83583/13.03.2024г. на СРС. Заявява, че не възразява да се извърши поделяне ползването на имота, за каквото настоявала отдавна. С ищеца имали 1 разногласия единствено по отношение на това как да бъде направено то. Изработен бил проект, който отразявал фактическото ползване на имота от 2010г. насам. Дори въз основа на него била инициирана административна процедура по разделянето на имота, която приключила без резултат поради възражение от страна на ищеца. През 2011-2012г. ищецът изградил в своята „стръмна“ част лека стопанска постройка, в която отглеждал кокошки и зайци, оградил и терасирал в стръмната „своя“ част. През 2021г. се снабдили с нотариални актове. През 2021-2022 Т. правила дренаж на своята сграда, за което ищецът дал съгласие за изкопни действия. След това теренът бил възстановен, като на ищеца се предложило с останалата пръст да се запълни стръмната част, за което той отказал. Затова ответницата насипала пръстта само в „своята“ стръмна част, като по този начин се променило съотношението между стръмна и равнинна част. Именно тази промяна мотивирала ищеца да не е съгласен имотът да се подели съобразно ползването му до момента. Тъй като ответницата ползвала имота сезонно, когато отсъствала, ищецът пускал кокошките и кучето си в общия двор, като не чистел след тях. Създавал пречки за облагородяване и засаждане на дървета. Създавал проблеми при нарушаване на имагинерната граница по изготвения проект за разделяне. За насрочените по делото публични съдебни заседания се явява лично и с адв. А.. Не възразява да се извърши разпределяне на ползването на имота при съобразяване на изложените от нея доводи и искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. И. П. е депозирал Отговор, вх. № 197904/17.06.2024г. на СРС, в който заявява, че не оспорва исковата претенция. Като собственик на жилище в една от сградите той искал само и единствено пътека, по която да може да преминава, за да ползва собствеността си. Към поземления имот нямал други претенции, тъй като той не бил негова собственост. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач А. Н. Т. се представлява по делото от адв. Е. А.. Не възразява на разпределяне на ползването на поземления имот, като му бъде осигурена възможност за достъп и ползване на притежавания от него дял от сграда. Това становище се поддържа и по делото.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е за ищеца, който следва да установи наличието на съсобствен между страните имот, ползването на който не е разпределено между съсобствениците, като същите не могат или не желаят по доброволен ред да сторят това. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните по делото не оспорват притежаваните от тях права върху поземления имот и построените върху него сгради, установени както следва:

Видно от Нотариален акт № 116/27.07.2021г., т. 1, рег. № 1561, дело № 112/2021г. на Нотариус № *** – Св.М., И. П. И. е собственик на 1/2 идеална част от дворно място, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VІІ2 677, кв. 54 по плана на град Б. – вилна зона Б., находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ № 64-64А, както и на 3/4 ид.ч. от построената в посочения имот вилна сграда – североизточен близнак с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 51 кв.м., състояща се от сутерен, първи и тавански етаж със съответно разпределение, с административен адрес: град Б., ул. „*****“ № 64А. По силата на същия нотариален акт ответникът Н. И. П. е собственик на 1/4 идеална част от описаната жилищна сграда – североизточен близнак.

Видно от Нотариален акт № 117/27.07.2021г., т. 1, рег. № 1565, дело № 113/2021г. на Нотариус № *** – Св.М., Н. П. Т. е собственица на 1/2 идеална част от дворно място, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по скица от 1685 кв.м., представляващ УПИ VІІ677, кв. 54 по плана на град Б. – вилна зона Б., находящ се на адрес: град Б., ул. „*****“ № 64-64А, както и на построената в имота вилна сграда – югозападен близнак с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 51 кв.м., състояща се от сутерен, първи и тавански етаж със съответно разпределение, с административен адрес: град Б., ул. „*****“ № 64.

В хода на производството с Нотариален акт № 70/04.10.2024г., т. 3, рег. № 5207, дело № 360/2024г. на Нотариус № *** – П.Т., Н. П. Т. е подарила на сина си А. Н. Т. 1/3 идеална част от описаната в предходния абзац вилна сграда – югозападен близнак с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г., като си е запазила и пожизнено правото на ползване върху подарената част от къщата. С Декларация от 11.10.2024г. Т. се е отказала от така учреденото вещно право на ползване.

Видно от представените по делото писмени доказателства и административна преписка на Столичната община – Район „Б.“, страните са предприели опит да уредят ползването на поземления имот помежду си, включително чрез разделянето му на два отделни самостоятелни имота, за което е налице и заповед от 2010г. на Кмета на Столичната община – Район „Б.“ за одобряване на проект за изменение на кадастралния план. В крайна сметка обаче страните не са успели да постигнат съгласие по този въпрос, за което свидетелства и фактът, че, видно от Скица на поземлен имот № 15-917462-15.08.2022г., имотът към 2022г. не е разделен.

По делото като свидетелка е разпитана Р.В.Т.-Т.а. Показанията ú съдът, като прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелката е съпруга на третото лице – помагач, а ответницата Н. Т. ú е свекърва. Познава процесния имот, знае къде се намира. В двора имало две къщи: едната била на Н. Т.а, а другата – на И. П.. А. Т. притежавал част от къщата на Н. Т.а. Знае как се използва дворът, тъй като от 2008г., откогато се познава със съпруга си, посещава имота. Грижели се за тази част от него, която е на Т.а. Всеки ползвал половината от този двор. Имало линия, за която свидетелката още от самото начало е осведомена, че трябва да се спазва. Виждала е и проект от 2009г., на който тя била начертана. Грижели се за имота – косяла се трева, полагали се грижи за дърветата, садяла се градина. За тази линия имало знак – колче, което било поставено при измерване от геодезиста, който е правил проекта. Към момента то било извадено и махнато. Тази линия винаги се спазвала, тъй като И. П. не позволявал да се навлиза в неговата половина и правел забележки. В частта на П. имало кокошарник в дъното на имота в ъгъла. Когато свидетелката започнала да идва там, и двете половини били долу-горе еднакви като равна и 3 стръмна част. После обаче се правил дренаж откъм къщата на Т.а. Предложили останалата пръст да се натрупа поравно в стръмната част на имота и така да се изравнят и двете му части в стръмната част, но И. П. отказал. Затова пръстта се натрупала само в частта на Т.а.

Имало сондаж, който по-скоро бил в частта, ползвана от П.. Свидетелката не знае кога е правен, но бил платен от двете страни. Към момента водоснабдяването било от ВиКмрежата. За канал се ползвала изгребна яма, която се намирала в частта, ползвана от И. П..

Тази яма се ползвала и от двете къщи, като било предвидено по улицата да се изгради канализация.

По делото са депозирани заключения на вещо лице по съдебно-техническа експертиза – първоначално и преработено. Те са изготвени от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална неправилност. От двете заключения съдът кредитира преработеното заключение, депозирано с вх. № 373222/19.11.2024г. на СРС, тъй като то е съобразено с фактическото настоящо ползване на имота и при заснемане на елементите на техническата инфраструктура и ситуационните особености на имота. Вещото лице е изготвило пет варианта на разпределение на ползването на терена при отчитане квотите на собствениците и елементите на техническата инфраструктура и при съобразяване на възможността за реално разделяне и обособяване на два отделни имота. Ищецът изразява предпочитания към разпределението, предвидено във вариант № 5, при който за него има предвидени 710 кв.м. от равнинната част и 132 кв.м. от стръмната част, а за ответницата са предвидени за ползване 705 кв.м. от равнинната част и 137 кв.м. от стръмната част. Ответницата Н. Т.а и третото лице помагач предпочитат вариант № 4, при който за ищеца И. П. има 685 км.м. от равнинната част и 157 кв.м. от стръмната част, а за ответницата са предвидени за ползване 729 кв.м. от равнинната част и 113 кв.м. от стръмната част.