Определение № 2462 от 17.08.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2462

Окръжен съд – Варна

17.08.2020 г.

Град Варна

I състав

На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502145 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Т. С. Т. , М. В. Т. и ЕТ „Фери – Фатме Мустафова“, представляван от Ф. И. М. срещу Решение № 34 от 06.02.2020г. по гр.д. № 357/2019г. по описа на ПРС, I-ви състав, с което на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени предявените от първите двама въззивници срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на въззивниците сумата от 8 850 лв., както и предявените от тях срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата от 8 850 лв., представляваща стойността на извършените от ищците в качеството им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект – магазин № 3, находящ се в гр. Провадия, ул. „Дунав“ № 27А, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС са отхвърлени предявените от третата въззивница срещу Г. М. М. и П. И. М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на въззивника ЕТ сумата от 10 705 лв., както и предявените от същия срещу Д. И. Ц. искове за осъждане на ответника за заплати на въззивниците сумата от 10 705 лв., представляваща стойността на извършените от този ищец в качеството му на добросъвестен владелец довършителни работи по обект – магазин № 2, находящ се в гр.

Провадия, ул. „Дунав“ № 27А, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.09.2018г. до окончателното плащане на задължението

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтствените правила, необоснованост и противоречие на съдебна практика. По въпроса за началния момент, от който тече срока на погасителната давност за погасяване на вземането на добросъвестния владелец по чл. 72, ал. 1 от ЗС е изложен довод, че носителят на правото на строеж упражнява фактическа власт на основание и в обема на отстъпеното му право на строеж.

При прекратяване на правото на строеж, суперфициарният собственик става добросъвестен владелец и в 5 годишен срок може да предяви вземането си за извършени в чуждия имот подобрения. Срокът на погасителната давност започва да тече от датата на смущаване на добросъвестното владение по силата на т. 6 от ПП на ВС № 6/1974г. Необоснован на следващо място е изводът на ПРС, че стойността на направените в имота подобрения е останала недоказана. Исковата молба по гр.д. № 1015/2013г. по описа на ПРС за признаване за установено в отношенията между страните, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване е предявена през м. декември 2013г., а настоящата искова молба за подобренията в имота – през м. септември 2018г., поради което не може да се приеме, че искът е погасен по давност.

Сделката от 23.08.2013г., с която ответниците са придобили идеални части от правото на собственост върху дворното място е без правно значение по отношение на началния момент на погасителната давност за иска за подобренията. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове като основателни да бъдат уважени.

В отговор на жалбата Георги и Петя Митакови и Диан Цветков оспорват доводите в нея. Обосновано съдът е приел, че началният момент на смущаване на владението на ищците е датата на отчуждаване на имота /23.08.2013г./, като не е приложил служебно института на давността. Единствените доказателства на следващо място в подкрепа на исковите претенции са показанията на свидетеля Горанов, които правилно съдът оценил като бланкетни и изолирани. Исковите претенции са неоснователни, като заявени срещу ненадлежен ответник, съображения за което са развити в хода на първоинстанционното производство. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата, както и отговора й не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________