Решение № 15031 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15031 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110102559 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.

422 ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД срещу М. В. М. след развило се електронно заповедно производство по ч. гр. дело № .../2025 г. по описа на РС Габрово.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено по отношение на ответника М. В. М., че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 13.11.2025 г. по ч. гр. д. .../2025 г. по описа на РС Габрово с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1078,45 евро, представляваща главница по за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ... от 13.05.2022 г., от която сума 55,87 евро под формата на неразрешен овърдрафт (усвоена сума над разрешения кредитен лимит), ведно със законна лихва за период от 13.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 325,75 евро, представляваща мораторна лихва за период от 16.06.2023 г. до 12.11.2025 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 327,88 евро, представляваща неустойка за просрочена главница за периода от 16.06.2023 г. до 12.11.2025 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17,92 евро, представляваща неустойка за просрочена лихва за периода от 16.06.2023 г. до 12.11.2025 г.

Ищецът „УниКредит Бълбанк“ АД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от сключен между банката и М. В. М., в качеството му на 1 кредитополучател, договор за овърдрафт № ... от 13.05.2022 г. Твърди се, че непогасеният усвоен кредит е в сочения размер, като съгласно чл. 7 вр. с чл. 12.2.1 от договора длъжникът се е задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 13-то число от месеца, считано от 13.06.2022 г., както и да върне цялата ползвана главница с краен срок на погасяване – 13.05.2023 г. Сочи освен това, че длъжникът не е погасил задължението си съгласно чл. 12.1 от договора през месец май 2023 г., поради което същото е падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 13.05.2023 г., за което длъжникът e уведомен на 19.09.2023 г.

Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани в заповедното производство. Претендира разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

Ответникът, след срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Прави правоизключващи и правоунищожаващи възражения за нищожност и унищожаемост на на процесния договор за овърдрафт, които обаче са заявени извън преклузивния за това срок. В проведеното открито съдебно заседание на 14.07.2026 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че не оспорва размера на претендирания от ищеца дълг, нито твърди същият да е погасен, поради което намира, че тези обстоятелства са безспорни между страните.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.

1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за овърдрафт № ... от 13.05.2022 г., изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.

При доказване горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че дължимата сума е погасена.

С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на 14.07.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени фактите, че размерът па дълга съответства на посочения от ищеца в исковата молба, както и че сумите не са погасени от ответника.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Установява се от приетия по делото договор за овърдрафт № ..., че на 13.05.2022 г. между ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството му на кредитор, и М. В. М., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор, по силата на който ищецът предоставя на ответника банков кредит, усвояван чрез овърдрафт, с общ размер от 2000 лева. Целта на договора е за текущи разходи /т. 3 от договора/. Уговореният ГЛП към датата на договора е 12,95 %, а ГПР – 16,1689 %. Отразено е, че общата дължима сума по договора е в размер на 2304,16 лева. Уговореният краен срок за погасяване на дълга е 13.05.2023 г.

Ответникът е физическо лице, на което по силата на договор от 13.05.2022 г. е предоставен банков кредит, усвояван чрез овръдрафт, който не е предназначен за 2 извършване на търговска или професионална дейност, а за потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между ответника и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. Ответникът не навежда доводи за неравноправност на клаузи от процесния договор, като съдът, в рамките на служебното му задължение за проверка на договорите, сключени с потребители, също не констатира наличието на неравноправни клаузи.

Възраженията на ответника касаят единствено действителността на договора.

Съдът е констатирал, че отговорът на исковата молба е депозиран след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за нищожност на сключения договор поради липса на съгласие, в условията на евентуалност – възражение за унищожаемост поради липса на дееспособност, грешка или измама. Направено е и оспорване на автентичността на договора. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 1 на ОСГТК на ВКС, когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. Настоящият случай обаче не е такъв. Според посоченото ТР, независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. Всички направени от ответника възражения и оспорвания са свързани с факти, които не могат да се установят от самата сделка. Ето защо, за да бъдат разгледани от съда, същите е следвало да бъдат заявени в предвидения в ГПК преклузивен срок за отговор на исковата молба. В случая ответникът не е сторил това, поради което възраженията за нищожност и унищожаемост на договора, както и за истинността на същия, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, поради което съдът е отхвърлил и направените от ответника доказателствени искания за тяхното установяване. Съгласно константната практика на съдилищата, след срока за отговор могат да се правят възражения само за допустимостта и приложението на императивни правни норми, каквито възражения не са направени в настоящия случай. В този смисъл са например решение № 281/24.01.19 г. по ТД № 675/18 г. на 2 ТО, решение № 56/28.06.16 г. по ТД № 3591/14 г. на I ТО и други.

Размерът на предявените искове за главница и лихва е безспорен между страните.

Съгласно т. 7 от договора, падежът за погасяване на задълженията е уговорен на 13.05.2023 г., като считано от 14.05.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за неизпълнение. Не се спори, а и по делото не са представени доказателства за погасяване на дълга, поради което предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.

3

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендираните размери поради неизпълнение на поети от последния задължения в срок. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В разпоредбата на т. 6.4 от договора е предвидено задължение за ответника да заплаща обезщетение (неустойка) за забава като процент в съответствие с приложимия годишен размер на законната лихва, начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен овърдрафт. Отразено е, че към датата на договора годишният размер на законната лихва е 10 %. Съгласно т. 7.1 от договора, неустойката (обезщетителната лихва) е незабавно изискуема към датата на просрочието на съответната сума.

Между страните е безспорно обстоятелството, че ответникът е в забава за плащане на процесното задължение, както и че размерът на неустойката за забава се равнява на претендираните суми. Предявените искове следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода от делото право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 327,81 евро разноски по делото, включваща 91,37 евро държавна такса и 236,44 евро с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 276,81 евро, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.