Решение № 446 от 18.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Благоевград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210100240 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез адв. Д. В. М., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Б. против "АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК №203595295, с адрес: гр.София, ул.

Панайот Хитов, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от С. С. К..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025г., сключен между С. Е. В. и „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК №203595295, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да се приеме, че допълнителната услуга от 232.55 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД се иска от съда да осъди „АЙЗАЕМ.БГ ООД да заплати на С. Е. В. сумата от 285 лева /145.72 евро/, недължимо платена по недействителен Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да се осъди „АЙЗАЕМ.БГ ООД да заплати на С. Е. В. сумата от 232.55 лева /118.90 евро/, недължимо платена допълнителна услуга, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените разноски, за които е направено искане да бъдат заплатени чрез пощенски запис на С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025 г., по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 785 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 5 месеца.

Твърди се, че ищцата е сключила и Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, който предвижда заплащането на допълнителна услуга по договора за заем 1 посочена в погасителния план в размер на 232.55 лева, разпределена на 5 вноски от по 46.51 лева.

Ищцата твърди че по Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025 г, е заплатила пълната сума от 785 лева.

Счита се, че Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025 г, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК.

Навежда се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК., във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Сочи се, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на Договор за кредит.

Наред с това се посочва, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Твърди се, че в Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочва се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, се посочва, че не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, се твърди, че в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва, като следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Излага се, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Посочва се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка, като от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Сочи се, че не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, се сочи, че по разбираем за потребителя начин следва да се посочи какво точно е включено в тях, поради което се навеждат твърдения, че Договор за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

2

Наред с това, се навежда, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като по този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Навежда се, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК.

На следващо място, се посочва, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба се посочва, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Излага се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това се излага, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите, като в тази връзка се цитира преюдициално заключение по дело С-453/10, С377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020 год., с което е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

Навежда се, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, която посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР, поради което се иска Договор за заем № 7000000042732М от 16.05.2025 г, следва да се прогласи за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на допълнителната услуга от 373.08 лева, се сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък 3 проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.

Излага се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение се посочва, че допълнителната услуга е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, като по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Посочва се, че принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, се навежда, че със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, поради което допълнителната услуга е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Твърди се, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Посочва се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл се сочи, че е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Излага се, че разгледана в този аспект, неустойката по Договор за кредит дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива, като подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Навежда се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.