Решение № 66 от 12.05.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 388/2022
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 13.06.2023
- Състав
- Пенка Борисова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 15 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 137 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 7 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Свищов, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря ТА. Л. Луканова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100388 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид:
Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК
Ищецът Ш. Ю. А. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на ***** година, първи по ред и за двамата. Заявява, че от брака има родени две деца – А. Ш. А., родена на *****г. и Г. Ш. А., родена на *****г… Заявява, че първоначално отношенията се развивали добре, зажевили в дома на родителите на ответницата, първото им дете се родило в гр. Свищов, а малко след раждането му, двамата напуснали страната и се установил в Г., където през 2012 година се родило второто им дете. Малко след раждането на второто дете – през 2013 година, отношенията между съпрузите се влошили, последвала фактическа раздяла между тях, като бащата напуснал съвместно обитавананото жилище и се установил на нов адрес. Заявява, че тази раздяла между съпрузите била окончателна, всеки от тях имал собствен живот, различен от този на слугия, не са се търсили, не са се събирали и не са правили опити за заздравяване на брачната връзка помежду им. Посочва, че вече девет години двамата живеят при условията на фактическа раздяла, което е довело до разстройството на брачните отношения 1 до степен на непоправимост. Бракът им съществувал формално и не отговарял на приетите в обществото разбирания . Сочи, че първоначално децата останали при майката , но след това по-голямото дете се прибрало в България с майка си, а след това отказало да се върне в Г. и останало да живее при прародителите си по майчина линия, а малкото дете Г. останала в дома на майка си. Твърди, че през 2021г. със съдебно решнение от 23.11.2021г. по гр.дело № 769/2021г. на РС Свищов, детето А. било настанено в приемно семейство на своите баба и дядо по майчина линия – Г. и А. А. в гр. Свищов.
Поради това след прекратяване на брака родителските права по отношение на детето Г. следвало да се упражняват от майката, а детето А., на основание чл.
59 ал. 7 от СК следвало да бъде настанено в дома на Г. и А. А.и в гр. Свищов, които да осъществяват заместваща грижа по смисъла на чл. 137 от СК. Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината относно това състояние на брака.
Претендира да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Г. Ш. А., на основание чл. 59 ал. 7 от СК да бъде постановено непълнолетното дете А. Ш. А. да живее в дома на своите прародители по майчина линия – Г. М. А. и А. А. А., където е настанено по силата на решение по гр.дело 769/2021г. на РС Свищов, ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето Г. ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева ,считано от влизане в сила на решението за развода до настъпване на законоустановени причини за изменение и прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие. Моли бащата да бъде осъден да заплаща на непълнолетното дете А. Ш. А., със съгласието на Г. и А. А.и ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от влизане в сила на рашението за развода до настъпване на законустановени причини за нейното изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва при просрочие, като на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето Г. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, както и един месец през лятото ,когато майката не ползва платения си годишен отпуск, както и да бъде определен на бащата режим на лични отношения с детето А. – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с приспиване, както и един месец през лятото. Не претендира ползването на семейното жилище, което да бъде предоставено на ответницата за ползване. В съдебно заседание уточнява исковата молба, като родителските права по отношение на двете деца да 2 бъдат предоставени на майката. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Я.. В хода на устните състезания процесуалният му представител моли да бъде постановено решение, с което бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, с оглед продължителна фактическа раздяла, семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответницата, а ищецът да носи предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака. Не претендира разноски.
Ответницата
Е. А. А. в дадения от съда срок е подала отговор по исковата молба, чрез процесуалния си представител адв. М., в който взема становище да бъде прекратен с развод брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака. Не възразява след развода ищецът да възстанови предбрачното си фамилно име, претендира упражняването на родителските права по отношнеие на децата А. и Г., като на бащата се определени подходящ режим на лични отношения с двете деца , същият да бъде осъден да заплаща на непълнолетното дете със съгласието на майката ежемесечна издръжка в размер на 250 лева до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, както и бащата да бъде осъден да й заплаща ежемесечна идръжка в размер на 250 лева за детето Г., до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно с лихвата при просрочие. Относно ползването на семейното жилище, няма възражение да й бъде предоставнео, макар да счита, че това жилище нямало статут на семейно такова. В хода на устните състезания не взема становище ,като в писмена молба по делото процесуалният й представител моли да бъде постановено решение, с което бракът между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Не претендира разноски.
С протоколно определение от 12.04.2023г. по делото е прекратено производството по делото на основание чл. 15 ал. 1 от ГПК, вр. Релгамен /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета, в частта относно исковете за предоставяне упражняването на родителските права по отношнеие на двете деца, местоживеенето на децата, режимът на лични отношнеия с родителя и заплащането на издръжка.
3
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:
Страните по делото са законни съпрузи от ***** г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак издадено от Община Свищов по акт № 0005/***** г. на Община Свищов. По време на брака на страните са родени децата А. Ш. А., родена на *****г., видно от приложеното удостоверение за раждане по акт за раждане № 0044/*****г. на Община Свищов и Г. Ш. А., родена на *****г., видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № 0008/*****г.. на Община Свищов.
Видно от социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свищов, към момента страните по делото живеят и работят в Г., където се отглежда детето Г., като по информация от Г. А., в Г. грижи за Г. след раздялата на родителите полага майката Е. А.. Видно от социалния доклад е, че с Решение влязло в сила на 8.12.2021г. по гр.дело № 769/2021г. на РС Свищов , детето А. е настанено в семейството на прародителите си по майчина линия Г. и А. А.и. Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗД беше детето А. Ш. А., което заяви, че тя живее при баба си и дядо си, с баща си се вижда, когато той се прибере от Г., родителите и били разделени, майка и също живеела в Г., но отделно от баща й.
С влязло в сила на 06.04.2023г. решение № 35 от 08.03.2023г. по гр.дело № 14/2023г. е прекратено настА.ването на детето А. в семейството на Г. А. и А. А., поради промяна в обстоятелствата и отпадане на основанието за настА.ване.
Разпитан по делото беше социалният работник И. П., която заяви, че е работила само по случая А., по случая на Г. не е работено, защото детето не е било на територията на България. Според заявеното от социалния работник П., към момента Г. също не е в България, а доколкото и е известно детето А. заедно с майка си е заминала за Г. на 21-ви януари тази година, детето вече е реинтегрирано в семейната среда на майката. Предвид това с протоколно опредление от 12.04.2023г. по делото, с оглед установеното, че и двете деца пребилават в Г., е прекратено производството по делото по отношение исковете за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения с родителя и 4 издръжката, поради което и останалите доказателства по делото, относими към тези въпроси не следва да бъдат обсъждани.
За отношенията на страните се събраха доказателства, посредством показанията на св. Ю. А., посочен от ищеца. Св. А. – баща на ищеца, заяви, че преди 7-8 години страните по делото заминали за Г., но в момента двамата не живеят заедно, повече от две години не живеели заедно.
Видно от показанията му, още докато били в България, имали помежду си „хър-мър, но аз не му се меся в живота“. Допълни, че чул , че след като се родило второто им дете, което било родено в Г., тогава страните по делото се разделили. Видно от показанията му, при идването на сина му в страната, не ги бил виждал заедно с ответницата, като заяви „аз дори да я видя няма да я позная“. Според св. А., страните по делото не могат да продължат да бъдат семейство „няма да стане работата между тях“.
Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните отношения според морала още повече от девет години, когато се установи, че е настъпила фактическа раздяла между страните, след раждането на второто дете на страните. Установи се от показанията на св. А. които съдът кредитира, като непротиворечиви, изградени на лични и непосредствени впечатления, че страните след раждането на второто дете се разделили, ищецът живеел в Г., като при връщанията си в страната не бил идвал с ответницата, св. А. заяви, че не я е виждал при тези му посещения с него, както и че „аз дори да я видя няма да я позная“. Според показанията на същия, страните не могат да бъдат семейство, заявявайки „няма да стане работата между тях“. Установено се и от заявеното от детето А. при изслушването му по реда на чл. 15 от ЗЗД, че родителите й са разделени.
Между страните е налице трайна и необратима фактическа раздяла, която е изява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Събраните по делото доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка съществува 5 само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.
По делото се установи безспорно, че страните не се възприемат вече като семейство и са се разделили окончателно. Установи се, че повече от девет години страните живеят разделено. Това обстоятелство сочи нежеланието и на двете страни да направят опити за поддържане на нормални брачни взаимоотношения. Тези отношения между страните са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод.
По въпроса за семейното жилище находящо се в гр. Свищов, ул.
*****, същото не се претендира от ищеца, поради което и ползването му следва да бъде предоставено на ответницата.
По отношение на фамилното име на съпруга след прекратяване на брака, ищецът заявява желание след развода да носи предбрачното си фамилно име. Разпоредбата на чл. 53 от СК гарантира правото на съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да поиска да бъде възстановено предбрачното му фамилно име, поради което и с оглед желанието на ищеца, след развода същия следва да носи предбрачното си фамилно име Я..
Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. При този изход на делото, ищецът и ответницата следва да заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 15,00 лева всеки, както и по 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.