Определение № 286 от 05.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Враца, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200411 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 - чл. 440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода А. С. Е., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора-Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора-Враца по чл.

437, ал. 2 НПК, справка за изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС и затворническото досие на осъдения.

В съдебното заседание лишеният от свобода поддържа молбата си и моли да бъде условно предсрочно освободен.

Представителят на началника на Затвора-Враца оспорва молбата по съображенията, изложени в представеното писмено становище, като счита, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца изразява идентично становище, че молбата е неоснователна.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, легитимирано по смисъла на чл. 437, ал. 2 НПК, което изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Враца. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание. Двете 1 предпоставки са кумулативни и отсъствието на която и да е от тях изключва приложението на института.

От представените писмени доказателства се установява, че А. С. Е. изтърпява общо наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, определено по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК с определение по ЧНД № 462/2025 г. по описа на Районен съд-Видин, при първоначален строг режим, за престъпления по чл. 198, чл.

215 и чл. 194 НК.

Началото на наказанието е 14.02.2025 г. Съгласно справката към 30.07.2026 г. осъденият е изтърпял фактически една година, пет месеца и шестнадесет дни, от предварителен арест - двадесет и четири дни, и от работа - два месеца и шест дни, или общо една година, осем месеца и шестнадесет дни, при остатък една година, три месеца и четиринадесет дни. Към датата на постановяване на настоящото определение-05.08.2026 г. актуалният остатък е една година, три месеца и девет дни.

Следователно е изпълнено изискването за изтърпяване на предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК част от наказанието и е налице първата материалноправна предпоставка за условно предсрочно освобождаване.

Не е налице обаче втората изискуема предпоставка - осъденият да е дал достатъчни доказателства за своето поправяне.

По силата на чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, включително поведението му, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и в общественополезни прояви. Преценката се извършва въз основа на цялостното поведение на осъдения и най-вече на оценката по чл. 155 ЗИНЗС и резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначално отчетеният риск от рецидив при А. Е. е бил във високи стойности - 87 точки. При предходно оценяване са били отчетени 84 точки, но при актуалната оценка рискът отново е повишен на 87 точки, като негативната промяна е свързана с поредния деклариран отказ на осъдения да участва в образователен процес. По този начин не се установява трайна и последователна тенденция към намаляване на риска, а актуалната му стойност продължава да попада във високия диапазон.

Дефицитните зони, установени още при първоначалното оценяване, в съществената си част са запазени. Те обхващат отношението към настоящото правонарушение, при което осъденият е склонен да омаловажава и оправдава поведението си; жилищното устройване; взаимоотношенията; образованието и обучението; трудовата заетост; начина на живот и обкръжението; междуличностните проблеми и уменията за мислене.

Особено значение има констатираният дефицит в уменията за мислене. Според 2 доклада осъденият не разпознава в достатъчна степен проблемните ситуации, в които попада, не се заема пряко с разрешаването им, склонен е да повтаря грешки от миналото и да действа необмислено и импулсивно. Продължава да не е налице пълно разбиране на факторите, обусловили криминалното му поведение, както и трайно изграден вътрешен коректив, насочен към спазване на законовите и обществените норми.

Рискът от вреди спрямо служителите и останалите лишени от свобода е оценен като нисък. Това обстоятелство е положително, но се отнася до поведението в контролирана среда и само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за поправяне.

Рискът от вреди за обществото след освобождаването продължава да бъде определян като среден, предвид характера на настоящите правонарушения, криминалното минало, трайно формираните обвинителни нагласи и липсата на достатъчно проявени чувство за вина и емпатия към жертвите.

В първоначалния план на присъдата са били заложени цели за формиране на критично отношение към извършените деяния и осъзнаване на факторите, допринесли за тях; повишаване на образователното ниво; подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблеми и развитие на социалните умения. Като конкретни задачи са предвидени стриктно спазване на установения ред, включване в образователен процес и участие в корекционна програма.

Данните по делото сочат само частично изпълнение на тези цели и задачи.

Като положителни прояви следва да бъдат отчетени участията на осъдения в организирани спортни и културно-масови мероприятия, в музикален оркестър, „Арт клуб“ и курс „Християнски ценности“, както и завършването през м. август 2025 г. на специализирана групова работа за управление на гнева.

Тези дейности са насочени основно към осмисляне на свободното време и сами по себе си не могат да компенсират липсата на съществен напредък в основните криминогенни зони.

В образователната област не се установява последователност. През учебната 2024/2025 г. осъденият е бил записан като ученик в седми клас, но през май 2025 г. е прекъснал учебната дейност поради липса на мотивация и допуснати безпричинни отсъствия. През учебната 2025/2026 г. е подновил обучението, но през май 2026 г. отново е заявил отказ от участие в образователния процес. Това поведение показва липса на устойчиво осъзнаване на необходимостта от повишаване на образователното ниво, въпреки че именно образованието е определено като съществена дефицитна зона и като основна задача в плана на присъдата.

Не е изпълнена и задачата за включване в предвидената корекционна програма за справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето. От доклада се установява, че осъденият е бил запознат със заложените цели и задачи и с възможностите за включване в корекционни програми, но не е проявил необходимата 3 инициативност и не е подал молба за участие. Следователно неучастието не е резултат от липса или недостъпност на подходяща програма, а от недостатъчна лична мотивация.

От значение за преценката на цялостното поведение са и наложените на осъдения две дисциплинарни наказания - през април 2025 г. и март 2026 г., свързани съответно с притежаване на неразрешена вещ и с грубо нарушаване на установения ред в затвора. Към момента на изготвяне на становището Е. се счита за наказан по смисъла на чл. 109, ал. 2 ЗИНЗС. Не са налице данни за награждаването му по реда на ЗИНЗС.

Дисциплинарните нарушения не представляват сами по себе си абсолютна пречка за условно предсрочно освобождаване. В случая обаче те не са изолирани прояви, а се съчетават с високия риск от рецидив, неизпълнението на съществени задачи от плана на присъдата, отказите от образование и недостатъчното участие в корекционната работа. Те свидетелстват за все още ограничени способности на осъдения да контролира поведението си и да го съобразява с установените правила и с правата на околните.

Твърденията в молбата на осъдения за трайно участие в учебния процес, за награждаване и за безпроблемно поведение не се подкрепят от обективните данни в затворническото досие. Напротив, докладът и становището на началника на затвора установяват повторен отказ от обучение, две дисциплинарни наказания, липса на награди по смисъла на ЗИНЗС и запазване на съществените дефицитни зони.

Субективната самооценка на молителя не може да бъде противопоставена на резултатите от системното професионално наблюдение и оценяване на поведението му от страна на пенитенциарните служители.

До момента Е. не е преминал и през етапите на прогресивната система режимът му не е заменян с по-лек и не е последвало настаняване в затворническо общежитие от открит тип. Непреминаването през прогресивната система не е самостоятелна законова предпоставка за отказ от условно предсрочно освобождаване, но в съвкупност с останалите доказателства подкрепя извода, че корекционният процес не е достигнал необходимата степен на устойчивост.

Съдът отчита посочените положителни прояви на осъдения, но те са ограничени предимно до участие в дейности за осмисляне на свободното време и не сочат на настъпила трайна промяна в нагласите, начина на мислене и поведението му. Не се установява последователно изпълнение на индивидуалния план, намаляване на риска от рецидив, стабилно законосъобразно поведение или достатъчна вътрешна мотивация за промяна.

Съвкупната оценка на всички доказателства сочи, че поправителният и превъзпитателният процес не е завършен в необходимата степен и следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение. Предвид високия риск от рецидив, 4 запазените криминогенни дефицити, средния риск от вреди за обществото, повторните откази от участие в образователния процес, неизпълнението на съществени задачи от плана на присъдата и допуснатите дисциплинарни нарушения, не може да се направи обоснован извод, че А. С. Е. е дал достатъчни и убедителни доказателства за своето поправяне.

Налице е само първата от двете кумулативни предпоставки по чл. 70, ал. 1 НК.

Втората предпоставка не е изпълнена, поради което молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, Окръжен съд-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода А. С. Е., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от общото наказание три години „лишаване от свобода“, определено по ЧНД № 462/2025 г. по описа на Районен съд-Видин, с остатък една година, три месеца и девет дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в седемдневен срок от днес.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на началника на Затвора-Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5