Определение № 642 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. София, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500200 по описа за 2025 година э

Производство по чл.274 ал.2 вр.чл.250 ГПК .

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба, депозирана от „Рос Паркет“ ЕООД срещу определение № 17670 от 05.11.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 10 928/24г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-А състав, с което е оставена без уважение молба по реда на чл.250 ГПК, подадена от „Рос Паркет“ ЕООД, да се допълни вече постановеното определение от 08.10.2024г., по отношение искането за изменение на протоколно определение от 22.05.2024г. на СРС, 150 състав, с което е увеличен депозитът за вещото лице по оспорено заключение на СТЕ.

С определение № 15641 от 08.10.2024 ., постановено по ч.гр.д.№ 10 928/24г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-А състав, без разглеждане са оставени общо три частни жалби, подадени от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД срещу протоколно определение, постановено в о.с.з. на 22.05.2024г., по гр.д. № 33040/2023 г. по описа на СРС, 150 състав, както следва:

1. в частта, с която е прекратено производството по делото на основание изчерпване предмета на същото;

2. частна жалба, подадена от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД срещу определение, постановено на 01.06.2024 г., с което е оставено без уважение искането на молителя за отмяна на протоколно определение от 22.05.2024г., с което е увеличен депозитът за възнаграждение на вещото лице и

3. частна жалба, подадена от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД срещу определение, постановено на 01.06.2024 г., с което е оставено без уважение искането на молителя за поправка на протокола от проведеното на 22.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото.

1

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 21.11.2024г.

Частната жалба е депозирана на 27.11.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД посочва, че с обжалваното определение съдът на практика отказва правосъдие, доколкото изобщо няма изложени мотиви по същество.

Въведено е оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуалната му незаконосъобразност, обусловена от опорочаване на процедурата по събиране на доказателства в производството по чл. 207 и сл. ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба, чрез излагане на мотиви, а в условие на евентуалност – САС да даде указания на по-долната инстанция и да реши въпроса по същество.

Ответникът по ч.ж. Юробанк България АД оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 33040/2023 г. по описа на СРС, 150 състав е образувано по молба за обезпечаване на доказателства, подадена от „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД по реда на чл. 207 и сл. ГПК срещу „Юробанк България“ АД.

С определение от 15.08.2023г. съдът е оставил без уважение исканията на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД за допускане на обезпечение на доказателства чрез приемане на приложените към искането документи като писмени доказателства и чрез задължаването на „Юробанк България“ АД да представи на хартиен носител подадената към Централния кредитен регистър при БНБ информация за кредитната задлъжнялост на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД за периода от 01.09.2012 г. до 01.09.2022 г.; оставил е без уважение исканията на „Юробанк България“ АД за допускане на обезпечение на доказателства чрез приемането на приложените към становище от 09.08.2023 г. документи; Едновременно с това е допуснал е по искане на молителя „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД съдебно компютърно-техническа експертиза е и насрочил делото в открито съдебно заседание. Поради отказ на две вещи лица, в крайна сметка е назначено трето вещо лице - счетоводител, а не компютърен специалист.

Жалбоподателят изрично е оспорил компетентността на това вещо лице. В проведеното на 22.05.2024г. о.с.з. с протоколни определения е прието изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза; оставено е без уважение искането на молителя „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД да бъде допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза с друго вещо лице; увеличен е определеният депозит за вещото лице от 800 лева на 1 300 лева; указано е на молителя в едноседмичен срок от заседанието да представи документ за довнесен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на още 500 лева.

В същото съдебно заседание на 22.05.2024 г. съдът е постановил определение, с което е прекратил производството, като изпълнено.

2

С молби от 30.05.2024 г. молителят „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД е поискал да се измени определението, с което е увеличен депозитът на вещото лице, както е поискана поправка на протокол на основание чл. 151 ГПК.

С определение, постановено на 01.06.2024г. СРС, 150 състав, В ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ И БЕЗ ПРИЗОВАВАНЕ НА СТРАНИТЕ, е оставил без уважение искането на „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД за поправка на протокола от о.с.з. от 22.05.2024 г., както и за отмяна на протоколното определение от 22.05.2024г., в частта, с която е увеличен депозитът за възнаграждение на вещото лице и е постановено принудително събиране на сумата от 500 лева.

Двете определения на СРС са били предмет на обжалване пред СГС с три отделни частни жалби. От своя страна СГС е приел, че и трите частни жалби имат за предмет на обжалване актове, които не подлежат на обжалване, поради което същите са оставени без разглеждане с постановеното на 08.10.2024 г. определение.

Поискано е допълване на това определение по реда на чл.250 ГПК, чрез излагане на мотиви, което именно искане е оставено без уважение от СГС с атакуваното сега определение от 05.11.2024г., доколкото съдът е приел, че вече се е произнесъл и по трите ч.ж.

Настоящата съдебна инстанция намира определението на СГС за правилно по същество по следните съображения:

Съгласно константната съдебна практика, непълнота, която може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК е налице само тогава, когато независимо от това дали искът (или възражението), по който съдът не се е произнесъл, е основателен или неоснователен, постановяването на допълнителното решение няма да доведе до промяна на постановеното вече решение и нарушаване на забраната на чл.246 ГПК (в този смисъл Решение № 102 от 27.11.2020 г. по гр.д.№ 819 / 2020 г. на ВКС, 2-ро ГО). На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение /аналогично на определение/

В конкретната хипотеза в диспозитива на определението не е изрично отразено произнасянето по трите частни жалби, които са с различни входящи номера и дати, като е постановен един общ диспозитив и по трите, но диспозитивът обхваща словесно и трите ч.ж.

В този смисъл не е налице формален пропуск на съда да се произнесе по цялото искане на жалбоподателя, което е обективирано в три отделни ч.ж.

За да постанови атакуваното определение, съставът на СГС е изложил съображения, че определението за прекратяване на производство, образувано по реда на чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета му, не подлежи на обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК. В производството по обезпечение на доказателства не се разрешава материалноправен спор, а се извършва предварително 3 събиране на доказателства, ако съществува опасност те да се изгубят или събирането им да се затрудни. При тази специфика на производството, на обжалване подлежи съгласно изричната норма на чл. 208, ал. 3 ГПК само преграждащото определение, с което не се уважава молбата за събиране на доказателства, но не и определението, с което приключва производството.

Тезата на жалбоподателя, че предметът на производството не е изчерпан, тъй като приетото експертно заключение е изрично оспорено и е поискана допълнителна СТЕ с друго вещо лице, което искане е оставено без уважение, сочи различна хипотеза. Ако в действителност не е изчерпан предмета на производството по чл.208 ГПК, то пропускът може да се отстрани от сезирания съд по реда на чл.253 ГПК, като съдът сам си отмени определението и допусне допълнителна СТЕ. Няма процесуална пречка по реда на чл.253 ГПК съдът сам да отмени това свое определение и да допусне допълнителна или тройна СТЕ с вещи лица, притежаващи съответната специалност – компютърен и софтуеърен специалист.

Няма процесуална пречка самият молител да депозира друга молба с аналогично искане до СРС, което да се развие в отделно производство. В обобщение следва да се приеме, че с оглед характера на производството по глава VІІ ГПК и изричната норма на чл.208 ал.3 ГПК, предвиждаща обжалваемост само на определението, с което не се уважава молбата за обезпечаване на доказателства, то определението, с което производството се прекратява, поради изчерпване на предмета му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.

Липсата на създаден от законодателя процесуален ред за обжалване определението на съда, с което е допуснато исканото от страната обезпечение на доказателствата, изключва и наличието на възникнало в полза на настоящия частен жалбоподател процесуално потестативно право на частна жалба и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения въззивният съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който не подлежи на допълване по реда на чл.250 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че определението на СГС е правилно по същество, поради което следва да бъде потвърдено.

Само за прецизност следва да се обърне внимание на СРС, 150 състав, че поправка на протокол се прави в открито заседание с призоваване на страните по реда на чл.151 ал.4 ГПК /ако молбата не е просрочена/, а не в закрито, както и че искането на молителя за допълнителна експертиза с друго вещо лице – компютърен специалист може да се допълни винаги по реда на чл.253 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17670 от 05.11.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 10 928/24г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-А състав, с което е оставена без уважение молба по реда на чл.250 4

ГПК, подадена от „Рос Паркет“ ЕООД, да се допълни вече постановеното определение от 08.10.2024г., по отношение искането за изменение на протоколно определение от 22.05.2024г. на СРС, 150 състав, с което е увеличен депозитът за вещото лице по оспорено заключение на СТЕ.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5