Решение № 292 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500402 по описа за 2026 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд № 1050/09.07.2026г., постановено по гр.дело №133/2025г. по описа на същия съд е признат за недействителен сключения между „НЕТКРЕДИТ „ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,представлявано от управителя и. н. х. и П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. А.В. № *, вх. *, ет. *, ап. *, Договор за потребителски кредит № 202107141010400058 от 14.07.2021 г. на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

Със същото решение на ПРС на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „НЕТКРЕДИТ „ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София,р-н Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от управителя и. н. х. е осъдено да заплати на П. Д. А.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. А.В. № *, вх. *, ет. *, ап. *, следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 202107141010400058 от 14.07.2021 г.: 58 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 202107141010400058 от 14.07.2021 г., за периода от 15.08.2021 г. до 15.01.2022 г.; 420 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал.

3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202107141010400058 от 14.07.2021 г., за периода от 15.08.2021 г. до 15.01.2022 г.;законната лихва 1 върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78 от ГПК“ НЕТКРЕДИТ „ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от управителя и. н. х. е осъдено да заплати на адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и В.",със съдебен адрес:гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 91, първи надпартерен етаж, офис 1 направените разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78 от ГПК „НЕТКРЕДИТ „ООД, ЕИК *** гр.София е осъдено да заплати в полза на РС – Плевен направените разноски в размер на 250 лв. за възнаграждение за вещо лице и 50 лв. за държавна такса.

Срещу така постановеното решение на Плевенски РС е постъпила въззивна жалба от „Неткредит“ООД гр.София,чрез мл.юрисконсулт Д. Д.,с която същото се обжалва В ЧАСТТА,в която искът по чл.55 ЗЗД е уважен за горницата над 33 лв.до присъдената сума в размер на 478лв. Изложени са доводи,че съдът погрешно е приел за доказано,че ищецът е платил по процесния договор за кредит сума в общ размер на 956лв.,от които 500лв.главница,58 лв. възнаградителна лихва и 420лв.неустойка. Безспорно по делото е установено,че сборът от сумите ,заплатени от кредитополучателя е в размер на 533лв./500лв.главница и 33лв.възнаградителна лихва/,което се потвърждава от признанието по чл.175 ГПК на ответника и от заключението по допуснатата експертиза.От неоспореното заключение на вещото лице, непротиворечиво се установява,че с получената сума са погасени 500лв. главница и 33лв.възнаградителна лихва.Исковата претенция на ищеца е доказана единствено до размер на 33 лв.,а за горницата до присъдения размер от 478лв. същата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част,в която осъдителният иск е уважен за разликата над 33лв.до присъдената сума в размер на 476лв. и в тази част искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции,вкл.юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100лв.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззИ.емия П. Д. А. ,чрез пълномощника му адвокат В. Б. от САК,преупълномощен от Адв.дружество „Б. и В.“,в който е взето становище,че решението на ПРС е правилно, постановено съобразно материалния и процесуалния закон,а въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение. Посочено е,че на 14.07.2021г.между „Неткредит“ООД като заемодател и П. Д. А. като заемател е сключен договор за потребителски кредит №.202107141010400058.Страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави на заемателя паричен заем в размер на 500лв.,определен е годишен лихвен процент-38,75 2

%,срок за издължаване на кредита-6 месеца,с крайна дата 15.01.2022г. и посочен ГПР от 46,42 %.В договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 420лв.,ако заемателят не обезпечи договора за предоставяне на заем с представяне на гаранция в уговорените срокове.В изпълнение на задълженията си по сключения договор въззИ.емият е заплатил всички суми,ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка.В отговора са изложени подробни съображения за недействителност на процесния договор за паричен заем на основание чл.22 ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Поради недействителност на договора за потребителски кредит,заемателят дължи по договора връщане само на получената сума от 500лв.,а всички суми над получената главница от 500лв.са платени при изначална липса на основание и подлежат на връщане.

В заключение въззИ.емият моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба от „Неткредит“ ООД,като постановеното от ПРС решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски.

С решение на Плевенски РС №1262/25.08.2025г., постановено по гр. дело №133/2025г.по описа на същия съд,което е с характер на определение по чл.248 ГПК е отхвърлена като неоснователна молба,с вх.№22356/11. 07.

2025г. на „Неткредит“ООД за изменение на постановеното по делото решение №1050/09.07.2025г. в частта за разноските.

Срещу това решение на ПРС ,с характер на определение по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „Неткредит „ООД,чрез мл.юрисконсулт Д. Д. ,с която същото се обжалва като неправилно.Изложени са доводи, че настоящото производство не се отличава с правна и фактическа сложност, съществува обилна и трайна практика на съдилищата от съдебния район на ОС Плевен,като счита,че определеното от съда адвокатско възнаграждение се явява прекомерно,а на процесуалния представител на ищеца не се е налагало да извършва сложни и многобройни процесуални действия.Макар в случая да се касае до обективно съединени искове,не следва да се присъжда адв. възнаграждение за всеки от тях,тъй като се основават на облигационни правоотношения,произтичащи от един договор за заем.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от П. Д. А. ,чрез мл.адвокат И. И. от САК, преупълномощена от Адв.дружество „Б. и В.“,в който е взето становище,че частната жалба е неоснователна, като моли съда същата да бъде оставена без уважение.

В съдебното заседание на 03.06.2026г. за въззивното дружество „Неткредит „ООД гр.София не се е явил представител.Депозирана е молба от пълномощника- мл.юрисконсулт Д. Д. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.С молбата се поддържа въззивната жалба.Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции,вкл.юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 евро.

3

В съдебното заседание на 03.06.2026г.въззИ.емият П. А. ,чрез своя пълномощник мл.адвокат И. И. от САК моли съда да отхвърли като неоснователни подадената въззивна жалба и частната жалба. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от др.страна юрисконсултско възнаграждение.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в частната жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в производството пред Плевенски РС са предявени от П. Д. А. срещу „Неткредит“ООД гр.София два обективно съединени иска –по чл.22 от ЗПК вр. чл.11,ал.1,т.10 и чл.19 ал.4 ЗПК,с който се претендира да бъде признат за недействителен сключения на 14.07.2021г.между страните договор за потребителски кредит

№202107141010400058, както и иск по чл.55,ал.1 ЗЗД,като претенцията е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца недължимо платените въз основа на нищожен договор суми,както следва: 58лв. договорна лихва за периода от 15.08.2021г. до 15.01.2022г. и 420лв.,неустойка за непредставено обезпечение за същия период.

Решението на Плевенски РС в частта,в която искът с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11,ал.1,т.10 и чл.19 ал.4 ЗПК е уважен и сключеният на 14.07.2021г.договор за потребителски кредит между П. Д. А. и „Неткредит“ ООД е прогласен за недействителен,не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано и в частта,в която на основание чл.55 ,ал.1 ЗЗД „Неткредит“ООД гр.София е осъдено да заплати на П. А. сумата 33 лв.,недължимо платена договорна лихва по процесния договор за потребителски кредит,обявен за недействителен ,ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на ПРС в частта,в която искът по чл.55,ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над 33лв.до 58лв.относно претендираната като недължимо платена договорна лихва и за сумата 420лв.,претендирана като недължимо платена неустойка за непредставено обезпечение.

В обжалваната част решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно.Основателни са изложените във въззивната жалба 4 доводи,че в случая ,за да уважи изцяло предявения иск по чл.55 ,ал.1 ЗЗД за горепосочените суми-договорна лихва и неустойка , първоинстанционният съд не е съобразил приетата по делото експертиза за действително платените от ищеца като заемополучател суми за погасяване на задълженията.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,каквато е конкретната хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая е безспорно ,че по процесния договор за потребителски кредит ,сключен на 14.07.2021г.между страните въззивното дружество е предоставило на въззИ.емия кредит в размер на 500лв.,със срок на погасяване 6 месеца до 15.01.2022г.

В производството пред ПРС е назначена счетоводна експертиза. От заключението на ВЛ Радослав Хицовски, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че по процесния договор заемателят П. А. е получил от въззивното дружество сумата 500лв.Същият е заплатил общо сумата 533 лв.за погасяване на задълженията си,от които главница 500лв.и договорна лихва 33лв.

Изготвеното заключение въобще не е обсъдено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.

С оглед влязлото в сила решение на ПРС в частта,в която на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е обявен за недействителен,въззИ.емият П. А. като кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита,респ.в случая само на сумата 500лв.,без лихви и други разходи по кредита,с оглед чл.23 ЗПК. Всички заплатени от последния суми над чистата стойност на кредита от 500лв., са платени при изначална липса на основание,поради недействителността на договора и подлежат на връщане,съгласно чл.55,ал.1 ЗЗД.В конкретната хипотеза с оглед приетата експертиза и данните по делото, е безспорно установено ,че въззИ.емият е заплатил над чистата стойност по кредита, единствено сумата 33 лв.като договорна / възнаградителна лихва, която подлежи на връщане като недължимо платена въз основа на нищожен договор. До този размер искът по чл.55,ал.1 ЗЗД като основателен и доказан правилно е уважен от ПРС,в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.По делото не са ангажирани доказателства, ищецът да е заплатил договорна лихва в претендирания размер от 58лв.,т.е за разликата над 33лв.до 58лв.,нито има данни,да е заплатил неустойка в размер на 420лв. по процесния договор, поради което и претенцията по чл.55,ал.1 ЗЗД за връщане тези суми като недължимо платени се явява недоказана и неоснователна.Фактът,че в чл.6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 420лв.,при непредставяне на обезпечение в уговорените срокове,не доказва твърдението, че тази сума реално е заплатена от последния.