Решение № 664 от 13.02.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……………../13.02.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при участие на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8763 по описа за 2019 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от З.Т.К. срещу * за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 3600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция по ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че през 2018 г. въз основа на обвинителен акт е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал.

1, б. „а“ от НК, като с присъда № 239/18.09.2018 г. по описа на ВРС по НОХД № 1334/2018 г. по описа на ВРС е оправдан по повдигнатото обвинение и отхвърлен предявения от частния обвинител граждански иск. Сочи се, че така постановената присъда е потвърдена изцяло с решение, постановено по ВНОХД № 1334/2018 г. на ВОС. Излага, че в хода на въззивното наказателно производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019 г. за сторени от ищеца разноски за адвокатска защита по делото в размер на 3600 лева. Твърди се, че с молба от 23.05.2019 г. е поискано присъждане на сторените разноски, но е получен отказ от съда за присъждане на такива. Намира, че с оглед неоправданата наказателна репресия спрямо него му е причинена имуществената вреда, поради което моли да му бъдат заплатени сторените в хода на наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител адв. Д. поддържа исковата претенция и моли за уважаването й. Настоява, че в хода на исковото производство не следва да се обсъжда въпросът за прекомерност на заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение, а доколкото са представени доказателства за заплатено такова намира иска за доказан по основание и размер. Отделно ото това, намира, че представителят на Прокуратурата във въззивното производство не е възразил срещу възнаграждението, поради което към настоящия момент не може да възразява срещу него. Подчертава, че представеният договор за правна защита и съдействие съдържа всички изискуеми от закона реквизити и удостоверява извършено плащане с ДДС, внесено и в бюджета през 2019 г. Моли за постановяване на решение, с което вредите, причинени на ищеца, бъдат обезщетени в претендирания размер.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника

Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при възражението, направено в условията на евентуалност, че размерът на вредите е завишен. Намира претенцията за недоказан по основание с оглед липсата на доказателства за влязла в сила присъди.

Отделно оспорва доказателствената стойност на представените към исковата молба преписи от съдебни актове. Оспорва представения договор за правна защита и съдействие, на който се позовава ищеца за заплащане на претендираните разходи в наказателния процес, като нечетлив и непълен. Направено е възражение за прекомерност на исковата претенция, като в тази връзка се твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение е завишено и и не отговаря на предвидените в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявено е и становище за неоснователност на исковата претенция, поради наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ относно интензитета на извършените процесуални действия с участие на ищеца, процесуалното му поведение и др. Моли се за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание Прокуратурата на РБ чрез прокурор * оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Настоява, че доколкото не е представена фактура за заплатеното възнаграждение такова не е реално заплатено и не следва да бъде присъждано.

Настоява, че претендираното възнаграждение е прекомерно, позовавайки се на съдебна практика. Подчертава, че въззивното производство е било образувано по протест на прокурора и ищецът декларативно е заявил правилност на първоинстанционната присъда с молба за потвърждаването й. Намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до предвидения в чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №1/2004 г. минимален размер, доколкото договореното възнаграждение надвишава няколкократно разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното към доказателствения материал НОХД № 726/2018 г. по описа на ВРС, 2 състав, се установява, че с влязла в сила присъда на 08.05.2019 г. по НОХД № 726/2018 г. по описа на ВРС, 2 състав, потвърдена с решение №101/08.05.2019 г. по ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, НО, ищецът З.Т.К. е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а именно за това, че през месец септември 2012 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив (след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година - по присъда № 32/14.03.2008 г. по НОХД № 643/2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора, в сила от 04.03.2009 г., за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 256, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години), противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „*“, модел

„*“, с peг. № *, рама № *, на стойност 5910, 00 лв., собственост на *, която владеел.

Видно от материалите по делото ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, НО, е образувано по протест на прокурор от РП- * и жалба на частния обвинител *.

На 09.10.2018г. ищецът чрез адв. Д. е депозирал отговор на протеста на Прокуратурата на Р.България, а на 13.11.2018 г. е депозирал отговор на въззивната жалба на *

От материалите по делото ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, НО,се установява, че насроченото за 31.01.2019 г. открито съдебно заседание не е проведено, поради представен болничен лист от З.К., в който е удостоверено наличие на общо заболяване.

Пред въззивната инстанция на проведеното на 28.02.2019 г. е взел участие адв. Д. в качеството на процесуален представител на З.К. и е представил в оригинал договор за правна защита и съдействие.

От договора за правна защита и съдействие от 28.02.2019 г. се установява, че З.К. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, като видно от отбелязването същото е заплатено в брой.

Съобразно представените справка-декларация за ДДС и дневник за продажбите в периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. адвокатското възнаграждение е осчетоводено от адвоката и е деклариран дължимия ДДС върху заплатеното възнаграждение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда. Ответникът, от своя страна, за да обоснове отхвърляне на исковата претенция следва да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението си по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на ищеца или съпричиняване от негова страна за настъпване на увреждането.

Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице, т.е отговорността на държавата е обективна. Достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно доказване на основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение.

В случая от приобщеното по делото НОХД №726/2018 г. се установи, че с влязла в сила присъда на 08.05.2019г. ищецът е признат за невиновен по възведеното от Прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл.

206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което съдът приема, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е налице.

Спорен по делото е въпросът относно дължимостта и размера на обезщетението за имуществени вреди, претендираното от ищеца.

В контекста на изложеното по-горе имуществените вреди, претендирани от ищеца, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, следва да се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Съобразно трайната съдебна практика такива се явяват разходите направени от подсъдимия за ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда.

В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения от него по делото адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 3600 лева, за което е представил доказателства пред наказателния съд.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил сумата от 3600 лева, като съобразно отбелязването в договора плащането е извършено в брой.

Възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално извършени разходи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което се преценяват за неоснователни. Съобразно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие, съдържащ означение за начина на плащане – в брой, има характера на разписка и съставлява доказателство за реално извършване на разхода за заплатено адвокатско възнаграждение. Още повече, от представената счетоводна документация се установи, че сумата заприходена и осчетоводена от адвоката, което води до категоричен извод за заплащането й от ищеца в пълен размер.

По тези съображения съдът намира иска за доказан по основание.

Относно размера на претендираното възнаграждение ответникът с отговора на исковата молба е релевирал възражение за прекомерност, както и възражение за освобождаването му от отговорност, поради изключителна вина на ищеца, евентуално намаляване на отговорността му, поради съпричняване на вредоносния резултат.

Съдът като взе предвид материалите по приобщеното НОХД

№ 726/2018г. по описа на ВРС намира възраженията на ответника по чл. 5 от ЗОДОВ за неоснователни. За наличието на изключителна вина на пострадалия по смисъла на посочената разпоредба следва да са налице данни за извършени такива действия от негова страна, с които той да е умишлено да е провокирал разследващите органи или прокуратура да предприемат наказателно преследване спрямо него. Съпричиняването, от своя страна, следва да е доказано по несъмнен начин, като приносът на пострадалия за причиняване на вредата не може да се предполага. Или хипотезата на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ е приложима в случаите, когато пострадалият лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението или въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Пострадалият следва виновно да е допринесъл за увреждането като недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение или, за да се забави или опорочи разследването на престъпление, като настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението му (в този смисъл Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС). Конкретни твърдения и доказателства за подобно поведение в случая не са налице, поради което доводите за изключителна вина и съпричиняване са неоснователни. Напротив, въззивното производство е приключило в кратък срок, като причина за отлагане на заседанието е било влошено здравословно състояние на ищеца, а не предприемане на действия, с които да цели да забава производството.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fd323b0-97f0-459d-b309-c929d12556eb