Решение № 6090 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6090 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110114996 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. З. срещу Н. И. Н. и С.

Л. – М. - Н..

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № (номер), находящ се в (град), (адрес). Съседният имот № (номер) е собственост на ответниците.

Непосредствено на самата граница между двата имота ответниците засадили туи с височина около 3 м., а зад туите няколко дървета кедър с височина около 6 м. Поддържа, че така засадената растителност противоречи на разпоредбата на чл. 52 от ЗС, която предвижда забрана да се засаждат дървета до имота на съседа на разстояние по – малко от 3 м. за високите дървета, 1.5 м. за средните и 1 м. за ниските. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят действията си, с които му пречат на упражняване на правото на собственост, като премахнат засадените на границата растения.

Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват иска. Твърдят, че туите не представляват дървета, а храсти, както и че са спазени всички законови изисквания за отстояния от имота на съседа. Поддържат, че чл. 52 от ЗС е неприложим в настоящия случай. Твърди, че в чл. 63, ал. 2 от ЗУТ е предвиден специален ред за премахване на дървесни видове, тъй като туите се ползват със специална защита.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт № (номер)/(година)г. на нотариус М. и нотариален акт № (номер)/(година)г., видно от които ищецът е собственик на поземлен имот 1 с идентификатор (номер), находящ се в (град), (адрес) .

С нотариален акт № (номер)/(година)г. на нотариус Г. ответникът Н. И. Н. е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор № (номер).

Видно от удостоверение за граждански брак от 26.08.2022г. двамата ответници са сключили такъв на 21.09.2019г.

По делото е приета САЕ, изготвена от вещо лице Г. Л., видно от която кедърът е иглолистно дърво. На височина кедърът може да достигне до 20,25 м., а туята – до 8,10 м.

От приетата по делото СТЕ, изготвена от вещо лице Д. се установява, че отстоянието на туите до имотната граница е между 0.50 и 0.70 м., а отстоянията между оградата и кедровите дървета е 3.20 и 3.35 м. От допълнителната СТЕ се установява, че отстоянието на туите до имотната граница е между 0.50 и 0.74 м., а отстоянията между оградата и кедровите дървета е 3.20 и 3.35 м.

Видно от приетата по делото СТЕ, изготвена от вещо лице С. А., процесните растения са от колоновиден култивар на вида западна туя и са засадени като жива стена по протежение на вътрешната регулационна линия към съседния имот. височината им е по – голяма от 2.5 м., като са засадени на разстояние по – малко от 1 м. от оградата. От дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения става ясно, че засаденият в имота на ответниците култивар на височина достига 5 до 8 м. Процесните растения са култивар на дървесен вид. Вещото лице е категорично, че в случая става въпрос за колумна.

По делото е разпитан св. М. З., която твърди, че ответниците живеят в съседния на ищеца имот. В имота на ответниците има засадени дървета, които са задени непосредствено на самата граница между двата имота. Поради височината на някои от туите, същите са надвесени над имота на ищеца. Ответниците присъствали повечето случаи, когато са засаждани дърветата от фирма за озеленяване, като давали указания къде да се засадят. От време на време Н. и С. събират изсъхналите клони, но идва фирма за озеленяване, която поддържа дърветата и храстите. Засадените растения пречат на ползването на имота на ищеца, тъй като слънцето не може да го осветява, над имота на ищеца падат сухи клони.

Свидетелката не живее в имота на ищеца, но е там почти всеки ден, тъй като го наглежда и стопанисва.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че доколкото в настоящия случай са налице твърдения в исковата молба, че и двамата ответници следва да отговарят по предявения иск, тъй като от страна и на Н. и С. Н.а се твърди да са налице действия, смущаващи упражняването на правото на ползване, не следва да се прекратява производството поради липса на пасивна процесуална легитимация, а възраженията на ответниците следва да се обсъдят по същество на спора, като евентуално тяхната основателност би довела до 2 отхвърляне на иска срещу съответния ответник, но не и до прекратяване на делото срещу него.

Уважаването на иска по чл. 109 от ЗС предполага установяване от страна на ищеца на кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на имота на твърдяното придобивно основание; че с действията си ответникът осъществява неправомерни въздействия, като възпрепятства възможността му да ползва имота съобразно предназначението му, както и с какво точно поведението на ответника пречи на ищеца.

По делото е представен нотариален акт № (номер)/(година)г. на нотариус М. и нотариален акт № (номер)/(година)г., видно от които ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор (номер), находящ се в (град), (адрес). Тоест от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот на твърдяното от него придобивно основание.

От представения нотариален акт № (номер)/(година)г. на нотариус Г. е видно, че ответникът Н. И. Н. е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор № (номер). Установява се от приложеното удостоверение за граждански брак от 26.08.2022г., че двамата ответници са сключили такъв на 21.09.2019г., тоест имотът, в който са засадени растенията, не е собственост на ответника С. Н.а.

Съдебната практика приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл.110, ал.1 ЗС), са всички лица, които притежават вещни права върху земята, собственикът и носителите на ограничени вещни права. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство, респ. трайно прикрепена вещ, неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот, както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. В този смисъл решение № 14 от 4/22.02.2016 г. по гр.д. № 4205 от 2015 г. ВКС, II г.о. Поради това задължителни другари ответници са съсобствениците в поземления имот, в който се намира процесното дърво, представляващо недвижимост по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС. В случая се установява от приложения нотариален акт, че единствен собственик на имота е ответникът Н. Н..

Пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен иск обаче е не само съсобственикът на поземления имот, в който е разположена недвижимостта, чието премахване се претендира, но и всяко трето лице, което е създало противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на ползване, както и лицето, което поддържа това състояние. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответницата С. живее там, по нейни указания растенията са засаждани там, събира изсъхнали клонки.

3

С оглед на изложеното, пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са и лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС). С оглед на изложеното, съдът приема, че и двамата ответниците са пасивно легитимирани да отговорят по предявения иск.

Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Установява се от събраните по делото доказателства, че в имота на ответниците, до границата с имота на ищеца, са засадени туи и кедрови дървета.

От изготвената от делото СТЕ от вещо лице С. А., която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесните растения са от колоновиден култивар на вида западна. От дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения става ясно, че засаденият в имота на ответниците култивар на височина достига 5 до 8 м. Процесните растения са култивар на дървесен вид. Вещото лице е категорично, че в случая става въпрос за колумна. Ето защо, се установява по категоричен начин, че и кедрите и туите са дървета.

Съгласно чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Изхождайки от съдържанието на разпоредбата на чл. 52 ЗС, следва извод, че от значение е видът на дърветата към момента на засаждането им, т.е. дали посадените дървета имат характеристика на високи, средни или ниски. Без значение е какво е състоянието на дърветата и до каква височина са достигнали към момента на приключване събирането на доказателствата, както и дали същите под грижите на собственика се поддържат на опредЕ. височина, а релевантна за спора е височината, която по принцип достига съответният дървесен вид. В този смисъл решение № 61/16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., решение № 60/ 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г. Следователно подлежи на установяване какви са дърветата, засадени в имота на ответниците – високи, средни или ниски.

По отношение на това кои дървета са високи, средни и ниски, правната регламентация се съдържа в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като високи дървета са тези с височина над 5 метра, средни – с височина до 5 метра, а ниски – с височина до 2,50 м.

Както беше посочено туите от засадения вид достигат височина от 5 до 8 метра 4

/дадените от вещото лице А. в съдебно заседание разяснения, а и САЕ на вещо лице Л., който посочва, че туята може да достигне до височина 8, 10 метра/, а кедровите дървета на височина 20, 25 метра /САЕ на вещо лице Л. в неоспорената част относно кедровите дървета/. Следователно, дори да се приеме минималната височина, посочена от вещо лице А. от 5 м., то се касае за високи дървета по смисъла на чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.

По делото се установи, че отстоянието на туите до имотната граница е между 0.50 и 0.70 м., а отстоянията между оградата и кедровите дървета е 3.20 и 3.35 м. От допълнителната СТЕ се установява, че отстоянието на туите до имотната граница е между 0.50 и 0.74 м., а отстоянията между оградата и кедровите дървета е 3.20 и 3.35 м.

Както беше посочено по – горе, съгласно чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета.

Ето защо, съдът намира, че отстоянието за кедровите дървета е спазено, но не и това за туите.