Решение № 112 от 04.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Ямбол, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. К. при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. К. Административно наказателно дело № 20242330200270 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Г. Г. 77“ ЕООД – гр. Ямбол против НП № ****–F752145****/14.02.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.27, ал.2 вр. чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на законоустановени реквизити. Конкретно са наведени оплаквания, че актът не съдържа датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а посочената за нарушена законова разпоредба е неясна. Счита се също, че необсъждането на обстоятелството дали нарушението води или не до неотразяване на приходи препятства извършването на преценка за приложимата санкционна норма и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Развити са и доводи за 1 приложимост на чл.28 от ЗАНН, претендира се за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения.

А Н О , също редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Не прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател стопанисвало бистро „Келнеръ“, находящо се в гр. Ямбол на ул. „Г. С. Раковски“ № ***. На 12.01.2024г. свидетелката К.

– инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, извършила проверка в заведението, която стартирала със скрито наблюдение. Впоследствие била извършена и контролна покупка на храни и напитки. За покупката на проверяващите бил издаден касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство. Издаденият касов бон съдържал всички изискуеми реквизити и в него продажбата била отразена коректно. В последователност била извършена проверка за съответствие между фактическата касова наличност и тази, отчетена от фискалното устройство, при което отново не били установени нарушения. Проверката продължила с разпечатване на КЛЕН от фискалното устройство в обекта за пет дати от 2023г., за четири от които се установило, че извършените продажби са регистрирани в данъчна група „А“, която е с 0% ДДС, вместо в данъчна група „В“ и „Г“, съответно с 9% и с 20% ДДС.

За констатациите при проверката на място бил съставен ПИП, а впоследствие - на 18.01.2024г., срещу дружеството, в присъствието на неговия управител, бил съставен АУАН № F752145 от същата дата за нарушение по чл.27, ал.2 вр. чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В последователност, на 14.02.2024г. въз основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелката К., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и поради това се кредитират изцяло. По същество, приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй като в него липсва коректно описание на съставомерни обстоятелства на нарушението и освен това, е налице неяснота относно приложения закон.

На първо място, при установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато съществено нарушение на установените в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН процесуални правила, които императивно изискват в АУАН и в НП да се посочи датата на извършване на нарушението.

В случая в АУАН и в НП е посочена датата на установяването му – 12.01.2024г. Датата на извършването му не е посочена ясно и еднозначно, а следва да се извлича по тълкувателен път, като се изхожда от датата на ФКБ № 0011377/14.10.2023г. за регистрирана продажба на храни и напитки, което е недопустимо. Некоректното посочване на този реквизит представлява основание за отмяна на НП, тъй като създава неяснота по отношение времевите параметри на вмененото нарушение, препятства извършването на проверка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и прави невъзможно съпоставянето на твърдяното деяние с действащото към момента на извършването му материално право.

На следващо място, съставяне на акта и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и по смисъла на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е описана според изискванията на закона нарушената законова разпоредба. Както се посочи, в АУАН и в НП е отразено, че жалбоподателят е нарушил чл.27, ал.1 вр. чл.27, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Това 3 юридическо описание на нарушението не може да го конкретизира в достатъчна степен, тъй като разпоредбата на чл.27, ал.1 съдържа четири точки, всяка от тях установява различни състави на нарушение, а в случая и актосъставителя и АНО не са конкретизирали за нарушаване на кой от текстовете жалбоподателят е привлечен да отговаря. Липсата на конкретизация относно приложения текст от закона създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и затова също представлява основание за отмяна на НП.

И на последно място, налице е неяснота и по отношение основанието за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“. Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилагат санкциите по ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието за налагане на наказанието. Освен това, в акта и в НП липсват факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.

Всичко изложено налага извод, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № ***/30.05.2014г. по КАНД № ***2014г., в Решение № ***/14.09.2016г. по КАНД № ***/2016г., в Решение № ***/16.03.2017г. по КАНД № ***/2017г. и в Решение № **/30.03.2017г. по КАНД № **/2017г., в Решение № */31.01.2020г. по КАНД № ***/2019г. на ЯАС, в Решение № **/03.02.2020г. по КАНД № ***/2019г. на ЯАС и др.

При този изход на делото и при липсата на възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът 4 отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ****/14.02.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, „Г*Г* 77“ ЕООД – гр. Ямбол, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Преслав“ № **** представлявано от Г* С*Г* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл.27, ал.2 вр. чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „Г* Г* 77“ ЕООД – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5