Решение № 1032 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. И. М. Младенов при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502553 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 60964/07.07.2025 г. на А. Н. А. против Решение № 2125/09.06.2025 г. по гр.д. № 9765/2022 г. по описа на ВРС, XIX състав В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, както следва: 1/ за осъждане на М. Н.

Д. и Н. Б. Д. – П. да премахнат незаконно изградените от тях жилищна сграда на един етаж с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, с площ от 81 кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес - гр. Варна, район „ Приморски", к.к. „ Чайка", поради това, че същата създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот с идентификатор № *** и компрометира конструктивната му устойчивост и масивно барбекю от огнеопорни тухли, изградено върху покривната тераса на постройката на ищеца, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост на неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца; 2/ за осъждане на М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. да възстановят неправомерно 1 премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият комин за камина в хола на първия етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж, както и един брой отдушник в избеното помещение, всички в собствената на А. сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка“;

3/ за осъждане на М. Н. Д. да преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява правото собственост върху собствената му постройка с идентификатор № ***, като премахне метална врата, поставена от М. Д. на външната стълба, водеща към покривната тераса върху постройката на ищеца с идентификатор № ***, поради това че същата осуетява достъпа на ищеца до покривната му тераса; 4/ за осъждане на М. Н. Д. да заплати разликата над сумата от 2258,77 лева до пълния размер на претенцията от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР по отстраняване очукване на мазилка, изкърпване на гипсова шпакловка, грундиране, боядисване и изграждане на окачен таван; 5/ за осъждане на М. Н.

Д. да заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за почистване на помещенията в собствената на А. сграда от фекалии, попаднали в тях след изменения в канализационната инсталация на сградата, извършено от Д. без съгласието на собственика през 2020 г., както и по отстраняване на вредите чрез възстановяване и ремонт на канализацията на сградата му и 6/ В ЧАСТТА, с която Н. Б. Д. – П. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на А. Н. А. да упражнява правото си на собственост върху собствената му постройка с идентификатор № ***, като му предостави ключ от металната врата, поставена на външната стълба, водеща към покривната тераса върху постройката му.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.

Твърди се незаконосъобразност на същото като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорват се заключенията на вещите лица по единичната и тройната СТЕ като необосновани и неправилни. Релевира се, че ВРС по недопустим начин изменя предмета на претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на металната врата, като постановява единствено предаване на ключ само от ответницата Д. – П.. Правят се 2 следните доказателствени искания: да се приеме по делото заключението по частна СТЕ, изготвено от инж. Г. Г. и за допускане на допълнителна СТЕ със задачи формулирани във въззивната жалба. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемите М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. депозират отговор по така подадената жалба, с който излагат искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Депозирана е насрещна въззивна жалба с вх. № 78667/15.09.2025 г. от М.

Н. Д. против Решение № 2125/09.06.2025 г. по гр.д. № 9765/2022 г. по описа на ВРС, XIX състав В ЧАСТА, с която е осъдена да заплати на А. Н. А. сумата от общо 2258.77 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР по отстраняване очукване на мазилка, изкърпване на гипсова шпакловка, грундиране, боядисване и изграждане на окачен таван, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Въззиваемят по насрещната въззивна жалба А. Н. А. депозира отговор по така подадената жалба, с който излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Депозирана е частна жалба с вх. № 87320/17.10.2025 г. на А. Н. А. против Определение № 13007/25.09.2025 г. В ЧАСТТА, с която се изменя на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 2125/09.06.2025г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта му за разноските, с която: 1/ А. Н. А. се осъжда да заплати на М. Н. Д. сумата от 2369.53лева, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78 ал.

3

3 от ГПК и 2/ А. Н. А. се осъжда да заплати на Н. Б. Д. – П. сумата от 703.47 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

В частната жалба се твърди, че определението в обжалваните му части е неправилно. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оспорва се изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е близък до този заплатен от ответниците. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение, както намали размерът на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не депозират отговор по така подадената частна жалба.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски.

По отношение на въззивните жалби:

Въззивните жалби на А. и Д. са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД са допустими, тъй като се касае за защита правото на собственост, като процесният имот се намира във владение на ищеца.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

На основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 267, ал. 1 от ГПК частната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща 4 правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по кумулативно обективно и субективно съединени искове на А. Н. А. против М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. с правно основание чл. 109 от ЗС, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както следва: 1/ за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените от Д. и собствени на Д.– П.: жилищна сграда на един етаж с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, с площ от 81 кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес - гр. Варна, район „ Приморски", к.к. „ Чайка", поради това, че същата създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот с идентификатор № *** и компрометира конструктивната му устойчивост и масивно барбекю от огнеопорни тухли, изградено върху покривната тераса на постройката на ищеца, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост на неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца; 2/ да бъдат задължени ответниците да възстановят неправомерно премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият комин за камина в хола на първия етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж, както и един брой отдушник в избеното помещение, всички в сградата на ищеца с идентификатор № ***, 3/ за осъждане Н. Б. Д. – П. и М. Н. Д. да премахнат метална врата, поставена от М. Д. на външната стълба, водеща към покривната тераса върху постройката на ищеца с идентификатор № ***, поради това че същата осуетява достъпа на ищеца до покривната му тераса; 4/ за осъждане М. Н. Д. да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР по отстраняване на подпухнала и обруШ. мазилка на сградата, смяна на гипскартон по тавани в помещенията, шпакловка на стени и тавани, боядисване на стени и тавани, конструктивно обследване на сградата и отстраняване на пукнатини и деформации по конструктивните елементи на сградата; 6/ за осъждане М. Н. Д. да заплати на ищеца сумата от 600 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени от 5 ищеца разходи по почистване на помещенията в сградата му от фекалии, попаднали в тях след изменения в канализационната инсталация на сградата, извършено от ответницата без съгласие на ищеца през 2020г., както и по отстраняване на вредите чрез възстановяване и ремонт на канализацията на сградата му.

Ответниците М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. депозират писмени отговори на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с които е изразено становище за неоснователност на исковете.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Пред ВОС е допусната и приета допълнителна тройна СТЕ, която съдът цени като обективно и компетентно дадена и от която се установява следното:

В ПИ с идентификатор *** е изпълнена смесена канализация /битово дъждовна / с обща дължина L = 50 м., която е включена в улична шахта. Част от тръбите на канализацията са PVC ф 110 и са открити.

Първоначално тази канализация е обслужвала само сградата с идентификатор ***. По-късно в нея са включени и отпадните води на сградата с идентификатор ***, включително дъждовните води от нейната тераса. Включването е извършено чрез вертикален канализационен клон, намиращ се в кухнята, разположена на втория етаж от сградата с идентификатор ***. По-късно в изградената канализация са включени отпадните води от още два съседни имота. При допълнителното включване на толкова много отпадни води е било необходимо да се увеличи диаметъра на съществуващата канализация от ф110 на ф160, което не е направено. Поради недостатъчното сечение на съществуващата канализация е нормално да се получи подприщване и преливане в определени участъци, на което се дължи и настъпилата авария. Тя се е случила в зоната на споменатия по-горе вертикален клон и намиращия се след него хоризонтален клон, разположени в кухнята на сградата с идентификатор ***. За недопускане на бъдещи аварии в същия участък, ищецът А. е извършил промени в канализацията, като е елиминирал авариралите участъци, 6 преминаващи през кухнята му и ги е заменил с нови участъци, разположени извън сградата. По този начин отпадните води от сградата с идентификатор ***, заедно с водите от по-високо разположения съседен парцел се включват в съществуващия вертикален клон, разположен извън сградата с идентификатор ***. Ремонтните работи, които са изпълнени при възстановяването на авариралия канализационен участък, заедно с разходите за почистване и дезинфекция, са определени в изготвената Количествено - Стойностна Сметка. Включените в нея ремонтни СМР са остойностени по пазарни цени към месец юли 2020 г., определени на базата на справочника СЕК, като върху цените от справочника са начислени 12% печалба и 20% ДДС. Стойността на извършените разходи е определена в КСС1 и възлиза на 2202.01 лева с ДДС, които се равняват на 1125.87 евро с ДДС.