Решение № 167 от 13.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Ихтиман, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20231840100073 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба депозирана от ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„П.“ №5, представлявано от Н.Ч. и И.Г. - изпълнителни директори срещу Агенция „П.И..“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С., пл. „М.“ № 3 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата от * лв. – вземане по щета № *, ведно със законната лихва от 04.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Б.К.С.“ на МПС, застрахователна полица № */03.12.2020, със срок на валидност от 12.12.2020 г. до 11.12.2021 г. на 15.06.2022 г. е изплатил на С. К., застрахован и собственик на застрахования лек автомобил марка „Ф“, модел „Д“, с ДК № ********, обезщетение в размер на * лв., поради това, че на 14.10.2021 г. при движение по АМ „Т.“ КМ. * с посока на движение към гр. П. (отбивката за с.

М.), попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС се нанасят материални щети на моторното 1 превозно средство.

На тази база се претендира осъждане на ответника за сумата от * лв., както и сторените в производството разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание е размер. Твърди се, е не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП застраховка и общи условия за застраховката.

Непредставянето на общи условия , които са неразделна част от застрахователната полица, предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, има за последица недоказаност на иска. Оспорва се доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Към исковата молба не е представен снимков материал от застрахователя. Има неизяснени обстоятелства относно механизма на ПТП и пътната обстановка (състояние на пътя, скорост на движение, реакция на водача), с което по същество се правят твърдения за съпричиняване. Оспорва се доказателствената стойност на доклад по щета.

Липсват доказателства за причиняване на вреди на застрахования. Не се доказва и да е покрит конкретният застрахователен риск. Застрахователят не е изпълнил законовите си задължения да установи фактическите обстоятелства около пътно-транспорното произшествие. Представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното събитие. В исковата молба не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен субект. Въз основа на изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал безспорно наличие на предпоставките за уважаване на предявените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД.

За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

1.

Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото 2

/настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,

2.

Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

3.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.

Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Ищецът провежда успешно доказване на иска.

На първо място, съдът намира за необходимо, че не споделя оплакванията на ответника за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на откритото съдебно заседание по делото във връзка с участието на процесуалния представител на ищеца чрез видеоконферентна връзка със Софийския районен съд. Доводите, развити в писмената защита, не държат сметка за актуалната нормативна уредба за участие на страните чрез видеоконференция, установена в чл. 135а ГПК. По делото е налице именно тази хипотеза, тъй като в депозираната преди съдебното заседание молба от адв. Иванова изрично е посочено, че поради служебната й ангажираност е в невъзможност да присъства в сградата на РС – Ихтиман и при възможност ще вземе участие от Софийския районен съд, в който ще бъде проведена 3 видеоконференция за изслушване на вещото лице. При проведената видеоконференция процесуалния представител на ищеца се намира в оборудваното за видеоконференции помещение на СРС и отправя искане за участие по този ред. Предвид изложените уважителни причини (служебна ангажираност) то е уважено. Напълно неясно е позоваването на Наръчника с правила за използване на видеоконферентни връзки на Министерството на правосъдието, тъй като при противоречие, тъй като от една страна възможността е уредена в ГПК и цитираният наръчник не може да създава ограничения, които не са предвидени в нормативния акт от по-висока степен ГПК, от друга помещението на СРС е специално оборудвано за видеоконферентни връзки.

Неотносим към реда за провеждане на видеоконферетна връзка е и Регламент № 1206/2021 г. на Съвета от 28 май 2001 г., тъй като видно от същия той се прилага само при видеконферетна връзка между съдилища в две държави членки на ЕС. В случая видеоконферетната връзка е осъществена изцяло на територията на Република България.

Наличието на първата посочена по-горе материално-правна предпоставка за уважаване на регресния иск се установява от приложената застрахователна полица с */03.12.2020 г. между застрахователя-ищец и свид.

С. К.. Въз основа на посочения документ може да се направи извод, че е сключен застрахователен договор за застраховка „Б.К.С.“ с обект на застрахователно покритие - лек автомобил Ф“, модел „Д“, с ДК № ********, със срок на валидност от 12.12.2020 г. до 11.12.2021 г. на 15.06.2022 г.

Покритието на застраховката е пълно автокаско, в обхвата на който се включва покриване на щети, причинени от ПТП.

През време на действие на договора - на 14.10.2021 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение по републиканската пътна мрежа по АМ „Т.“ КМ. * с посока на движение към гр. П. (отбивката за с. М.), изразяващо се в преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били спукани предна и задна лява гума и повредени предните лява и дясна джанта. За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът и собственик на автомобила, подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по застрахова „Каско“ 4 до ищеца, в която описал подробно механизма на събитието.

След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета № *, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на увредения автомобил – свид. С. К. е изплатена сума в размер на * лева с преводно нареждане за кредитен превод от 15.06.2022 г.

Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото/настъпване на суброгацията по чл.

410 КЗ

Доказва се и втората материалноправна предпоставка за уважаване на иска.

В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетелите С. К., К. К., заявление за настъпване на ПТП, декларация за застрахователно събитие, изслушана е и авто–техническа експертиза. Свидетелят С. К. е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като не може да се приеме, че показанията му извращават обективната истина. Това е така доколкото са логични, последователни и отлично хармонират с останалите събрани по делото доказателства – декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за настъпване на ПТП и показанията на втория свид. К. К. (пътник в автомобила). Корелират и със заключението на вещото лице по СТЕ, както и изложеното от вещото лице, при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.

Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и безпристрастно изготвено. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в исковата молба начин. Липсват каквито и да е данни за друг механизъм за увреждане, поради което развитие съображения от ответника са изцяло хипотетични и неосновани данни и доказателства по делото. Показанията на 5 свидетелите К.и, заявлението за настъпване на ПТП и декларацията за застрахователно събитие несъмнено установяват, че автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не покрива увреждането на гуми. Константно и непротиворечиво е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 549/2022 г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в.гр.д. № 911/2019 г. на ОС_Бургас, както и аргументи в този смисъл от Т.3 от ТР 1/2014).

Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на правата по застрахователния договор, като е видно, че представените по делото са валидни към датата на процесното ПТП.