Определение № 552 от 04.12.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Търговище, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500413 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г. С. Р.“, № 147, ет.

5, ап. 14, представлявано от В. С., действащ чрез юрисконсулт Т. В. против Определение № 1372/ 21.10.2025 г. по гр.д. № 782/25 г. по описа на PC – Търговище, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ъвв вр. с ал. 1 от ГПК.

В жалба се излагат твърдения, че определението е неправилно.

Съображенията са, че в хипотеза правна помощ оказана при условията на чл.

38 ЗА, възнаграждението на адвоката следва да бъде определено от съда, без оглед искането от страна на адвоката и представения списък на разноски.

Твърди се още, че размера на определеното възнаграждение не е съобразено с признанието на иска, сторено от ответника още с отговора на исковата молба, поради което процесът е приключил в едно заседание, без да е било необходимо ангажиране на доказателства, съдебни експертизи, от което следва че защитата не е осъществена в пълен обем. Не е съобразена действителната правна и фактическа сложност на делото, като и установената практика възприета с Решение от 24.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, по приложението на наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде 1 отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде присъдено адвокатско възнаграждение, под установения минимум.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна. Излагат се доводи, че фактическа сложност, която не се отличава като висока, не означава автоматично, че от правна страна сложността е ниска.

Спецификата на производството изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В тази насока са развити подробни съображения, като е цитирана относима съдебна практика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.

По фактите съдът съобрази следното: Гражданско дело № 782/25 година по описа на РС – Търговище е образувано по депозирана искова молба на Д.

Д. П. с ЕГН ********** от гр.Т., кв. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, действаща чрез адв. М. В. М. от АК – П., против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. С. Р.“, № 147, ет.

5, ап. 14, представлявано от В. С., действащ чрез юрисконсулт Т. В., с която е предявен иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит, с правно осн. чл.26, ал. 1 от ЗЗД.На ответника са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като в срока по чл. 131 от ГПК, последният е депозирал писмен отговор, с който изразява становище че иска е основателен и в тази връзка прави признание.Съдът с определение по чл. 140 от ГПК се е произнесъл по предвалителните въпроси, доказателствата и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, на което ищцата и нейният пълномощник не са се явили, но последният е депозирал преди заседанието писмено становище, в което е изложил подробно фактите по спора, обсъдил е доказателствата и е изразил съображения по съществото на спора. Съдът е постановил решение, с което е уважил иска и е присъдил в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на 540 лв. с ДДС.

2

С молба ответникът е направил искане решението, в частта за разноските да бъде изменено, като на адв. М. бъде присъдено възнаграждение под установения минимум.

От правна гледна точка съдът съобрази следното: Нормата на чл. чл. 78, ал. 1 ГПК предвиждат задължение на страната- ответникът, да възстанови разноските, които ищецът е сторил по защитата си, при уважаване на предявения иск. Ал. 2 предвижда възможност ответникът да се освободи от отговорността за разноските при наличие на две кумулативно дадени предпоставки- ако с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска. Съдебната практика застъпва становището, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен установителен иск на потребител за или във връзка прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал иска. Това следва от характера на спора, в който се търси защита на права на потребител. Без произнасяне на съд, ищецът- потребител не би могъл да се освободи от нищожната договорна клауза. В този смисъл не може да се приеме, че въпреки признанието, ответникът не е станал причина за предявяването на иска, с оглед поставените от него условия в потребителския договор. Това разрешение във връзка с разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК при установена нищожност на клаузи при потребителските договори е дадено в Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., І т. о., ТК и е залегнало и се поддържа и в последващи съдебни актове на другите инстанци.

Възражението за прекомерност на определеното по реда на чл. 38 от ЗАдв. възнаграждение на особения представител също се явява неоснователно. При стореното от ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът следва да извърши преценка заплатеното възнаграждение съответства ли на извършената адвокатска работа, съобразявайки и правната и фактическата сложност на спора. Името това становище е застъпено в мотивите към т.3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

ВКС Приема, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно, т.е.

3 прекомерност е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Подобни спорове се характеризират с правна сложност, с оглед отношенията които засягат. За провеждане на адекватна защита на потребител, следва да се проучи договорното правоотношение, практиката на съдилищата и задължителната в тази насока практика на СЕС. Макар в случая производството да се е развило в едно съдебно заседание, на което ищцата и нейния процесуален представител да не са се явили, защитата е адекватно проведена. С исковата молба са наведени твърдения относно основанията сочещи нищожност на сключения договор, представени са всички относими доказателства. Преди съдебното заседание, е представено подробно становище от процесуалния представител, които след сериозно проучване на практиката е изложил фактите по спора, обсъдил е доказателствата и е изразил съображения по съществото на спора, навел е всички аргументи, обуславящи извода за недействителност на, сключения потребителски договор. Ето защо не може да се възприеме възражението на ответника, че делото не е сложно от фактическа, а с оглед търсената защита, не може да се приеме, че делото не се отличава и с правна сложност. При защита на този интерес в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа се предвижда възнаграждение в размер на 430 лв., а доколкото са представени доказателства, че адв. М. е регистриран по ДДС, то възнаграждението следва да бъде в размер на 516 лв., т.е. под установения минимум. Като в случая цитираната наредба е ползвана единствено като ориентир за цената на труда. Ето защо определеното такова от първоинстанционния съд, в размер на 540 лв., не е прекомерно, а жалбата в тази част също се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на

„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“, № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В. С., действащ чрез юрисконсулт Т. В. против Определение № 1372/ 21.10.2025 г. по гр.д. № 4

782/25 г. по описа на PC – Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВКС, при наличието на основания за това.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Търговище, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500413 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г. С. Р.“, № 147, ет.

5, ап. 14, представлявано от В. С., действащ чрез юрисконсулт Т. В. против Определение № 1372/ 21.10.2025 г. по гр.д. № 782/25 г. по описа на PC – Търговище, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ъвв вр. с ал. 1 от ГПК.

В жалба се излагат твърдения, че определението е неправилно.

Съображенията са, че в хипотеза правна помощ оказана при условията на чл.

38 ЗА, възнаграждението на адвоката следва да бъде определено от съда, без оглед искането от страна на адвоката и представения списък на разноски.

Твърди се още, че размера на определеното възнаграждение не е съобразено с признанието на иска, сторено от ответника още с отговора на исковата молба, поради което процесът е приключил в едно заседание, без да е било необходимо ангажиране на доказателства, съдебни експертизи, от което следва че защитата не е осъществена в пълен обем. Не е съобразена действителната правна и фактическа сложност на делото, като и установената практика възприета с Решение от 24.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, по приложението на наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде 1 отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което бъде присъдено адвокатско възнаграждение, под установения минимум.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна. Излагат се доводи, че фактическа сложност, която не се отличава като висока, не означава автоматично, че от правна страна сложността е ниска.

Спецификата на производството изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В тази насока са развити подробни съображения, като е цитирана относима съдебна практика.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.

По фактите съдът съобрази следното: Гражданско дело № 782/25 година по описа на РС – Търговище е образувано по депозирана искова молба на Д.

Д. П. с ЕГН ********** от гр.Т., кв. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, действаща чрез адв. М. В. М. от АК – П., против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. С. Р.“, № 147, ет.