Решение № 296 от 23.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Велико Търново, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. В. Н. чрез адв. М. М. от ВТАК, против Решение № 979/03.08.2023 г., постановено по гр. дело № 3685/2021 г. по описа на ВТРС в отхвърлителната му част. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи, че съдебното решение, заместващо окончателния договор, може да се противопостави на взискателите поради невалидността на наложените възбрани. Сочи, че етажната собственост не е легитимен ответник, а като такъв счита етажните собственици на обекти на посочения в исковата молба адрес. Твърди, че районният съд се е произнесъл по невъведени с исковата молба твърдения. Намира още за неправилни констатациите на съда, с оглед на което в жалбата са изложени подробни съображения. Жалбоподателят счита делото за неизяснено от фактическа страна. Отправя се искане така постановеното решение да бъде изцяло отменено или алтернативно да се 1 обезсили и да се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав с надлежен ответник.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, като в срока по чл.

263 ГПК отговор е депозиран от Етажната собственост на адрес гр. Велико Търново, ул. „...“ № 1, вх. Б чрез адвокат С. Л.. В същия е заето становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. А., като същият е депозиран след изтичане на законоустановения срок. В тази връзка на основание чл. 273 вр. чл. 133 ГПК, когато ответната страна не е осъществила съответните процесуални действия, визирани в чл. 133 ГПК, то тя губи възможността да направи това по-късно. В цитираната норма е посочено само едно изключение и то е: ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая нито се твърди, нито се установява да са налице за ответната страна по жалбата, възпрепятстващи я да спази срока по чл. 133 ГПК, то заявените от нея по делото възражения са преклудирани и не подлежат на разглеждане по същество /Р. № 165 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 1172/2016 г. на ВКС/.

По повод жалбите Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материалноправни норми, както и до проверка относно правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното 2 производство доказателства, на основание чл. 272 ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Предвид изложеното счита, че не е необходимо отново да излага какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Изложените обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл. 124, ал. 1 ГПК.

По отношение на наведеното възражение, че ответникът по иска не е легитимна страна, което обуС.я недопустимост на исковата молба, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, тъй като макар Етажната собственост да не е персонифицирана, ЗУЕС й предоставя процесуална способност да участва в съдебни процеси, представлявана от управителя си на основание чл. 23, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о., определение № 59 от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о.).

На следващо място, първоинстанционният съд правилно е установил, че Решение № 458/28.03.2019 г., постановено по гр. дело № 3902/2018 г. по описа на ВТРС, с което е обявен за окончателен сключеният на 21.10.2014 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот е последващо на 3 наложената от ЧСИ възбрана. От представените пред районния съд доказателства се установява, че исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана на 19.12.2018 г., а горепосоченото решение на 14.05.2019 г., докато наложената възбрана е вписана на 20.10.2018 г. – в полза на взискателя Етажна собственост, гр. Велико Търново, ул. „...“ № 1, вх. Б. На основание чл.

453, т. 2 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори на могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В тази връзка, следва, че всички действия на разпореждане на длъжника – В. А. с процесния имот по време на изпълнителното производство са ирелевантни.

По отношение на наведените от ищцата твърдения за нарушаване на изискванията, уредени в разпоредбите на чл. 6, 24 и 26 от Правилника за вписванията, същите остават недоказани по делото. Правилно ВТРС е посочил, че дори да са допуснати технически грешки, същите не могат да окажат влияние на вписването. Съгласно т. 1 и 2 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняването на нередовността.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията е неприложима в производството по вписване на вече наложена възбрана по реда Глава V от Правилника за вписванията. За вписване на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл. 60 т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“ от Правилника за вписванията. Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е нередовно от 4 съда.

Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за неоснователност на предявения иск, поради което постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора за жалбоподателя не възниква право на разноски. По правилото на чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба разноски за настоящото въззивно производство в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 979/03.08.2023 г., постановено по гр. дело № 3685/2021 г. по описа на ВТРС в отхвърлителната му част.

ОСЪЖДА Ц. В. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Велико Търново, ул.

„К.“ № 13 А, ет. 1, ап. Г ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с адрес: гр.

Велико Търново, ул. „...“ № 1, вх. Б сумата от 500 лв. - направени по делото разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5