Решение № 416 от 03.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря П. П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100502433 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба от Потребителна кооперация „***“, с ЕИК ***, със седалище с. ***, община В., Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 153/07.07.2022 год., постановено по гр. дело № 1693/2021 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТИТЕ, с които въззивникът ПК „***“, със седалище с. ***, община В., Варненска област, е осъдена да заплати на М. И. Ж. от с. ***, общ. В., Варненска област следните суми:

1 ) сумата от 743, 60 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г., на основание чл.

128 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба (09.12.2021 г.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 64, 45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 743, 60 лева за периода от 01.02.2021 г. до 09.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД;

2) сумата от 68, 25 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.02.2021 г. до 03.02.2021 г., на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, вр. чл. 128 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба (09.12.2021 г.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата о т 7, 69 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 68, 25 лева за периода от 01.03.2021 г. до 09.12.2021 г. на основание 1 чл. 86 от ЗЗД;

3) сумата от 354, 10 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 16.04.2021г. до 30.04.2021г., на основание чл.

177 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба (09.12.2021 г.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 21, 94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 354, 10 лева за периода от 01.05.2021 г. до 09.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД;

4) сумата от 743, 60 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021 г., на основание чл.

177 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба (09.12.2021 г.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 39, 66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 743, 60 лева за периода от 01.06.2021 г. до 09.12.2021 г., на основание чл. 86 от ЗЗД;

5) сумата от 3718, 00 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 09.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2021г, на основание чл.

226, ал. 2 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда (09.12.2021 год.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 158, 03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3718, 00 лева за периода от 10.07.2021 г. до 09.12.2021 г.

ІІ. Насрещна въззивна жалба от М. И. Ж. от с. ***, общ. В., Варненска област против горното решение, подадена чрез процесуален представител, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от нея против ПК „***“ със седалище с. ***, общ. В., Варненска област, осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на следните суми:

1) на сумата от 743, 60 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.06.2021 – 30.06.2021 год. (т. е., за месец юни 2021 год.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считато от подаването на исковата молба в съда (09.12.2021 год.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 33, 46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 743, 60 лева за периода 01.07.2021 год. до 09.12.2021 год.;

2 ) сумата от 212, 46 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.07.2021 год. – 09.07.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба в съда (09.12.2021 год.) до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 9, 03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 212, 46 лева за периода 10.07.2021 год. до 09.12.2021 год.

В жалбата на ответника по исковете ПК „***“, със седалище с. ***, общ. В., Варненска област, са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в 2 противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в разрез със събраните по делото доказателства. Неправилно е счетено за неоснователно възражението на ответника, че той не дължи брутно трудово възнаграждение за месеците януари, април и май 2021 год. Твърди също, че по делото липсват доказателства, от които да се установи ищцата да се е явявала на работа, т. е., действително да е работила, в посочените периоди, няма и доказателства, че е ползвала по законоустановения ред платен годишен отпуск за този период, който да и́ е бил разрешен по предвидения в КТ ред. Липсват изложени от съда мотиви защо не са кредитирани доказателствата, ангажирани в подкрепа на възраженията на ответника против иска по чл. 226 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата. Твърди се също, че решението е недопустимо в частта му за сумата от 68, 25 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.02.2021 г. – 03.02.2021 г., тъй като, според ответника, такъв иск не е предявяван от ищцата, а е предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за периода 01.02.2021 – 03.02.2021 год.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което горните искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, насрещната страна – ищцата М. И. Ж., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, решението в атакуваните от ответника части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части.

Претендира присъждане на разноски.

В насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по исковете М. И.

Ж., чрез процесуален представител, са наведени оплаквания, че решението в обжалваните от нея части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и необосновано в тези части. Навежда, че в случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с изтичането на срока на предизвестието (09.07.2021 год.), което и́ е било връчено на дата 08.06.2021 год. При това положение и след като в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочено, че на нея не и́ е начислено и не и́ се следва обезщетение за неспазен срок на предизвестие, то следва да се приеме, че тя е отработила срока на предизвестието. А щом е отработила срока на предизвестието, е без значение дали се е явявала на работа или не и след като не и́ е начислено обезщетение за неспазен срок на предизвестието, за този срок на ищцата се дължи трудово възнаграждение.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ищцата части и за постановяване на друго, с което исковете и, вкл. и акцесорните по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор ответникът по насрещната въззивна жалба (ответник и по исковете) оспорва жалбата на ищцата, счита, че е неоснователна, а решението в тези части – за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира присъждане на разноски.

3

В съдебно заседание въззивникът ПК „***“, със седалище с. ***, общ.

В., Варненска област – ответник по исковете, чрез процесуален представител, поддържа поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, оспорва насрещната въззивна жалба, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата по исковете – М. И. Ж., чрез процесуален представител, поддържа насрещната си въззивна жалба и настоява да бъде уважена, оспорва жалбата на другата страна, претендира присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника – З. Н. Я. от с. ***, общ.

В., Варненска област, не се явава в съдебно заседание, не се представлява, не изразява становище.

Третото лице-помагач на страната на ответника – „***“ ЕООД, със седалище гр. Варна, изразява становище за неоснователност на предявения от ищцата иск за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за незаконно задържане на трудовата й книжка, съответно – изразява становище за основателност на въззивната жалба на ответника против първоинстанционното решение в частта му относно иска по чл. 226, ал. 2 КТ.

Първоинстанционното решение в частта му, с която ответната потребителна кооперация „***“, със седалище с. ***, общ. В., Варненска област, е осъдена да заплати на ищцата М. И. Ж. сумата от 1487, 20 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от подаването на исковата молба /09.12.2021 год./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 63, 21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1487, 20 лева за периода от 10.07.2021 год. до 09.12.2021 год., както и в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 68, 25 лева до претендирания размер от 97, 50 лева иска на М. И. Ж. за заплащане на обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.02.2021 – 03.02.2021 год., не е обжалвано в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Провадия е образувано по предявени от М. И.

Ж. от с. ***, общ. В., Варненска област срещу ПК „Зора“, със седалище с. ***, общ. В., Варненска област против ПК „***“, със седалище с. ***, общ. В., Варненска област в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 177 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ, чл. 40, ал. 5 от КСО и чл. 86 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата е навела следните твърдения:

В периода 15.10.2018 год. – 09.07.2021 год. е работила по трудово правоотношение с ответната кооперация на длъжността „продавач“ с място на работа в с. ***, общ. В., Варненска област. От 01.01.2021 год. брутното й трудово възнаграждение е в размер на 743, 60 лева, включващо – 650 лева основна заплата (равна на установената за 2021 год. за страната минимална работна) и допълнително възнаграждение в размер на 93, 60 лева – за трудов стаж и професионален опит от 14, 4 на сто върху основното й месечно 4 трудово възнаграждение.

На дата 09.06.2021 год. й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С изтичане на срока на предизвестието трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 09.07.2021 год. Твърди, че са месец януари 2021 год. не й е заплатено дължимото трудово възнаграждение в размер на 743, 60 лева. Работодателят е изпаднал в забава за плащането на горната сума на 01.02.2021 год., поради което дължи, на основание чл. 86 ЗЗД и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.02.2021 год. до подаването на исковата молба – 09.12.2021 год.

Твърди още, че в периода от 01.02.2021 год. до 15.04.2021 год. е била в отпуск поради временна неработоспособност, а в пероиода 16.04.2021 год. до 31.05.2021 год. включително е ползвала платен годишен отпуск. За времето от 01.02.2021 год. до 03.02.2021 год., работодателят й дължи, на основание чл.