Решение № 221 от 02.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Благоевград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200501245 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№506399/16.08.2021г, подадена от С. М. М., ЕГН **********, чрез адв.М. Н, със съдебен адрес: гр.С, ул.“С“ №, ет., против решение №502518/08.07.2021г, постановено по гр.д.№759/2019г по описа на РС-Разлог, с правно основание чл.258 ГПК.

По същата първоначално е било образувано в.гр.д.№882/2021г по описа на ОС-Благоевград, прекратено с определение №39/13.01.2022г на ОСБлагоевград и върнато на РС-Р за произнасяне по чл.250 и чл.247 ГПК, съобразно дадените указания.

След изпълнение им с допълнително решение №500280/06.04.2023г. на РС-Разлог по гр.д.№759/2019г, делото отново е постъпило в ОС-Благоевград и е образувано в.гр.д.№532/2023г. по описа на БлОС.В последното съдът е констатирал непълнота в допълнително постановения от районния съд акт и с определение №781/04.08.2023г. по в.гр.д.№532/2023г. е върнал делото за 1 произнасяне по чл.250 ГПК. Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение №500606/10.10.2023г. по гр.д.№759/2019г.

С допълнителното решение съдът е допълнил основното решение, като е постановил, че законна лихва върху допълнително присъдената главница в размер на 3 750лв се дължи, считано от 30.01.2019г на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ, до окончателното плащане.

Недоволен от така постановения акт е останал ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, който го счита за недопустим в частта досежно присъдените законни лихви върху имуществените вреди за периода 30.01.2019г.-15.04.2019г., за което подробно се обосновава. Сочи се, че районният съд се е произнесъл в противоречие с чл.6, ал.2 ГПК. Поради това настоява за обезсилване на решението в тази му част.

Противната страна не изразява становище по тази жалба.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По въззивна жалба с вх.№506399/16.08.2021г на С. М.:

С цитираната жалба се атакува отхвърлителната част на №502518/08.07.2021г на РРС по гр.д.№759/19г. Следователно, в осъдителната част, досежно „сумата от 1 250лв“, присъдена „ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.19г“ е влязло в сила.

Присъждайки и останалата част от исковата сума с допълнително решение №500280/06.04.23г по гр.д.№759/19г, РС практически е уважил в цялост иска за 5 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от описаното ПТП.

При това положение за ищеца липсва правен интерес от така предявената жалба, тъй като понастоящем липсва отхвърлена претенция за неимуществени вреди.Още повече, че в молба вх.№8039/19.06.23г(л.18 от в.гр.д.№532/23г) М. изрично заявява, че не подържа жалбата си. Ето защо въззивното производство по същата ще следва да се прекрати.

Изявлението на ищеца в цитираната молба, че поддържа „въззивната си жалба в частта на претендираната лихва върху допълнително присъдената 2 сума за главница от 3 750лв, считано от 31.01.19г“ не променя горните изводи.Това е така, понеже с въззивната жалба изрично претендира присъждането на лихвите от 30.01.19г и след уважаването на претенцията за лихви в поискания обем(ведно с главницата) от РС с допълнително решение №500606/10.10.23г, за него също липсва правен интерес да ги обжалва.

Оплакванията на застрахователя срещу така присъдените суми с горните решения за обезщетяване на неимуществените вреди, е безпредметно да се обсъждат, понеже са материализирани едва в молба вх.№8768/09.07.23г.

Последната е подадена след 14-дневния срок за въззивно обжалване, започнал да тече за застрахователя на 20.04.23г, когато му е надлежно съобщено решение №500280/06.04.23г(вж.съобщението на л.264 от първоинстанционното дело).

По въззивна жалба с вх.№502143/26.10.2023г:

Жалбата е допустима и по съществено е основателна.

Застрахователя атакува единствено присъдената лихва от 30.01.19г до 15.04.19г, считайки решение №500606/10.10.23г на РРС за недопустимо в тази му част.В останалата част не го обжалва и същото е влязло в законна сила.

Съгл. чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. С цитираната норма законодателят е предоставил на застрахователя възможност да изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията, чието представяне да е обективно възможно. В случая, исканото от застрахователя с писмо изх.

№НЩ-673/28.01.2019г копие от издадено наказателно постановление на сочения за виновен водач – С А, с отбелязване, че е влязло в сила, не попадат в приложното поле на чл.106, ал.3 КЗ. Това е така, понеже търсеното наказателно постановление не е обуславящо за произнасянето на ответното дружество по чл.499, ал.1 КЗ при определяне исканите обезщетения, което се извършва посредством застрахователна комисия. Ето защо и същото е 3 ирелевантно за преследваните цели – установяване механизма на ПТП и определяне на обезщетението от застрахователя. Според константната съдебна практика, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това че: 1) застрахователят не ги е поискал или 2) поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ, срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 вр. с чл.496, ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ (така Р167/30.01.20г по т.д.№2273/18г, ІІ т.о. на ВКС и др.). В случая, както се посочи по-горе, поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията на чл.106, ал.3 КЗ, поради което и доколкото ищецът не ангажира доказателства за присъждане на исканата лихва от по-благоприятна за него дата, настоящият състав счита същата за дължима с изтичането на 3-месечния срок за окончателното произнасяне от застрахователя по предявената неимуществена претенция.В случая застрахователните претенции по см. на чл.380 КЗ са предявени пред ЗК“Б“АД на 15.01.19г., при което въпросния 3месечен срок изтича на 15.04.19г., от когато и ще следва да се присъди лихва за забава върху процесната сума, до окончателното й изплащане.В този контекст искането за присъждане на търсената лихва от по-ранна дата (направено във въззивна жалба №506399/16.08.2021г) не намира опора в закона и данните по делото.

Като не е съобразил горното и присъдил законните лихви от 30.01.19г решаващия състав се е произнесъл плюс петитум в разрез с диспозитивното начало.След като се е произнесъл в повече от ищцовото искане, допълнителното решение №500606/10.10.2023г. на РС-Разлог по гр.д.

№759/2019г се явява недопустимо досежно присъдените законни лихви за периода 30.01.19г-15.04.19г върху сумата от 3 750лв.Ето защо въпросният акт следва да се обезсили в частта, с която върху главницата са присъдени законни лихва за периода 30.01.19г-15.04.19г до окончателното плащане на присъдените суми.

С оглед изхода от делото и на осн.чл.78, ал.3 ГПК в полза на ЗД “Б“ АД следва да се присъдят сторените по делото разноски. Доказано направените такива са в размер на 360лв и 840лв, платени изцяло и авансово в брой за процесуално представителство по в.гр.д.№882/21г(вж. договор за правна 4 защита и съдействие от 08.11.21г) и по в.гр..№532/23г(вж.договор за правна защита и съдействие от 22.06.23г) по описа на БлОС, както и 25лв, платени за държавна такса по въззивна жалба вх.№502143/26.10.23г(вж. платежно нареждане от 26.01.24г).

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Преценката на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от доказателствените факти и обективиращите ги доказателства, правопораждащите факти и пр., сочат на несъответствие между платеното възнаграждение за адвокат и положените от последния усилия при упражняване на процесуалните права, с оглед ответната защита.Обстоятелството, че адв.Г. не се е явявал пред настоящата инстанция, а се е ограничил с изразяване единствено на писмени становища, допълнително аргументира горните изводи.Ето защо платеното му адвокатските възнаграждения в случая следва да се редуцират общо до 800лв, за което се отчете установената практика, икономическата конюнктура, така също и решението от 25.01.24г по гр.д.№С-438/22 на СЕС.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като

НЕДОПУСТИМО допълнително решение

№500606/10.10.2023г. на РС-Разлог по гр.д.№759/2019г. в частта, с която върху главницата от 3 750лв са присъдени законни лихва от 30.01.19г до 15.04.19г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№1245/23г по описа на БлОС, образувано по въззивна вх.№506399/16.08.2021г на С. М. М..

ОСЪЖДА С. М. М., гр.Г, ул. „С“ №65, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д“ №, сумата от 800лв, представляващи разноски пред настоящата инстанция.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6