Решение № 53 от 08.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Карлово, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20255320200536 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-0281-000072 от 28.02.2024 г. на Началник група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на Р. Г. Л., ЕГН **********, от с. х., област сТ.з., ул. *** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката и го обжалва, като с жалбата прави искане съда да отмени същото като незаконосъобразно и оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и атакуваното наказателно постановление. Твърди, че не е извършила вмененото й във вина нарушение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б.- упълномощен, който поддържа се жалбата. Представя се нови доказателства. Пледира се за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира за разноски.

1

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна, макар и не по посочените в нея мотиви.

Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели Н. Д. като актосъставител, П. А. и Г. Х. като свидетели по акта; приобщените по делото писмени доказателства- протокол за ПТП № 1737948 от 24.01.2024 г., наказателно постановление № 24-0281-000072 от 28.02.2024 г., АУАН серия GA № 1076156 от 24.01.2024 г., възражение, срещу |АУАН с приложени към него фотоснимки, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., справки от АПИ- ОПУ- Пловдив, ведно с приложени към тях схеми на пътен участък, наказателно постановление № 24-0281-00070/28.02.2024 г., АУАН серия GA № 1076157, 4 бр. снимки, както и съдържащите се във вещественото доказателство записи от камери, съдът намери за установено следното:

С АУАН серия GA № 1076156 от 24.01.2024 г. оправомощено длъжностно лице- мл. автоконтрольор приел, че жалбоподателката Л. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 24.01.2024 г., в 14,00 часа, на път ***, км.266+200ч. в община к., с посока на движение от изток на запад управлявала лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.

№ ****, чужда собственост, като водачката внезапно променила посоката си на движение и се сблъскала с движещия се пред нея лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, като нанесла материални щети по двата автомобила.

Така съставения АУАН жалбоподателката подписала с възражения, че описаното в него не е вярно.

2

Срещу констатациите в АУАН постъпило възражение, в което Л. оспорила констатациите в него, както и извода, че е извършила твърдяното нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН, на 28.02.2024 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушение, на Л. било наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвПглоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на 06.10.2025 г., а жалбата срещу него- депозирана на 20.10.2025 г.

Като въззивна инстанция настоящия съдът следва да извърши преценка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като намира същото за незаконосъобразно, издадено в разрез с императивните правила досежно задължителното му съдържание, поради което същото следва да бъде отменено само на формално основание.

Прието е, както с АУАН, така и с издаденото въз основа на него наказателно постановление, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП, съгласно която „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. Посочената разпоредба предписва правила за поведение на водач на МПС при извършване на различни маневри, съответно заобикаляне, изпреварване, завой наляво или надясно, излизане от ред на паркирани автомобили и др. При това в задължителното описание на нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП следва да се съдържат ясно и точно посочени обстоятелства досежно предприетите от водача действия по извършване на маневра, така че да е възможно да се определи нейния вид и как е била нарушена. В конкретния случай, от описанието на нарушението, 3 дадено в АУАН и буквално възпроизведено в атакуваното наказателно постановление, а именно „водачката променя внезапно посоката си на движение и се блъска с движещия се пред нея лек автомобил ….“ не става ясно, дали същата е извършвала маневра изпреварване на движещия се пред нея лек автомобил или не е спазила дистанция помежду им.

Точното и ясно описание на действията на жалбоподателката е от значение и за определяне на приложимата санкционна разпоредба. В случая е приложена разпоредбата на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП, която предвижда налагане на глоба в случай на причинено ПТП, когато не са спазени предписанията на пътните знаци, пътната маркировка и другите правила за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Описанието на процесното нарушение- „променя внезапно посоката си на движение и се блъска с движещия се пред нея лек автомобил ….“ съдът намира, че е напълно недостатъчно, за да може да съотнесе поведението на наказаното лице към някоя от хипотезите на санкционната разпоредба. Дали същата е извършвала изпреварване в нарушение на пътната маркировка- непрекъсната разделителна линия, или е извършвала заобикаляне на движещия се пред нея лек автомобил, поради спиране на същия /както е отбелязано в протокола за ПТП/, или не е пазила дистанция е неясно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от липса на ясно, точно и пълно посочване на всички относими обстоятелства към фактическия състав на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. По този начин се явява нарушено правото на защита на лицето да разбере при какви точно обстоятелства е прието, че е осъществило нарушението, за което е санкционирано, а и е невъзможно съдът да извърши преценка, дали установените в съдебно заседание факти и обстоятелства са тези, които контролния и наказващия орган са взели предвид при ангажиране на административно- наказателната отговорност. При това положение атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, издадено при неспазване на императивните правила относно неговото задължително съдържание, и като такова следва да бъде отменено изцяло.

При този резултат от делото основателно се явява искането на 4 процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е изплатил 310 евро/606,31 лева. Посоченият размер на възнаграждението се явява съобразен с изискванията на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като по делото са проведени три заседания с участие на процесуалния представител, като са представяни доказателства, вкл. записи от камери от местопроизшествието, представени от жалбоподателя. Поради изложеното в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 310 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0281-000072 от 28.02.2024 г. на Началник група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на Р. Г. Л., ЕГН **********, от с. х., област сТ.з., ул. *** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на Р. Г. Л., ЕГН **********, от с. х., област сТ.з., ул. *** сумата от 310 евро, представляващи направени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд- Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5