Решение № 1257 от 08.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Бургас, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско дело № 20222100501934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от Н. Д. Х., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Станко Кралев – БАС против решение № 2348 от

25.10.2022г.,постановено по гр.д. № 5647/2022 г . на Районен съд – Бургас , с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на ответника ОД на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на ищеца сумата от 692.72лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 81.22часа, положен в периода 01.08.2019 г. - 0 9.07.2020 г., и за мораторна лихва в размер на 168.02лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане , като въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с установената по тези дела съдебна практика на БРС и БОС, в т.ч. в противоречие на съдебната практика на съдебния състав, постановил обжалваното решение. Навеждат се доводи, че с оглед позоваването на първоинстанционния съд на коментара на КТ, 10-то издание, че преизчисляването на нощния труд е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – чрез увеличение на часовата ставка и чрез преизчисляване на нощните часове в дневни, именно второто направление е в подкрепа на изложените от ищеца факти и правни изводи. В този смисъл в жалбата се цитира съдебна практика на ВКС, според която заплатения нощен труд по 0.25 лв. не изключва плащане на извънреден труд, тъй като се касае за две различни основания, за които се дължи отделно заплащане. Що се касае до приложимия материален законНаредбите на МВР, в жалбата се сочи, че спор по този въпрос няма по делото. В тази връзка жалбоподателят излага, че разпоредбите на приложимите наредби и специални закони не 1 дерогират общите правила на КТ, който е нормативен акт с по-висока степен относно установените в него правила за полагането на нощен труд, приравняването му в дневен и заплащането на извънреден, ако такъв е положен. Излагат се и съображения, че липсата на нормативна уредба относно процесната хипотеза не означава, че нощния труд следва да се приравни към дневния с коефициент 1. Твърди се, че е налице и превратно тълкуване в обжалваното решение на Наредба № 8121з/11.08.2014г. с оглед изчисляване на приложимия в случая коефициент от 1.143. По подробно изложените в жалбата доводи се иска въззивният съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да бъдат присъдени разноските и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ОД на МВР- Бургас, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Ана Димчева е депозирала писмен отговор- становище по въззивната жалба, в която същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на обжалваното решение. Моли за възлагане на разноските по делото в тежест на въззивната страна. В случай на уважаване на жалбата е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ищецът е в служебно правоотношение, като с оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 692.72лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 81.22часа, положен в периода 01.08.2019 г. - 0 9.07.2020 г., и за мораторна лихва в размер на 168.02лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.

С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил изцяло исковете и е осъдил ищецът да заплати на ответника разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на 2 заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд

Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на 2 допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.

Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на 3 работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.

Въз основа на горните разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е налице празнота, която следва да се преодолее съобразно чл.67, ал.3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време -1,143 получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. За пълнота също така следва да се посочи, както и правилно е съобразил и първоинстанционния съд, че изложените по-горе съображения не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз.