Решение № 260022 от 05.02.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 344/2020
- Вид
- Решение № 260022
- Подписан
- 05.02.2021
- В сила
- 21.06.2022
- Състав
- КАЛИНА ГЕОРГИЕВА ПЕЙЧЕВА, МАРТИНА ИВАНОВА КИРОВА, ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.237 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.4а, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 295 05.02.2021 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на 06.10.2020 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА секретар:
П.Узунова като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №
344/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от И.Д.С., чрез адв.М.А. от ЯАК, срещу решение № 195 от 29.04.2020г., постановено по гр.д. № 3997/2019г. по описа на ЯРС се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата И.Д.С. срещу Т.Б.В. ***, по чл.108 ЗС да бъде осъден да предаде на ищцата собствеността и владението върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с.Маломир, община Тунджа, област Ямбол, а именно: Поземлен имот с идентификатор №*** съгласно Скица на поземлен имот
№15-611592-08.07.2019г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Ямбол, с адрес на поземления имот:с.Маломир, местност „ЖЕЙНО-ДИМИТРОВИ НИВИ", с площ 31295 кв.м. /тридесет и една хиляди двеста деветдесет и пет кв.м./, с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - трета, номер по предходния план-023028, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***.;
Поземлен имот с идентификатор №***, съгласно Скица на поземлен имот №15-611598-08.07.2019г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Ямбол, с адрес на поземления имот: с.Маломир, местност „ГЛОДЖАКА", с площ 10399 кв.м. /десет хиляди триста деветдесет и девет кв.м./, с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - четвърта, номер по предходния план-042194, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, и в частта, с която е отхвърлен и евентуалния иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на чл.2 от договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията-Ямбол с вх. рег.№4880/01.07.2016г., том.4, акт.209, като противоречащ на закона.
Въззивницата смята решението на ЯРС в обжалваните части за незаконосъобразно и неправилно, постановено и в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Въззивницата обжалва решението по иска по чл.108 ЗС в отхвърлителната му част като незаконосъобразно и необосновано и излага съобръжения. Оспорва като неправилни изводите на ЯРС, че ищцата е обвързана от договора за наем, че декларациите с нотариална заверка на подписите от К.П и Г.В я обвързват. Възразява, че ЯРС неправилно е приел, че не е нарушено правилото на чл.32, ал.1 от ЗС, тъй като ответникът владее имотите на правно основание. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ответникът владее и ползва имотите на годно правно основание - договор за наем, договор за дарение и продажба, както и въз основа на декларациите с нотариална заверка на подписите от част от наследниците на И.Г.П. Оспорва извода на първоинстационния съд, че договорът за наем е противопоставим на ищцата и излага, че като притежаваща 1/3 ид.част от процесните земеделски имоти не приема процесния договор за наем, и в този случай по отношение на нея ползването на тези имоти се явява без основание.
Въззивницата смята за неправилен извода на ЯРС за отхвърляне на иска по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на чл.2 от договор за наем на земеделска земя и излага съображения позовавайки се на нарушена разпоредба на чл.229, ал.2 от ЗЗД с оглед срока на договора, сключен от лице, което е носител само на права на обикновено управление - повече от три години. По тези и останалите изложени в жалбата съображения въззивницата моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за осъждане на ответника да предаде на ищцата И.Д.С. собствеността и владението върху процесните земеделски земи, находящи се в землището на с.Маломир, община Тунджа, област Ямбол, и постанови друго, с което да уважи иска по чл.108 от ЗС, евентуално, в случай на отхвърляне на иска, моли да бъде уважен иска по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на чл.2 от договор за наем на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - Ямбол с вх.рег.№4880/01.07.2016г., том.4, акт.209, като противоречащ на закона, а именно - на чл.229, ал.2 от ЗЗД, в частта касаеща срока на договора над 3 години до уговорения от 10 години. Моли да ù бъдат присъдени и направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв от Т.Б.В., чрез адв.Г.Г. ***, в който се изразява становище за неоснователност на възраженията и аргументите във въззивната жалба, за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и потвърди като правилно атакуваното решение и да му присъди направените разноски пред въззивния съд по представен списък по чл.80 от ГПК.
В с.з. процесуалният представител на въззивницата поддържа въззивната жалба.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 2431/ 02.02.1998г. постановено по преписка
№ 16505 на ОЗС-община Тунджа, обл.Ямбол е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Д.Г., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Маломир, както следва: нива от 31.299 дка, трета категория, местност „Жейно-Димитрови ниви”, имот № 023028 по плана за земеразделяне при описани граници и нива от 10.400 дка, четвърта категория, местност „Глоджака”, имот № 042194 по плана за земеразделяне при описани граници. За нивите е представен протокол за въвод във владение, както и скици.
Видно от скица № 15-611592-08.07.2019г. от СГКК – гр.Ямбол на поземлен имот с идетификатор ***, ПИ е с площ от 31295 кв.м., местност „Жейно-Димитрови ниви” в с.Маломир с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване:нива, категория на земята - трета, номер по предходния план - 023028, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №
***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №
***, имот № ***.
От Скица №15-611598-08.07.2019г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Ямбол е видно, че поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: с.Маломир, местност „Глоджака", е с площ 10399 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - четвърта, номер по предходния план - 042194, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот №***, имот №***, имот №***.
Представено е удостоверение за наследниците на И.Г.П, починала на 14.10.1983г., според което тя е оставила като наследници три деца - две дъщери - К Г П и Д Г Д, и един син - Д. Г. В, съответно наследниците на Д. Г. Д. и Д. Г. В. Делът от 1/3 ид.част на Д.Г.Д.се наследява от Е. Т. С, М Т И, Я Т Я, Г. Т Я и И.Т.С.като последните двама са еднокръвни брат и сестра и получават по 1/48 ид. част, а Е Т С, М Т И. и Я. Т. Я. получават по 7/72 ид.част. Делът от 1/3 ид.част на Д.
Г. В.се наследява от Г. Д В и Т Д Т по 1/6 ид.част на всеки.
От представената декларация за идентичност на имената в видно, че И.Г.П е носила и имената И.Т.С.и И.Д.Г..
Видно от нот. Акт № 41, том І , рег.№ 329, дело №
37/26.02.2019г. на нотариус Т Д., рег.№ 169 в регистъра на НК, с район на действие ЯРС, К. П. е дарила на въззивницата - ищца И.Д.Д., 1/100 идеална част от получените в наследство 1/3 ид.част от два поземлени имота в с.Маломир. С нотариален акт № 42, том І, рег.№ 330, дело № 38/26.02.2019г. на нотариус Т. Д, рег.№ 169 в регистъра на НК, К. Г. П. е продала на ищцата И.Д.С. останалите 99/100 идеални части от 1/3 ид.част от поземлените имоти, в с.Маломир, като по този начин въззивницата И.Д. е станала собственик на общо 1/3 идеална част от имотите.
От договор за наем на земеделска земя на 01.07.2016г., вписан в СВ-Ямбол под вх.рег.№ 4880/01.07.2016г., том 4, акт №209, е видно, че същият е сключен между И.Т.С.като наемодател и Т.Б.В. - наемател, като И.Т.С.е предоставила на наемателя Т.Б.В. наследствените имоти - целите ниви, едната от 31.299 дка в местността „Жейно-Димитрови ниви”, съставляваща имот № 023-28 и другата нива с площ от 10.400 дка, в местността „Глоджака", четвърта категория, съставляваща имот № 042194 по плана за земеразделяне в землището на с.Маломир, който е с нотариална заверка на подписите на 01.07.2016г. от нотариус Т П, с рег.№ 587 на НК. Видно от чл.2 от договора, той се сключва за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016г.
Представени са декларация на основание §10, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби към
ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр.42/2018г., от К Г П, с нотариална заверка на подписа на 05.07.2018г. от нотариус Т П с рег.№ 587 на НК, с която, декларира, че потвърждава договора за наем, сключен на 01.07.2016г., с нотариална заверка на подписите от нотариус Т.П, рег.№ 587, вписан в СВ гр.Ямбол, и декларация на основание §10, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр.42/2018г., от Г. Д В, с нотариална заверка на подписа на 09.10.2019г. от нотариус Т П с рег.№ 587 на НК, с която, декларира, че потвърждава договора за наем, сключен на 01.07.2016г., с нотариална заверка на подписите на нотариус Т П, рег.№ 587.
Видно от нотариален акт № 190, том V, рег.№ 5851, дело
№ 747 от 16.12.2019г. на нотариус Д. Л, с рег. № 322 на НК, район на действие ЯРС, Я Т Я и И Т С, лично и като пълномощник на Е Т С, М Т И и Г. Т Я са дарили на Т.Б.В. 1/100 идеална част от 1/3 ид.част от двата поземлени имота в с.Маломир, а с нот.акт № 191, том V, рег.№ 5852, дело № 748/ 16.12.2019г. на нотариус Д. Л, с рег. № 322 на НК, същите са продали на Т.Б.В. останалите 99/100 идеални части от 1/3 ид.ч. от имотите, като по този начин въззиваемият-ответник Т.Б.В., е станал собственик върху 1/3 идеална част от имотите.
По делото са разпитани като свидетели И.Т.С.и Г. Д В, които сочат, че всички наследници са знаели за договора за наем и са били съгласни с неговото сключване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са главен иск по чл.108 от ЗС и евентуален иск по чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, в мотивите по т.2А, е казано, че предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.
По делото е установено и е влязло в сила като необжалвано първоинстанционното решение в частта, с която се приема за установено, че въззивницата-ищца притежава 1/3 ид. част от правото на собственост върху двата процесни имота, които е придобила от К Г П, чрез дарение на собствените на прехвърлителката 1/100 ид.части от придобитата от нея по наследство от майка ú 1/3 ид.част от процесните ниви, последвано от продажба на останалите 99/100 ид.части, извършени с нот.актове на 26.02.2019г..
Разпечатката съдържа 49 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fce6df8-9072-499f-8318-35159b994d1c