Определение № 426 от 14.05.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 190/2026
- Вид
- Определение № 426
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426 гр. Шумен, 14.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Д. като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно частно гражданско дело № 20263600500190 по описа за 2026 година
Производство по чл.407във вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3053/19.03.2026 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, действащо чрез пълномощника си юриск. И. И., против разпореждане № 716/06.03.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. на НПРС, за издаване на изпълнителен лист за разноски в заповедното производство, за сумата 163,62 евро.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че на 14.01.2026г. дружеството получило заповед за изпълнение № 22/08.01.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. на НПРС, с която било разпоредено длъжникът да заплати сумата 146,72 евро главница, ведно със законната лихва както и разноски в размер на 204,52 евро. На 16.01.2026 г. заплатило сумата 146,72 евро главница, като по отношение на разноските дружеството подало молба по чл.248 ГПК за изменение на заповедта, в частта за разноските, тъй като е счело същите за прекомерни. С разпореждане №180/23.01.2026 г. съдът на основание чл.247 ГПК допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, в частта за разноските, като вместо записаното „както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро“, да се чете „както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40,90 евро“. Твърди, че след произнасянето на съда, дружеството заплатило определените разноски в размер на 40,90 евро. Въпреки неправилната правна квалификация, дружеството не е имало правен интерес да обжалва разпореждането за ОФГ. На 19.03.2026 г. получили запорно съобщение по изп.д.№ 88/2026 г. на ЧСИ Й. М. Едва след получаването му дружеството узнало, че заявителят е обжалвал разпореждането за ОФГ с частна жалба. Препис от жалбата не бил връчен на дружеството, с 1 което било допуснато съществено процесуално нарушение по чл.276, ал.1 ГПК. С определение по в.ч.гр.д. № 99/2026г. на ШОС съдът обезсилил разпореждането № 180/23.01.2026 г. на НПРС като недопустимо, постановено по непредявено искане.
Районният съд, вместо да изпълни задълженията си да администрира молбата с по чл.248 ГПК и да се произнесе, разпоредил издаване на изпълнителен лист въз, основа на който било образувано изпълнително дело. Предвид изложеното счита, че съдът е издал разпореждане по нестабилизирана заповед за изпълнение, която не била изпълнително основание. Моли отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата 163,62 евро и обезсилване на същия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от заявителя в заповедното производство Ц. Д. Х., чрез пълномощника й адв.П.П. при САК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съгласно т.7 ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство било прието, че следва да бъдат разграничени, хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата по чл.78 ГПК. В последния случай, заинтересованата страна разполага с жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта в частта за разноските, какъвто е случая. В случая длъжникът разполагал с възможност да подаде частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК, но не направил това в едноседмичен срок от връчване на заповедта. Претендира разноски за настоящото производство.
Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следните съображения.
По заявление по реда на чл.410 ГПК, подадено от Ц. Д. Х., против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е издадена заповед № 22/08.01.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. на НПРС, с която е разпоредено длъжникът "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да заплати на кредитора Ц. Д. Х. сумата: 146,72 EUR, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 08.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 EUR, държавна такса в размер на 10,86 EUR. Заповедта е връчена на длъжника на 14.01.2026 г.
С молба вх.№730/19.01.2026 г. подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, дружеството е приложило документ за внесена сума за главницата, посочена в заповедта, а по отношение на разноските излага, че същите не са заплатени, тъй като адвокатското възнаграждение е прекомерно. Моли на основание чл.248 ГПК да бъде намалено адвокатското възнаграждение на заявителя до 80 лв..
С разпореждане № 180/ 23.01.2026 г. съдът, на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение № 22/08.01.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2006г. на НПРС, в частта за разноските, като вместо записаното в нея: „както и 2 направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро“ да се чете „както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 40,90 евро“.
Против това разпореждане е постъпила частна жалба вх.№ 1146/05.02.2026 г. от заявителя Ц. Д. Х., с искане разпореждането да бъде обезсилено, като недопустимо. С определение №183/05.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 99/2026г. на ШОС, съдът е обезсилил разпореждане № 180/23.01.2026 г. на НПРС като недопустимо, постановено по непредявено искане. В мотивите си въззивният съд е посочил, че молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по чл.248 от ГПК по естеството си е частна жалба срещу заповедта за изпълнение, в частта й за разноските.
С молба вх.№2339/06.03.2026г. заявителят е поискал да бъде издаден изпълнителен лист за сумата 204,52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с издадената заповед за изпълнение, тъй като е счел, че същата е влязла в сила в нейната цялост, поради това, че не е обжалвана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С атакуваното разпореждане №716/06.03.2026г. по ч.гр.д.№30/2026 г. на НПРС, съдът е приел, че връчването на заповедта за изпълнение е редовно и същата е влязла в сила на 17.02.2026 г. /след изтичане на едномесечния срок от връчването й/, поради което е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за присъдените по заповедта суми. Издаден е изпълнителен лист рег.№ 174/13.03.2026 г. за сумата 204,52 евро – направени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи на районния съд. Предмет на настоящото производство е частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист, за присъдените разноски в заповедното производство в размер на 163.62евро.
Съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Съгласно чл.413 ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Следователно, длъжникът има право да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските. В случая възражение срещу заповедта не е подадено, но същата е обжалвана в частта за разноските. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника – на 14.01.2026г., същият е депозирал молба вх. № 730/19.01.2026 г., с приложен документ за платена сума от 157,58 евро, представляваща дължима сума по издадената заповед по чл.410 ГПК, с която заявява, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и моли същото да бъде намалено до 80лв., т.е. молбата по естеството си представлява и частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК. В този смисъл са и дадените на първоинстанционния съд указания с определение №183/05.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 99/2026г. на ШОС.
Предвид гореизложеното, заповедта в частта за разноските относно присъденото 3 адвокатско възнаграждение за сумата над 40,90 евро до присъдения размер от 204,53 евро /т.е. за сумата 163,62 евро/ не е влязла в сила и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – жалбоподател за тази сума. Ето защо обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за направените в заповедното производство разноски е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени за горницата над 40,90 евро до присъдените 204,52 евро /т.е. за сумата 163,62 евро/, представляващи адвокатско възнаграждение, като се обезсили издадения изпълнителен лист № 174/13.03.2026г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. по описа на НПРС за горницата над 40,90 евро до присъдените 204,52 евро /т.е. за сумата 163,62 евро/ разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въпросът за направените в заповедното производство разноски за горницата над 40,90 евро до присъдените 204,52 евро представляващи адвокатско възнаграждение следва да се реши по реда на чл.413 ал.1 от ГПК, поради което заповедният съд следва да предприеме действия по администриране на частната жалба инкорпорирана в молбата вх.№ 730/19.01.2026г., срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
С оглед изхода на делото, разноски на въззИ.емата страна не се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 716/06.03.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. на НПРС за издаване на изпълнителен лист за направените в заповедното производство разноски за горницата над 40,90 евро до присъдените 204,52 евро /т.е. за сумата 163,62 евро/ представляващи адвокатско възнаграждение и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 174/13.03.2026 г. по ч.гр.д. № 30/2026 г. по описа на НПРС за горницата над 40,90 евро до присъдените 204,52 евро /т.е. за сумата 163,62 евро/, разноски представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4