Решение № 73 от 08.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Русе, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Н. Чокоева

Антоанета Атанасова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20214500500340 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Л. А. Б., от с.П., обл.Русе, е обжалвал решение №260285 от 20.03.2021г. по гр.д.№4934/20г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на съсобствения между страните по делото недвижим имот. Наведени са оплаквания за неправилно прилагане на материалния и на процесуалния закон, което е довело до необосновани правни изводи. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и след като извърши „прецизна преценка“ на всички събрани по делото доказателства, да отмени решението и да постанови друго, с което да приеме, че Л. Б. е единствен собственик на имота и да отхвърли иска за делба.

В писмен отговор, в срока по чл.263 ГПК, въззиваемият Й. А. Б., от с.П., обл.Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

След подаване на отговора Й. Б. е починал и като страна е конституирана Н. В. Д., от гр.Русе, негов правоприемник по силата на универсално завещание, която поддържа отговора.

1

Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна законоустановения срок и е процесуално допустима. по спора, в

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Й. А. Б. срещу Л. А. Б., с която е предявен иск за делба на следния недвижим имот, находящ се в с.П., община И.о, обл.Русе : дворно място с площ 1280кв.м, представляващо парцел XIII – 198 в кв.38 по регулационния план на селото, заедно с построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки и подобрения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил имота по давност и е станал едноличен собственик на същия и е допуснал делбата при равни права на страните.

Както беше посочено по-горе, в хода на делото, след подаване на отговора по чл.263 от ГПК, на 1.06.2021г. въззиваемият Й. А. Б. е починал.От удостоверение за наследници № З-3412 от 07.06.2021г. се установява, че Й. Б. е оставил за свой законен наследник Л. А. Б., брат.

Представено е саморъчно завещание от 27.02.2018г., с което Й. А. Б. е завещал на Н. В. Д. цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, ценности и всичко, което се намери след неговата смърт, като по този начин я прави негов универсален наследник /вж.л.24 – „…като по този начин я правя мои универсален наследник.Това е моята последна воля, която желая да бъде изпълнена“.

В съдебното заседание, в което е представено завещанието, процесуалният представител на жалбоподателя Л. Б., е оспорил същото, като е конкретизирал, че оспорва автентичността, твърди, че завещателят не е разбирал свойството и значението на извършеното към момента на извършване на акта на завещанието, както и евентуално, че завещанието е нищожно, поради нарушение на процесуални правила по изготвянето му.

Предвид своевременното и мотивирано оспорване на завещанието, съдът първо следва да се произнесе по действителността на същото.

От почеркова експертиза вх.№5845/10.09.2021г., приета в съдебно заседание на 1.10.2021г. се установява, че подписът за завещател и 2 ръкописният текст в саморъчно завещание от 27.02.2018г. със завещател Й. А.

Б. са изпълнени от Й. А. Б., ЕГН**********.Съдът кредитира констатациите на вещото лице, тъй като екпертът е направил анализ на сравнителните образци от подписа на Й. А. Б. отразени в пенсионната преписка от НОИ гр.

Русе, които са с голяма вариантност на изпълнението. В някои от образците се запазват отделни съвпадащи елементи с идентификационна стойност. В други не се наблюдават признаци на съвпадения помежду им.Установено е, че при изписването на трите имена в документите от пенсионната преписка няма вариантност на почерка. Същият-почерка запазва своята индивидуалност и устойчивост и съвпадение на признаците на елементите с идентификационна стойност.По делото е назначена повторна експертиза, която е изследвала по-голям обем сравнителен материал, приета в съдебно заседание на 10.12.2021г. Заключението и на това вещо лице е категорично, че подписът за завещател и ръкописният текст в саморъчно завещание от 27.02.2018г. със завещател Й. А. Б. са изпълнени от Й. А. Б., ЕГН**********.В констативно-съобразителната част експертът посочва, че почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст в саморъчно завещание от 27.02.2018г. се характеризира с около средната степен на обработеност – изпълнен с признаци на бавен темп и нарушена координация на движенията, прост по строеж, със среден и едър размер, с преобладаващ десен наклон, с преобладаващо разделно изписване на буквените знаци.Почеркът на лицето Й. Б. се характеризира със средна степен на обработеност, изпълнен с признаци на бавен темп и нарушена координация на движенията, прост по строеж, с едър размер, с десен наклон, с разделно изписване на буквените знаци.При извършеното сравнително изследване на на подписа в завещанието със саморъчните подписи на лицето Й. А. Б. – в заявление за издаване на документи за самоличност, в пълномощно по пенсионната преписка, са установени съвпадения в предимно усложнения вариант подписи.

Разпитаните по делото свидетели В. Р. и Г. Л. Б. /първи братовчед на Л. Б. и Й. Б./ установяват, че на 09.03.2018г. ходили да си вземат пенсиите и после седнали на едно барче близо до Корабния техникум. Твърдят, че се застояли там, защото знаели, че Й. често ходи там и искали да го видят.В един момент и той отишъл там, с един и мъж и госпожа, която настанила Й. на стол на външните маси. Според свидетелите, тази госпожа е Н. Д.-познават я по физиономия.И св.Р., и св.Г. Б. отишли при Й. Б., представили се, но той не 3 реагирал – гледал безизразно, все едно „отровен от гъби“. Свидетелката Р. изнася данни, че Й. страдал от диабет, имал много проблеми и трудно се придвижвал, защото имал „рязани пръсти на краката“. През годините се е случвало нейният съпруг и Й. Б. да са настанени на лечение в едно и също отделение в болница – в Очно отделение, в Рехабилитация. Свидетелката уточнява още, че в края на 2018г. Й. се обаждал на братовчед си /Г. Б./, казвал само „Бате“ и започвал да охка.Случайно разбрали, че Й. е починал.

Свидетелят Д.Д. също е първи братовчед на Й. и Л. Б.и-на брат и сестра деца.Заявява, че двамата с Й. били много близки.Според този свидетел, година-две преди 2018г. Й. много тежко пострадал от диабет, даже ослепял и съпругата му И.ка го водела навсякъде.Не е имал друго тежко заболяване, освен диабета.На свидетеля е известно, че Й. имал диагноза „рецидивиращи инсулти“, но въпреки това „пийвал уиски до последно“.През 2017 или 2018г., след смъртта на И.ка, Й. Б. споделил със свидетеля, че някой е откраднал нотариалния акт за апартамента в блока на „Трансстрой“.Свидетелят твърди, че пред него Н. Д. казала на Й., че не е откраднала нотариалния акт, а само го е скрила, и попитала „какво искаш…аз да те гледам и нищо да не взема“.

Свидетелката Т. Д. е била приятелка с Й. Б. и неговата съпруга-В., познава Н. Д. от 30 години.Не познава Л. Б., от разговори с Й. е разбрала, че той има брат, когото наричал Л..Б.и нямали деца и Н. живеела при тях, в къщата им в С.к., а през 2016г. заживяли в гр.Русе, в апартамент в жилищен блок по ул.“М.Л.“.И Н. била с тях в апартамента. Тримата били като семейство.Свидетелката си спомня, че през 2018г. Й. получил инсулт и през м.февруари съпругата му го гледала в болницата. Там тя се разболяла от двустранна пневмония; влошила се и на 5-ти февруари починала.За погребението се погрижила Н..Свидетелката посещавала семейството 1-2 пъти месечно, а преди това, преди да се влоши зрението на Й., често излизали „на барче“.В края на м.февруари 2018г. Й. Б. споделил с Д., че искал да направи завещание на Н., а тя да се грижи за него, защото той нямал на кого друг да разчита. Искал съвет към ко й адвокат да се обърне и да направи завещание на Н..Свидетелката го посъветвала да се обърне към адв.Г. ПЕ., която да му обясни какво да направи.Според Д., Й. Б. много тежко изживял загубата на съпругата си. Искал да има на кого да се уповава. Свидетелката е категорична, че с Й. разговаряли на най-различни теми, той бил 4 комуникативен, напълно нормално му вървяла мисълта, не проявявал никакви странности или отклонения.Не говорел с братска обич за брат си, бил разочарован от него. Споделял, че има желание да му заплатят неговата част от наследствената къща в с.П., защото „ за памперси и за лекарства отивали много пари“.

Свидетелят П. Б. познавал Й. Б., познава и Н. Д., живеел на една и съща етажна площадка с Й.. В апартамента на Й. живеели и И.ка-съпругата му, както и Н.. Тя се грижела много за И.ка и Й. – за покупки, за лекарства, осигурявала транспорт; организирала погребението на И.ка. През цялото време свидетелят си мислел, че Н. Д. е тяхна родН. и наследник. си мислех, че Н. е някаква близка родН. на Д. и И.ка и техен наследник „ ….защото тя се грижеше непрекъснато за тях…“.Свидетелят и Й. често се срещали и разговаряли.До края на 2020г. Й. Б. самостоятелно слизал до пейката пред жилищния блок.

В началото на 2021 г. Н. Д. започнала да търси свидетеля, за да й помага при обслужването на Й. – за къпането, за вдигане. Преди всичко го е търсила, за да го вдигнат от леглото, за да го изправим да го преоблекат, да го сложат на санитарен стол и да го придвижат до банята.Свидетелят помагал и при преобличането на Й., при смяна на чаршафи.На този свидетел не е известно някой друг, освен Н. Д., да е осигурявал ежедневните грижи за Б.– той разчитал на нея за готвене, чистене, пране.

Свидетелката Ц.К. също познава Й. Б. и Н. Д..Заявява, че е чувала, че Й. има брат, но него не го познава. Свидетелката уточнява, че познава Н. от 30 години. Й. и И.ка живеели на семейни начала в къщата на И.ка в кв. „С.к.“.

И.ка и Н. били много близки приятелки. Й. е бил шофьор международни превози.Свидетелката има непосредствени впечатления за това, че тримата „правели апартамента в гр.Русе“ – знае със сигурност, че Й. пътувал, а И.ка Н. наемали майстори, боядисвали, въобще вършели всички неща по ремонта.

След 2012г. Казанова се преместила да живее в гр.Ветово, но продължавала да ходи всяка седмица в кв.С.к., при роднини, с Н. често се чували по телефона.В началото на 2018г. Н. Д. потърсила съпругът на свидетелката, който по професия е медицински фелдшер, и споделила, че И.ка е много болна.

5

След смъртта на И.ка, Н. живеела в апартамента в гр. Русе .

Свидетелката твърди, че тя и съпругът й многократно са ходили на гости в този апартамент.Според Казанова Й. Б. бил много добър човек, с тънко чувство за хумор.И когато живеел в гр.Русе, Н. Д. го водела в едно барче в кв.С.к.-там били приятелите му. След смъртта на жена му И.ка, Й. станал много тъжен, потиснат, но не можело да се каже, че е бил неадекватен.Свидетелката си спомня, че през 2020г., заедно със съпруга си е ходила при Н. и Й., но през 2021г. Й. се залежал. Тогава съпругът на свидетелката всяка седмица посещавал Й., защото той имал проблеми със сърдечния ритъм, с кръвното налягане, започнал да става „един такъв вял“.На свидетелката е известно, че Н. Д. изцяло обгрижвала Й. – хранела го с лъжица, сменяла памперси, с помощта на съседи осигурявала личната му хигиена, викала лекари. На погребението на Б. Н. Д. казала „Аз нямам вече друг близък човек“.

В посмъртната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Т., са констатирани някои драстични противоречия и непълноти – например, че КТ /компютърна томография/ на главен мозък при пациента Й. Б. била направена на 28.04.2018г.-два месеца ПРЕДИ написване на завещанието, а това всъщност е два месеца след написване на завещанието; не са съобразени всички медицински документи, не са анализирани всички гласни доказателства.По тези съображения по делото е назначена и приета Комплексна посмъртна съдебна психиатрично-неврологична експертиза, от която се установява, че към 27.02.2018г. Й. Б. страда от захарен диабет тип 2, като от 2011г. е на инсулиново лечение. През 2012г., видно от епикриза, издадена на 18.12.2012г. от Второ терапевтично отделение – МБАЛ-Русе, са били налице аднни за диабетни усложнения – диабетна ретинопатия и даебитна полиневропатия. Придружаващи заболявания – затлъстяване и недобре контролирана артериална хипертония. На 04.07.2014г. Б. получава първият документиран мозъчен инсулт. През 2015г. е приет във Второ вътрешно отделение по повод влошен контрол на диабета – диабетно стъпало, ампутация на 2-3 пръста на дясното ходила. През 2016г. Й. Б. е приет в МБАЛ-Русе по повод на рецидив – идхемичен мозъчен инсулт с леко засягане на левите крайници. На скенер на главен мозък са описани множество лакунарни постинфарктни кисти в областта на базалните ядра. Последната епикриза от неврологично отделение от м.май 2018г. – три месеца след като е 6 написано завещанието. Тогава компютърната томография на главен мозък е с по подробно описание на една по богата находка – корова и мозъчна атрофия, констатирано е недобро кръвоснабдяване на мозъка.