Определение № 221 от 05.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600260 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 199 от 09.05.2024 г. по ЧНД № 284/2024г. на Хасковския окръжен съд в производство по чл. 243, ал. 4 - 6 от НПК е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. В. П. от гр. Х. против постановление на Окръжна прокуратура-Хасково от 08.04.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №*****г. по описа на РУ - Харманли, образувано и водено с оглед на престъпление по чл.278, ал.6 от НК.

Недоволен от горното определение е останал Д. П., който го е обжалвал в определения от съда 15 – дневен срок с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на същото. Намира за неправилен е извода на съда, че жалбата изхожда от лице, неразполагащо с правото да атакува прокурорския акт, с който се слага край на наказателното производство. Обръща внимание на обстоятелството, че не може само формално по чл.243, ал.4 от НПК да се търси легитимация за предизвикване на съдебен контрол върху правилността и обосноваността на прокурорския акт, дори и в частта за веществените доказателства, по отношение на лице, спрямо което не е повдигнато обвинение. Това е така, защото същият е собственик и правоимащ – лице, от което безспорно са иззети веществените доказателства, които прокурорът в 1 прекратителното постановление отказва да му върне. Последното е част от защитата на правото на собственост и на принципа на свободно ползване на същото. По тези съображения и прокурорът от АП – Пловдив е изпратил жалбата за произнасяне на съда, в какъвто смисъл е цитираната съдебна практика на ВКС и постоянната практика на ЕСПЧ във връзка с чл.6 от Конвенцията. Счита, че процесуалният инструментариум жалбоподателят да търси защита не може да бъде по посочения ред от съда в чл. 200 – 202 от НПК. В тази връзка моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото за произнасяне от съда.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема следното:

Жалбата е основателна.

Досъдебното производство по делото е било образувано на 11.05.2023 г. с първото действие по разследване - претърсване на жилище в гр.Х., бул.

„Б.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, обитавано от Д. В. П., при което са иззети от същото жилище вещи, подробно описани в съставения протокол, получил одобрение от съда по реда на чл.161, ал.2 от НПК.

Предметът на разследването е престъпление по чл.278, ал.6 от НК във връзка с държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по ЗКН. По делото са разпитани свидетели, назначена и изготвена археологично-нумизматична, културно-историческа и изкуствоведческа експертиза.

С оглед на получените по време на разследването данни за психическия статус на лицето, от което са иззети инкриминираните вещи е назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението й, Д. П. страда от болестта „параноидна шизофрения“, която заради своята продължителност е предизвикала напреднала емоционално-волева личностова промяна, изключваща способността да се разбира свойството и значението на извършеното и да бъдат ръководени постъпките. Базиран на това заключение, прокурорът, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК е прекратил наказателното производство, приемайки че макар и Д.

П. да е безспорен държател на предметите, част от които представляват културна ценност, а следователно и археологически обекти, той не следва да 2 носи наказателна отговорност за престъпление по чл.278, ал.6 от НК. Преди да се приключи наказателното преследване против Д. П. не е било повдигано обвинение и не е конституиран като обвиняем. В чл.243, ал.4 от НПК изрично са посочени лицата, които могат да обжалват пред съда постановлението за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Затова и съдът е преценил, че същият не би могъл да придобие като жалбоподател, легитимация за предизвикване на съдебен контрол върху правилността и обосноваността на прокурорския акт, дори и само в частта му относно разпореждането с веществените доказателства. В атакуваното постановление не е указана възможността за обжалването на постановлението пред съда, вместо което е разяснен приложимият в случая вътрешноведомствен контрол - от страна на горестоящия прокурор. По този повод и съдът е посочил приложимия процесуален инструментариум, по който жалбоподателят П. следва да търси защита срещу прокурорския акт в чл.200 – 202 от НПК.

Настоящият въззивен състав, намира обаче за неправилна и незаконосъобразна подобна преценка, защото според чл.15, ал.2 от НПК, на обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, следва да им се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните законни права и интереси. Неслучайно в следващата разпоредба по чл.15, ал.3 от НПК изрично е посочено, че съдът, прокурорът и разследващите органи следва да разясняват на лицата по ал.2, техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

Д. П., макар и да не е бил привлечен като обвиняем по делото, реално е заинтересован от изхода на делото по повод произнасянето на прокурора по отношение на иззетите от обитаваното от него жилище в гр. Х. веществени доказателства. Неслучайно и в жалбата си той акцентира единствено на този момент, а не спрямо решението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Разгледано по същество това произнасяне на прокурора представлява отказ да се върнат вещи, иззети като веществени доказателства в наказателното производство и то спрямо лице, на което принадлежат[1].

В случая са приложими особените правила, свързани с пазене и 3 разпореждане с веществени доказателства по делото. С оглед на процесуална икономия е безпредметно да се разяснява тепърва на жалбоподателя Д. П. възможността да поиска от наблюдаващия прокурор да му се върнат тези вещи и при евентуален отказ, в тридневен срок да предяви претенцията си отново пред същия първоинстанционен съд по реда на чл.111, ал.3, изр.1-во НПК, защото е ясно неговото решение - иззетите по делото веществени доказателства, които са културни ценности да се предадат на РИМ – Хасково.

Затова и съдът е следвало да се произнесе по подадената жалба от Д. П., който претендира да е правоимащ спрямо тази част от иззетите по делото веществени доказателства по реда на чл.111, ал.3, изр.3 от НПК. В тази хипотеза е неприложим и предвидения нов ред за защита на трети лица, чиито лични или имуществени права и интереси са пряко или косвено засегнати от прилагане на способите за доказване по чл. 177а – чл.177б от НПК, защото той касае обжалването на разпореждането за тяхното извършване, прилагане и провеждане, което е реализирано в началото на досъдебното производство.

В този ред на мисли, следва да се отмени определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. П., като се произнесе по нея по реда на чл.111, ал.3 от НПК.

Водим от горното, Апелативният съд,

[1] Вж. становището на прокурора в атакуваното постановление на л.4, с.2, посл. обзац, вкл. и Р № 32/28.03.2003г. по н.д. № 720/2002г. на 3 н.о. на ВКС, макар и да е във връзка със стария текст по чл. 237, ал.3 от НПК /отм./.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №199 от 09.05.2024 г. по ЧНД № 284/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. В. П. против постановление на Окръжна прокуратура - Хасково от 08.04.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № *****г. по описа на РУ - Харманли, образувано и водено с оглед на престъпление по чл.278, ал.6 от НК.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Хасково за произнасяне по реда на чл.111, ал.3 от НПК по подадената жалба от Д. В. П. в частта, с която е 4 постановено част от веществените доказателства да се предадат на РИМ – Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5