Определение № 6027 от 04.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6027 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110163370 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. В. В. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т. ЕООД.

Ищецът е предявил срещу „К.“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № 2561692/28.04.2022 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2561692/28.04.2022 г.

Ищецът е предявил срещу „А.Т. ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и кумулативно съединен с тях иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 28.04.2022 г. към договор за паричен заем № 2561692/28.04.2022 г. и за осъждане на „А.Т.

ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от общо 1100 лв., като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 28.04.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит № 2561692 с първия ответник „К.“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1500 лв., видът на вноската да е месечна, броят на погасителните вноски да е 9, като е посочен ГПР в размер на 18.83 %, ГЛП в размер на 17.39 %, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III, т. 12 от ОУ/ било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от 1

„К.“ ЕАД гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл. 4, ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане и одобрение на искането е 14 дни /а предложението за кредит съгласно СЕФ било валидно 10 дни/.

Ищецът посочва, че на датата на сключване на договора с „К.“ ЕАД сключил и договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А.Т. ЕООД, по силата на който „А.Т. ЕООД поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 1100 лв. Посочва, че възнаграждението за поръчителство било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем бил изпратен обединен погасителен план. Твърди, че следвало да предоставя дължимите парични думи на „К.“ ЕАД, което пък от своя страна било упълномощено от „А.Т. ЕООД да събира сумите по процесния договор. Твърди, че към датата на исковата молба е погасил задълженията си и към двамата ответници.

Според ищеца договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на договора за кредит, като съществуването му е обусловено от валидността на договора за кредит. Сочи, че кредиторът „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т. ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, поради което двата договора следва да се разглеждат като взаимно свързани. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което се дължи единствено чистата стойност по него. Счита, че клаузата по чл. 4 не оставя избор на заемателя да избере дали да предостави поръчителство, както и какво да бъде то, тъй като посочените изисквания били на практика неизпълними.

Посочва, че по този начин разходът за потребителя по договора за поръчителство е сигурен, доколкото сключването на договора е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а от друга страна предложените други две възможности за обезпечения били невъзможни за потребителя. Твърди, че невключвайки възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а освен това същото представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП.

Счита, че кредиторът не е предоставил коректна информация, като по този начин потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение. Посочва, че едва след сключването на договора е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който му било начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР от 18,33% е неправилен, доколкото към него е следвало да бъде включено изначално и възнаграждението за поръчителство, като в този случай ГПР би бил 170 %, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на 2 поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не била предоставена услуга, а с него се заобикаля и забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство накърнява и добрите нрави, тъй като уговореното по него възнаграждение е почти колкото главницата по кредита. С оглед гореизложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „К.“ ЕАД твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № 2561692/28.04.2022 г., с оглед на това, че същият вече не е действащ между страните, а освен това ищецът имал възможност да предяви осъдителен иск в случай, че счита, че е заплатил суми без правно основание. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит от 28.04.2022 г. при посочените в исковата молба параметри, както и сключването на договора за предоставяне на поръчителство от 28.04.2022 г. с поръчител „А.Т. ЕООД и потребител Е. В. В.. Оспорва, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не бил посочен правилно ГПР. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т. ЕООД, не е било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставеното поръчителство, макар и разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А.Т. ЕООД, а освен това размерът на възнаграждението за поръчител не му бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит предвиждал изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит. Твърди, че е нямало как да знае какво ще е уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, по който не е страна. Признава, че е едноличен собственик на капитала на „А.Т. ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което е нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Евентуално счита, че дори да е налице скрито обогатяване в резултат на договора за предоставяне на поръчителство, то същото би довело единствено до недействителност на клаузата за предоставяне на поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът ответникът „А.Т. ЕООД също твърди, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителните искове. Не оспорва 3 сключването на договор за потребителски кредит № 2561692/28.04.2022 г. между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и Е. В. В. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаване на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 28.04.2022 г. с поръчител „А.Т. ЕООД и потребител Е. В. В.. Твърди, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл.

280 ЗЗД, съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задълженията на ищеца по договора за кредит. Посочва, че възнаграждението от 1082,88 лв. се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т. е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита. Твърди, че задължението по договора за кредит било предсрочно погасено, поради което не му било заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер, а само в размер на 50 лв. Твърди, че сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „А.Т. ЕООД, до която „К.“ ЕАД нямало достъп. Посочва, че в Общите условия на „К.“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не било задължително условие за отпускане на кредита. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“, тъй като не било налице предоставяне на неясна или скрита информация. Твърди, че с оглед действителността на договора за поръчителство, сумата в размер на 50 лв. е получена на годно правно основание и не подлежи на връщане. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответниците са заявили възражения за недопустимост на предявените установителни искове, които са неоснователни. За ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответниците, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит № 2561692/28.04.2022 г. с „К.“ ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът, евентуално оспорената клауза противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.