Решение № 191 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Валентина А. Чакърова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600508 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв. Тодор Досев от АК - Бургас, защитник на Р. К. К. с ЕГН: **********, подсъдим по НОХД № 461/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, против Присъда № 7 от 31.03.2025 г., постановена по същото дело.

С присъдата подсъдимият К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд осъдил подс. К. да заплати сторените в досъдебното разноски в размер на 1170 лева.

С жалбата се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Конкретни доводи не се сочат, но бланкетно се заявява, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно 1 несправедливо.

В допълнително писмено изложение към въззивната жалба се заявява, че първата инстанция не е отдала необходимото значение на действията на подсъдимия и на св. С., което е довело до грешни изводи относно намеренията на двамата, а от там и относно субективните признаци на деянието. Твърди се, че при втория контакт между пострадалия и подсъдимия св. С. е слязъл от автомобила си и се е насочил към подсъдимия, което в контекста на предходните действия (при първия контакт), е предизвикало у подсъдимия чувство на страх и го е мотивирало да покаже законно притежавания си газов пистолет. Застъпва се, че подсъдимият не е насочвал пистолета към пострадалия, а само му го е показал, като действията му не са били насочени към предизвикване на страх от осъществяване на заканата, а се касае за импулсивни действия, които носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв.

В закрито заседание на 23.04.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Счита, че в производството не са допуснати процесуални нарушения, фактическата обстановка е правилно изяснена, а наложеното наказание е справедливо.

Частният обвинител И. С. се явява лично, заявявайки че няма да ползва услугите на повереник. Присъединява се към казаното от прокурора и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощен защитник - адв. Тодор Досев – БАК, който поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, намирайки първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че първата инстанция не е изяснила в пълнота фактическата обстановка и от там е направила неправилни правни изводи за съставомерност на извършеното от подсъдимия. Допълва, че още при първото разминаване между подсъдимия и св. С. е възникнало напрежение между тях. Посочва, че въпреки че е имал възможност да мине по 2 друг път пострадалият се е върнал обратно, при което е възникнал втори контакт между него и подсъдимия, при което именно С. е слязъл от автомобила си и се е насочил към подс. К.. Твърди, че всички тези действия, в комбинация с влошените отношения между К. и родителите на приятелката на пострадалия и значително по-младата възраст на С., са създали у подсъдимия чувство на страх, довело до емоционална реакция, която обаче не е целяла да постигне резултата на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, а е била насочена към самозащита. В заключение обобщава, че извършеното най-много се доближава до хипотезата на чл. 144, ал. 1 НК, но не и на вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, поради което и пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на К. за невиновен.

Подсъдимият Р. К. се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Производството пред РС – Айтос е протекло по общия ред, като в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е приобщил всички необходими доказателствени материали, въз основа на които е постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона 3 правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ.

При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция, с изключение на това, че въззивният съд приема, че в действителност са налице два конфликта между подсъдимия и пострадалия (както претендира защитата), а не само един, без обаче това да влияе на крайните изводи за съставомерност на извършеното.

Подсъдимият Р. К. К. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.Б..

Той е ***, *** гражданин, живущ гр. Бургас, ул. „***“ № ***. К. е ***, с *** образование, ***, ***.

Подсъдимият К. и св. Р. обитавали вила, находяща се в землището на гр.

Айтос, обл. Бургас, ***********. Съседната на тяхна вила била обитавана от свидетелите М. и Т.. През последните няколко години отношенията между съседите били изострени, като между тях било водено и гражданско производство във връзка с границите на имотите, в които се намирали вилите им.

На 30.06.2023 г. св. М. и св. Т. имали работа до гр. Айтос и след като я свършили отишли до вилата си.

Около 19.30 часа на същия ден св. С. заедно със своята приятелка – св.

Н. /*** на св. Г. М. и св. П. Т./ потеглили към вилата на последните с управляван от св. С. лек автомобил. Освен С. и Н. в автомобила пътувал и св.

Р. Т. /*** на св. П.Т./. Когато пристигнали до вилата свидетелите - Г. М., П. Т. и Р. Т. свалили багажа от колата, прибирайки се вътре. В автомобила останали само св. С. и св. Н., които планирали да се върнат обратно в гр. Айтос и за целта трябвало да „обърнат“ автомобила. Двамата тръгнали с автомобила, шофиран от св. С. като се засекли с подс. К., който се намирал в управляван от него лек автомобил и се опитвал да го гарира в гаража си. Понеже пътят в този 4 участък от вилната зона бил тесен, това наложило подсъдимият да извърши няколко маневри, при които възникнала конфликтна ситуация между него и св. С.. Свидетелят направил жест с ръка към подсъдимия означаващ „какво правиш?“. Подсъдимият преместил колата си и св. С. продължил с автомобила си напред, където на удобно място обърнал и тръгнал да се връща обратно по същия път, за да напусне вилната зона. Междувременно подсъдимият решил да премести автомобила си, защото го бил дръпнал само колкото да даде възможност на С. да премине, като препречил пътя с него, след което се прибрал в двора на къщата си. По същото време С. се върнал обратно и се опитал да мине по пътя, но той бил препречен от автомобила на подсъдимия.

С. слязъл, за да потърси подсъдимия и да му каже да си премести автомобила.

В този момент подс. К. излязъл от двора на вилата си и между двамата отново възникнало напрежение, при което пострадалият отправил към подсъдимия реплики, включително и „Ти си луд“. От своя страна подс. К. извадил законнопритежавания си газов пистолет, черен на цвят, насочил го към С. и му казал: „Качвай се в колата и повече да не съм те видял да паркираш тука, защото ще те застрелям!“. С. възприел заканата, уплашил се от нея и се качил в автомобила си. След това подсъдимият преместил автомобила си, а пострадалият, заедно с приятелката си, потеглили. Понеже двамата се уплашили от случилото се св. Н. се обадила по телефона на майка си и й съобщила за инцидента. От своя страна св. М. се свързала с РУ-Айтос и подала сигнал. На място бил изпратен авто-патрул в състава на който влизали полицейските служители - Д. Ж., Ж. Ж. и М. М.. Полицаите провели беседи с лицата, предупреди ли ги да спазват закона и снели писмени сведения от тях.

Междувременно подс. К. се прибрал във вилата си, където била св. Р. и където бил заварен от полицейските служители. На св. Р. подсъдимият разказал за инцидента, посочвайки че само е показал пистолета си на С., без да го насочва към него.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите: Д. Ж.

(л. 85 от първоинстанционното съдебно производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 50 от ДП); Ж. Ж. (л. 85 гръб от 5 първоинстанционното съдебно производство); М. М. (л. 85 гръб – 86 от първоинстанционното съдебно производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 52 от ДП); Р. Т. (л. 86 от първоинстанционното съдебно производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.

1, т. 1 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 47 от ДП); С. Р. (л.

86 гръб от първоинстанционното съдебно производство), включително и от отговорите при проведената с нейно участие очна ставка (л. 87 от първоинстанционното съдебно производство); И. С. (л. 86 гръб – 87 от първоинстанционното съдебно производство), включително и от отговорите при проведените с негово участие очни ставки (л. 87 и л. 88 от първоинстанционното съдебно производство); П. Т. (л. 87 гръб от първоинстанционното съдебно производство); частично от показанията на Р.

Н. (л. 87 гръб - 88 от първоинстанционното съдебно производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 55 от ДП), както и от отговорите при проведената с нейно участие очна ставка (л. 88 от първоинстанционното съдебно производство) и Г. М. (л. 88 гръб - 89 от първоинстанционното съдебно производство, включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показания от досъдебното производство (л. 45 от ДП), както и частично от обясненията на подсъдимия Р. К. (л. 94 гръб - 95 от първоинстанционното съдебно производство).