Решение № 276 от 15.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от П. Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.5, ал.3 от ЗОС.

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК първоначална въззивна жалба вх.№ 3005/27.02.2024г. от ответника Община - гр.П.б., ***, против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 78/13.02.2024г. по приключеното гр.д.№ 589/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било признато за установено по отношение на нея, че 6 бр. ищци физически лица /пълнолетни български граждани/ са собственици на 2 бр. процесни недвижими земеделски имоти, находящи се в с.Т., ***, със законните последици от това. Счита постановеното Решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Претендирал е за разноските си пред двете съдебни инстанции. След проведено по делото едно о.с.з. на 28.05.2024г., в изпълнение на дадените му задължителни указания с постановеното в з.з. Определение № 584/14.06.2024г., с което Исковата молба е била оставена „без движение“, всички 9 бр. ищци /въззиваеми/ с нова обща писмена Молба вх.№ 8545/26.06.2024г. и последваща обща писмена Молба вх.№ 8707/28.06.2024г.

1 с а отстранили в значителна степен първоначалните нередовности в исковата си претенция против ответника Община - гр.П.б., ***, посочили са по-точно и по-ясно въз основа на какви факти и обстоятелства претендират, че са придобили правото на собственост върху процесните 2 бр. отделни недвижими имота, представляващи съответно ПИ № *** и ПИ № *** по действащите КККР на с.Т., ***, заявили са съответен на тези обстоятелства петитум на исковата си молба, индивидуалицирали са много попълно процесните 2 бр. недвижими имота, на които претендират да са собственици съобразно чл.6, ал.3 от Правилника по вписванията /ПВ/- по вид, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номер на имота, площ и/или застроена площ и границите, заявили са конкретни твърдения дали общият недвижим имот, който е бил собственост на наследодателя им Г. Х. А. е бил колективизиран /включен в ТКЗС, ДЗС и т.н., отнет на друго правно или фактическо основание/ и кога /респективно дали/, дали същият е бил обект на производство по реституция, как е приключило производството и с какви решения, на които лица е било признато право на възстановяване на собствеността и по какъв ред, възстановено ли е правото на собственост върху този имот, на кои лица и кога е постановено решенията на органа по възстановяване, изложили са конкретни твърдения кога и по какъв начин е бил обособен общия имот № 000134, впоследствие ПИ № *** по КККР на с.Т., ***, както и кога и как последния е бил разделен на 2 бр. отделни недвижими имоти - съответно ПИ № *** и ПИ № ***. Същите представят и 6 бр. нови писмени доказателства към уточняващата си общо молба. След извършената повторна размяна на постъпилите по делото 2 бр. уточняващи общи писмени Молби, с писмено Становище вх.№ 8965/03.07.2024г. ответникът /въззивник/ Община - гр.П.б., *** е взел отношение към уточнените, конкретизирани и допълнени фактическите и правните претенции против нея, счел ги е за неоснователни и недоказани и от своя страна е представил свои нови 24 бр. писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото от въззивната инстанция. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение било незаконосъобразно, немотивирано и неоснователно, и моли то да бъде изцяло отменено, както се постанови ново такова от ОС- Ст.Загора, с което са се отхвърлели всички искове против нея, със законните последици от това. В този смисъл са пледоариите на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й Защита по делото.

В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ писмен Отговор на в.жалба вх.№ 4462/26.03.2024г. от всички 7 бр. ищци /всички пълнолетни български граждани/, които считат постановеното първоинстанционно Решение за законосъобразно, обосновано и доказано, заявяват, че въззивната жалба на ответника се явявал напълно неоснователна и недоказана, поради което молят тя да бъде отхвърлена, като напълно се потвърди изгодното за тях първоинстанционно Решение, със законните последици. Нямат свои нови доказателствени искания. Претендират 2 разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. След извършената повторна размяна на постъпилите по делото 2 бр. уточняващи общи писмени Молби, с писмено Становище вх.№ 8965/03.07.2024г. ответникът /въззивник/ Община - гр.П.б., *** е взел отношение към уточнените, конкретизирани и допълнени фактическите и правните претенции против нея, счел ги е за неоснователни и недоказани и от своя страна е представил свои нови 24 бр. писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото от въззивната инстанция. Пледират чрез общия си процесуален представител- адвокат настоящия въззивен съд да отхвърли изцяло в.жалба на ответника Община - П.б., ***, като неоснователна и недоказана, и да потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Казанлък, като мотивирано, обосновано и правилно, със законните последици от това. В този смисъл е и общата им писмена Защита по делото.

Наред с това по делото в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК е постъпила обща Частна жалба вх.№ 4804/01.04.2024г. от всички 6 бр. ищци против напълно негативното за тях първоинстанционно Определение № 627/18.03.2024г. на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е била отхвърлена изцяло Молбата им вх.№ 3675/11.03.2024г. за изменение на първоинстанционното Решение в частта му за разноските им.

Излагат подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Молят настоящия въззивен съд да отмени изцяло това Определение, като постанови ново такова, с което да уважи изцяло Молбата им по чл.248 от ГПК, със законните последици от това. Нямат нови доказателствени искания в тази насока. Пледират да се уважи изцяло тяхната ч.жалба, ведно със законните последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 5177/09.04.2024г. от ответника Община - гр.П.б., ***, който възразява против направените в ч.жалба на ищците оплаквания, които счита за неоснователни, незаконосъобразни и недоказани, като моли постановеното първоинстанционно Определение на РС- Казанлък по реда на чл.248 от ГПК да бъде потвърдено изцяло, като мотивирано, законосъобразно и правилно, със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания в тази насока. Пледира да се отхвърли тази ч.жалба, като неоснователна и недоказана, със законните последици.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че постъпилите в срок 1 бр. в.жалба /първоначална и уточняваща/ и 1 бр. ч.жалба са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, че страните нямат свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция и че не се налага служебното събиране на нови доказателства пред въззивния съд.

Поради което настоящия въззивен съд следва да се произнесе по материално- правните оплаквания във в.жалба и в ч.жалба в кръга на своята законова компетентност, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени във в.жалба и в 3 ч.жалба, като взе предвид направените доводи и оплаквания, като прецени събраните доказателства пред РС в тяхната съвкупност и по отделно, като обсъди мотивите на РС в атакуваните негови Решение и Определение, и като се съобрази с материално- правните изискванията на относимите по казуса закони и задължителна практика на ВКС- София по аналогични казуси, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното :

Производството по първоинстанционното дело е било образувано по установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК пред РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска относно признава на ищците против ответника собствеността им върху 2 бр. отделни поземлени имота, находящи се в с.Т., ***.

Безспорно е в съдебната теория и практика, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 от ГПК, като преценката дали е налице правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед характера на спора и засегнатите от него права. С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав констатира,че обжалваното Решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за неговата правилност, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Разгледана по същество, в.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като с предявения положителен установителен иск се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищците право на собственост върху процесните 2 бр. недвижими имоти. За да бъде уважена една така заявена искова претенция за установяване на право на собственост е необходимо в процеса да се проведе успешно пълно и главно доказване, че ищците са титуляри на правото на собственост върху съответните части на недвижимия имот, като са ги придобили на посоченото от тях придобивно основание. От събраните по делото доказателства пред РС следва единствено възможния фактически и правен извод, че предявеният положителен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е установен и доказан напълно и същият се явява изцяло основателен. От съществено значение в случая е установяване на статута на имотите, тъй като видно от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на приетата без оспорване от никоя от страните пред РС съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, се установява и доказва, че правото на собственост върху процесния имот се отнася до по съществото си земеделска земя по смисъла на чл.2 от специалния закон/ЗСПЗЗ/, съгласно което понятие земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1.не се намират в границите на урбанизираните територии ; 2. не са включени в горския фонд;

3.не са застроени със сгради на промишлени или други предприятия; 4.не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения. Доразвитие на същото понятие е направено и в чл.1 от 4

ППЗСПЗЗ, като е допълнено, че земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън урбанизираните територии, ако не са застроени, както и земите, заети от бракувани съоръжения или инсталации или с малоценни постройки.

Тези разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не изключват, като земеделски земи имотите застроени с постройки на физически лица. Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че процесните имоти не можело да бъдат придобити по давност и, че същите подлежали на възстановяване от страна на ищците по реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно този специален закон/ЗСПЗЗ/ на възстановяване подлежат имотите, ако реално са били отнети фактически или юридически от собствениците им /или от наследодателя на ищцитевъззиваеми/. В настоящия конкретен случай такова правно отнемане очевидно не е налице, тъй като имотите са владяни в техните реални граници от тогавашните му собственици през времето, те са запазили статута си на частната недвижима собственост, никога и по никакъв начин те не е бил одържавяван и/или внасяни в ТКЗС, ДЗС, АПК или други публични структури. Следователно те не са подлежали на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ, тъй като възстановяването на собствеността по този закон се извършва по отношение на изрично посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, където всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета (както е било при одържавяването), или без да бъде отнета не е упражнена в реални граници /както е при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации/, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. В подкрепа на това твърдение е и практиката на ВКС в Решение № 427/21.07.2019г. по гр.д.№ 3255/2008г. Следователно несъстоятелни са доводите на въззивника /ответник/, че процесните 2 бр. недвижими имоти, като такива със статут на “земеделски” е следвало да бъдат заявени за възстановяване на бившите им собственици единствено и само по реда на ЗСПЗЗ.