Решение № 100 от 28.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500182 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2029/06.03.2025 г. по регистъра на ЧСИ Валентина Александрова рег. № 742 и район на действие Окръжен съд - Кюстендил, подадена от длъжника Р. Д. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, насочена срещу действия на ЧСИ В. Александрова по изп. д. № 20247420400617, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху твърдян несеквестируем доход от месечна пенсия на длъжника.

Жалбоподателят навежда съображения за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие поради противоречие с разпоредбата на чл. 446а, ал. 2 ГПК.

Подчертава, че размерът на пенсията му е под размера на МРЗ, респ. пенсията е изцяло несеквестируем доход и запорното съобщение не поражда действие спрямо нея.

Уточнява, че месечното му нетно трудово възнаграждение е в размер 985,37 лв., а не както приел ЧСИ в размер на 1890 лв. Счита, че в случай на установени доходи на длъжника от пенсия и трудови възнаграждения, чийто сбор надхвърля МРЗ, изпълнението следва да се насочи към трудовото вънаграждение, а не към пенсията с оглед защитата на този доход до размера на МРЗ. Иска се отмяна на обжалваното изпълнително действие, изразяващо се в наложен запор върху получавана от длъжника пенсия, представляваща несеквестируем доход.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор по жалбата от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Н. К., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

ЧСИ в изложени мотиви по обжалваните действия изразява становище за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, след като се запозна с жалбата и с 1 приложените към нея писмени доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20247420400617 по описа на ЧСИ Валентина Александрова е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адв. Ж. Д., въз основа на представен Изпълнителен лист № 69/24.01.2024 г., изд. по ч.гр.д. № 993/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, съгласно който Р. Д. С. е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 4 198,51 лв. непогасена главница по сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за паричен кредит № 2983506 от 24.11.2017 г., вземанията по който са прехвърлени с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2021 г. и приложение № 1 към него в полза на ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.05.2023 г. до окончателното плащане и 751,06 лева мораторна лихва за период от 10.08.2021г. до 18.05.2023 г.

ЧСИ е изискал справки от НАП и НОИ, като от получено писмо изх. № 010332400167281/10.07.2024г. от НАП – ТД София се установява, че длъжникът има регистриран постоянен договор с „Рилска Света Обител – Рилски манастир“, сключен на 04.01.2010 г., действащ към дата на изготвяне на справката, с месечен брутен осигурителен доход за текущата 2024 г. в размер на 1 264,11 лв. за м. 01.2024г, 1 260,51 лв. за м. 02.2024 г., 1266,24 лв. за м. 03.2024 г., 1273,44 лв. за м. 04.2024 г. и 1262.64 лв. за м. 05.2024 г.

На 05.02.2025 г. ЧСИ Александрова е извършила допълнително справка в регистъра за трудови договори на НАП, от която се установява, че към 05.02.2025 г. договорът е действащ и не е прекратен, а като видно от справката с данни за осигурени лица по Наредба Н- 13 КСО за м. 12. 2024 г. осигурителния доход на лицето е бил 1289,24 лв.

От получената справка от НОИ /л. 13 от изп. дело/ се установява, че Р. С. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, безсрочна, в размер 493,48 лв.

До длъжника е изпратено съобщение за образуване на изпълнителното дело – ПДИ изх. № 07884/07.08.2024г., /получено лично от него на 22.08.2024г./ като едновременно с това със запорно съобщение изх. № 07886/07.08.2024г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника в НОИ, посочвайки, че лицето има и трудово правоотношение, като е определил сума от секвестируем характер с фиксиран размер 250 лв. Посочил е, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.

С писмо вх. № 8874/25.09.2024 г. НОИ ТП Благоевград уведомява ЧСИ Александрова, че върху пенсията на длъжника е наложен запор считано от 01.10.2024г., с определена удръжка 250 лв. съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК и при съобразяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС, в резултат на което в периода от м.10.2024г. до м. 02.2025 г. вкл. НОИ ТП Благоевград прави ежемесечно удръжки от пенсията на длъжника в посочения размер, които постъпват директно по сметка на ЧСИ.

На 27.01.2025 г. длъжникът депозира възражение срещу наложения запор с доводи за несеквестируемост на запорирания доход от пенсия, което възражение е оставено без уважение с акт на ЧСИ от 07.02.2025 г., обосновано с обстоятелството, че запорът върху пенсията е наложен предвид наличието на трудов договор в размер 1890 лв., респ. общ сбор 2 385 лв., като удръжката във фиксиран размер не нарушава несеквестируемия минимум.

2

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. Тя именно определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.

Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна, поради следните

Тълкувайки изложените доводи в депозираната жалба, съдът прави извод, че жалбоподателят намира, че доходът, върху който е насочено изпълнението /пенсия/, е несеквестируем.

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо (пълно или частично) имущество, а не самото изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта, в случая наложения запор.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т ълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.

По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В тълкувателното решение е прието също, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато 3 паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Несеквестируемостта охранява екзистенц минимума, необходим за издръжка на длъжника и неговото семейство, като при определяне на секвестируемия доход, по арг. на чл. 446, ал. 3 ГПК, следва да се вземат предвид всички доходи, получавани от длъжника (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) – от трудови възнаграждения/пенсия, които се съберат, след което се съобрази обстоятелстовто дали длъжникът издържа деца и се определи каква част от доходите могат да се удържат съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Да се приеме обратното, означава, че на длъжник, който получава едновременно няколко трудови възнаграждения или трудово възнаграждение и пенсия, му се признават повече права от тези на длъжник, който получава само едно трудово възнаграждение или само пенсия.

В процесния случай с оглед данните по делото жалбоподателят получава трудово възнаграждение и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Когато вземането по трудово възнаграждение и/или пенсия е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Поради това съдът намира, че правилно съдебният изпълнител е указал на НОИ при изчисляване на секвестируемия доход на длъжника да бъдат сумирани доходите от трудово възнаграждение и пенсия.

От данните по изпълнителното дело е видно, че към дата на налагане на запора размерът на получаваното от длъжника нетно трудово възнаграждение след приспадане на данъци и задължителни осигурителни вноски е 979, 78 лв. /при брутен осигурителен доход от 1262.64 лв. за м. 05.2024 г./ и размерът на получаваната пенсия е 493,48 лв., т.е. към дата на налагане на запора общия размер на получавани от длъжника доходи е 1 473,26 лв.

От посочените по - горе доказателства се установява, че удръжките се правят от третото задължено лице ТП на НОИ, Благоевград, от общия размер на доходите на длъжника (от пенсия и трудово възнаграждение), тъй като общата стойност на тези вземания надхвърля размера на минималната работна заплата за страната за 2024 г., който е 933 лв.

При съблюдаване разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и при липса на данни по делото жалбоподателят да издържа деца, секвестируемият размер на удръжката следва да е в размер на 1/3 от тази сума или 491,09 лв, а наложеният запор е с фиксирана удръжка в размер на 250 лв., което е значително по-малко от секвестируемия максимум.

При това положение следва да се приеме че посочената сума като част от пенсията на длъжника е над несеквестируемия доход, който се запазва за длъжника, вкл. и към настоящия момент, респ. не е налице незаконосъобразност на наложения върху нея запор.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на подадената жалба, която следва да бъде оставена без уважение.

4

Мотивиран от така изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2029/06.03.2025 г. по регистъра на ЧСИ Валентина Александрова рег. № 742 и район на действие Окръжен съд Кюстендил, подадена от длъжника Р. Д. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, насочена срещу действия на ЧСИ В. Александрова по изп. д. № 20247420400617, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху твърдян несеквестируем доход от месечна пенсия на длъжника.