Решение № 166 от 01.06.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Асеновград, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310101014 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.

Първа инвестиционна банка АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Драган Цанков“ № 37, моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено вземането му, по отношение на М. Г. П., с посочен адрес за призоваване гр.Асеновград, обл.Пловдивска, ул.“Костур“ № 34 и ХР. Б. П., с посочен адрес за призоваване гр.Асеновград, обл.Пловдивска, ул.“Мулдавска“ № 6, по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 340/2020 г. по описа на АРС, в размер на: 10 622.42 евро просрочена и непогасена главница, 1 304.96 евро договорна лихва, начислена за периода 25.02.2017 г. – 17.02.2020 г. включително, дължима на основание раздел ІІ, т.4 от договора за кредит, 964.99 евро наказателна лихва начислена за периода 25.02.2017 г. – 17.02.2020 г. включително, дължима на основание раздел ІІ, т.10 от договора за кредит, при положен лихвен процент в размер на законната лихва, 24.54 евро платени от банката такси за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита до поръчителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.02.2020 г. до пълното погасяване на задължението. Твърди, че на 27.08.2009 г. е сключен Договор за банков кредит № 006LDR-000745/27.08.2009 г. между страните за сумата в размер на 10 790 евро, предоставен на кредитополучателя М.П., с краен срок на погасяване на кредита съгласно т.3 от договора до 25.08.2019 г. Средствата са предоставени на ответника М.П. и той е усвоил изцяло кредита на 31.08.2009 г. За обезпечаване на задълженията е сключен договор за поръчителство от 27.08.2009 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна и ХР. Б. П. от друга страна, като поръчител. Съгласно т.2 от договора за поръчителство, поръчителят отговаря 1 солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Ответникът и поръчителят не са погасили задълженията си към банката и от датата на падежа – 25.08.2019 г. целият кредит е изискуем. Поради непогасяване на задължението банката е подала заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На основание издадения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело № 1300/2020 г. по описа на ЧСИ К.П. срещу ответника и поръчителя. Настоящия иск банката предявява след постъпило възражение от длъжниците в заповедното производство. Представя писмени доказателства, претендира за разноски. Молят да се назначи ССчЕ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. П., който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като от обстоятелствената й част не става ясно на какво правно основание е начислена така наречената „Наказателна лихва“, какъв е нейния размер и за забава на кои плащания е начислена. Освен това не бил посочен периодът за който се претендира заплащането на 10 622,42 евро главница. Твърди, че банката черпи правата си от договора за банков кредит от 27.08.2009 г., по силата на който е получил в заем 10 790 евро, които следвало да върне с договорна лихва до 25.08.2019 г. Освен това твърди, че договорът е недействителен на няколко от основанията посочени в чл.14, ал.1 ЗПК (отм.) – защото банката не е уведомила потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора, защото липсва в договора описание за начина на изчисление на годишния процент на разходите, респективно начина на формиране на общо дължимата сума по кредите. Твърди, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не били включени еднократната такса за разглеждане на искането за кредит, комисионната за управление на кредита и комисионна за ангажимент. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК (отм.), ГПР представлявало общата стойност на кредите за потребителя. Допуснато било и нарушение на закона и договора е недействителен на основание чл.14, ал.1, вр. чл.7, ал.1 т.6 ЗПК (отм.). Освен това договорът бил недействителен, защото липсвали условията за издължаване на кредита, включително за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, защото в него не били вписани елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисление на ГПР. И тъй като договорът бил недействителен, потребителят връщал единствено заемната сума. Твърди, че е недействителна клауза за възнаградителна лихва, предвидената в договора. Към момента на сключване на договора размерът на възнаградителната лихва е 16,5 %. Не било описано какво представлява този базов лихвен процент. Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което води до недействителност.

Единствено оставал приложим лихвения процент, уговорен към момента на сключване на договора. Освен това твърдят, че исковата претенция е частично погасена по давност. В исковата молба не бил посочен периодът за начисляване на просрочената главница, поради което не може да посочи конкретен период, през който поради погасяването си по давност искът е неоснователен. Посочва, че всички дължими главници, начислени пет години преди входиране на заявлението п чл.417 от ГПК, т.е. преди 18.02.2015 г. са погасени по давност.

Претенциите за заплащането на двете лихви – договорна и наказателна също са погасени по 2 давност. Погасени били начислените лихви преди 18.02.2017 г. Ето защо молят да се отхвърли исковата претенция. Моли същата да бъде прихвана от претендираната главница от 10 622.42 евро. Ангажира доказателства, моли да се присъди адвокатско възнаграждение и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х.Б. П., в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като от обстоятелствената й част не става ясно на какво правно основание е начислена така наречената „Наказателна лихва“, какъв е нейния размер и за забава на кои плащания е начислена. Освен това не бил посочен периодът за който се претендира заплащането на 10 622,42 евро главница. Твърди, че банката черпи правата си от договора за банков кредит от 27.08.2009 г., по силата на който М.П. е получил в заем 10 790 евро, които следвало да върне с договорна лихва до 25.08.2019 г. Освен това твърди, че исковата претенция следвало да бъде отхвърлена, поради настъпване на преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД. Съгласно съдебна практика срокът за ангажиране отговорността на поръчителя започва да тече от момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя. Предсрочната изискуемост е била обявена, а банката е пристъпила към събиране на просрочените вземания по договора след изтичане крайния му срок на 25.08.2019 г. Всички погасителни вноски по погасителния план без последната – 120 вноска не се дължали, тъй като отговорността на поръчителя е погасена. Твърди, че договорът е недействителен на няколко от основанията посочени в чл.14, ал.1 ЗПК (отм.) – защото липсва в договора описание за начина на изчисление на годишния процент на разходите, респективно начина на формиране на общо дължимата сума по кредите. Твърди, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не били включени еднократната такса за разглеждане на искането за кредит, комисионната за управление на кредита и комисионна за ангажимент.

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК (отм.), ГПР представлявало общата стойност на кредите за потребителя. Допуснато било и нарушение на закона и договора е недействителен на основание чл.14, ал.1, вр. чл.7, ал.1 т.6 ЗПК (отм.). Освен това договорът бил недействителен, защото липсвали условията за издължаване на кредита, включително за размера броя, периодичността и датите на погасителните вноски, защото в него не били вписани елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисление на ГПР. И тъй като договорът бил недействителен, потребителят връщал единствено заемната сума. Твърди, че е недействителна клауза в договора за възнаградителна лихва.

Към момента на сключване на договора размерът на възнаградителната лихва е 16,5 %. Не било описано какво представлява този базов лихвен процент. Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което води до недействителност. Единствено оставал приложим лихвения процент уговорен към момента на сключване на договора. Освен това твърди, че исковата претенция е частично погасена по давност. В исковата молба не бил посочен периодът за начисляване на просрочената главница, поради което не може да посочи конкретен период, през който поради погасяването си по давност искът е неоснователен. Посочва, че всички дължими главници, начислени пет години преди входиране на заявлението п чл.417 от ГПК, т.е. преди 18.02.2015 г. са погасени по давност.

3

Претенциите за заплащането на двете лихви – договорна и наказателна също са погасени по давност. Погасени били начислените лихви преди 18.02.2017 г. Ето защо моли да се отхвърли исковата претенция. Моли същата да бъде прихвана от претендираната главница от 10 622.42 евро. Ангажира доказателства, моли да се присъди адвокатско възнаграждение и разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По приложеното частно гражданско дело № 340/2020 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено длъжниците М. Г. П. и ХР. Б. П. да заплатят на заявителя следните суми: 10 622.42 евро главница, 11.292.15 евро просрочена договорна лихва и 9 653.03 евро просрочена наказателна лихва, 24.54 евро разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. до окончателното им заплащане. Ответниците са подали възражение срещу нея, като настоящият иск за установяване на вземането е предявен в предвидения в закона срок, поради което е допустим.

Не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за банков кредит № 006LD-R-00745/27.08.2009 г., по силата на който банката е предоставила на ответника сумата от 10 790 евро, а М. П. се е задължила да върне същата в срок до 25.08.2019 г., поръчител по които договор е Х. П.. Към Договора са приложени: Погасителен план, Договор за поръчителство, Общи условия, Извлечение от счетоводните книги на ищеца, От приетото заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице И.С., неоспорено от страните което съдът кредитира се установява, че по договор за кредит № 006LD-R-00745/27.08.2009 г. с кредитополучател М. П., Банката е предоставила на същата кредит в размер на 10790 евро, която сума е приведена по банковата му сметка на 31.08.2009 г. По договора са извършени плащания в размер на 2528.34 евро, с които са погасени следните задължения: комисионна управление 215.80 евро, такса разглеждане на документи 10.23 евро, общо плащания по главница 167.58 евро, общо плащания договорните лихви 652.54 евро, общо плащания по наказателните лихва 1482.19 евро. Дължимата просрочена главница е 10 622.42 евро, а дължимата просрочена договорна лихва 11 292.15 евро. Към 17.02.2020 г. задължението по главницата е 10 622.42 евро. Просрочената, непогасена по договора главница за периода 18.02.2015 г. до 17.02.2020 г. е 7 273.98 евро. Общо изчислената договорна лихва по кредита 11 944.70 евро, общо платена договорна лихва 652.54 евро, дължима просрочена договорна лихва 11 292.15 евро. Дължимата просрочена и непогасена договорна лихва по договора, начислена за периода от 25.02.2017 г. – 17.02.2020 г. е в размер на 1304.96 евро. Дължимата законна лихва за периода 25.02.2017 г. до 25.08.2019 г е 515.97 евро, а общо дължимата законна лихва за периода от 25.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е 756.70 лева. Просрочената, непогасена главница по договора за периода 17.02.2015 г. до 17.02.2020 г.е 7273.98 евро. Дължимата просрочена и непогасена договорна лихва по договора, начислена за периода от 25.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е 1403.96 евро.