Решение № 1177 от 20.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32033/31.08.2023г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Христо Георгиев, рег.№ 892 с район на действие ОС-Варна, подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061 – длъжник по изпълнително дело № 20208920400744 по описа на ЧСИ Христо Георгиев срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 02.08.2023г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски от 02.08.2023г., с което съдебният изпълнител е определил разноски по изпълнението по изп.дело № 20208920400744 в тежест на длъжника както следва: Обикновени такси по т.1 от ТТРЗЧСИ – 1 брой в размер на 24 лева с ДДС; по т.3 от ТТРЗЧСИ 5 броя по 6 лева в размер на 36 лева с ДДС; по т.4 от ТТРЗЧСИ 3 броя в размер на 36 лева с ДДС; по т.5 от ТТРЗЧСИ 8 броя по 24 лева, общо 192 лева с ДДС; по т.9 от ТТРЗЧСИ – 1 брой в размер на 18 лева с ДДС; по т.12 от ТТРЗЧСИ 1 брой по 36 лева с ДДС; Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ изчислена върху събраната сума към 01.08.2023г. в размер на 107 лева с ДДС; Разноски по изпълнението по т.31 от ТТРЗЧСИ – 20 лева за снабдяване с документи и справки за имуществото на длъжника, Б.и такси и разноски, транспорт на съдебния изпълнител, пощенски, куриерски разходи и други.

Жалбоподателят посочва, че вземането на взискателя „Енерго-Про Продажби“ АД срещу него по цитираното изпълнително дело е било погасено чрез извършено прихващане с 1 изявление изпратено до длъжника на 02.09.2022г. Във връзка с това посочва, че съдебният изпълнител не е извършвал действията за съответни изпълнителни способи, за които са начислени посочените в обжалваното постановление такси и разноски, респективно не се дължи и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ доколкото не е налице събрана по изпълнението сума, в резултат на действия на ЧСИ. Оспорва се и реалното извършване на действията, за които са начислени таксите по т.31 от ТТРЗЧСИ. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено. Претендира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя „Енерго-Про Продажби“ АД. Счита жалбата за допустима, но неоснователна поради това, че таксите са начислени за реално извършени от съдебния изпълнител справки и действия.

Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима предвид на това, че погасяването на задължението чрез прихващане е извършено след образуване на изпълнителното дело и то е приравнено на изпълнение. Счита, че независимо от начина на удовлетворяване на кредитора в рамките на образуваното изпълнително производство, разноските за него се дължат от длъжника. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Също претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Присъединеният взискател –НАП-Варна не е изразил становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител Христо Георгиев в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Посочва подробно действията, за извършването на които е начислена всяка от посочените такси. Счита, че извършеното прихващане на вземането на взискателя с негово задължение към длъжника е довело до погасяване на вземането предмет на принудителното изпълнително производство, поради което длъжникът е задължен за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20208920400744 по описа на ЧСИ Христо Георгиев е образувано на 12.08.2020г. по молба на „Енерго-Про Продажби“ АД за принудително събиране на парично вземане срещу „Интейк“ ЕООД в размер на 888 лева по издаден срещу него изпълнителен лист № 5088/17.11.2017г. от РС-Варна.

С разпореждане от 19.09.2020г. присъединен взискател по делото е НАП за сума в размер на 838,81 лева.

По изпълнителното дело е издадена фактура № 4446/19.08.2020г. от ЧСИ Христо Георгиев за начислени разноски по т.1 /20 лева/, по т.3 /20 лева/ и по т.5 /20 лева/ от ТТРЗЧСИ или общо в размер на 72 лева с ДДС. Сумата е заплатена по сметка на ЧСИ от 2 взискателя „Енерго-Про Продажби“ АД с платежно нареждане от 19.08.2020г.

На страните по изпълнителното дело и на трети лица /БНБ, НАП, КАТ/ са изпращани призовка за доброволно изпълнение до длъжника и съобщения във връзка с движението на делото и с цел изискване на справки общо 8 броя. Извършени са общо 5 броя справки по изпълнителното дело – от Търговския регистър, 2 броя справки от НАП /по чл.191 от ДОПК и по чл.74 от ДОПК/, справка в БНБ и справка в Агенция по вписванията. До ОД на МВР е изпратено съобщение с искане за представяне на справка относно притежавани от длъжника по изпълнението МПС, във връзка с което е депозирам отговор с указания за заплащане на дължимите за справката такси. Изпратени са запорни съобщения до ЧСИ Людмил Станев по изп.дело № 20177950400349 и до ЧСИ Лучия Тасева по изп.дело № 20177370400548.

С мопба от 23.09.2022г. взискателят „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомил ЧСИ Христо Георгиев, че е извършил прихващане на сумите по изпълнителния лист, адвокатски хонорар и авансово заплатени такси, поради което моли след събиране на дължимите разноски към съдебния изпълнител, изпълнителното дело № 744/2020г. да бъде прекратено.

С постановление от 02.08.2023г. съдебният изпълнител е определил разноски по изп.дело № 20208920400744 по описа на ЧСИ Христо Георгиев в общ размер от 463 лева, формирани както следва:

Обикновени такси по т.1 от ТТРЗЧСИ – 1 брой в размер на 24 лева с ДДС; по т.3 от ТТРЗЧСИ 5 броя по 6 лева в размер на 30 лева с ДДС; по т.4 от ТТРЗЧСИ 3 броя в размер на 36 лева с ДДС; по т.5 от ТТРЗЧСИ 8 броя по 24 лева, общо 192 лева с ДДС; по т.9 от ТТРЗЧСИ – 1 брой в размер на 18 лева с ДДС; по т.12 от ТТРЗЧСИ 1 брой по 36 лева с ДДС

Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ изчислена върху събраната сума към 01.08.2023г. в размер на 107 лева с ДДС;

Разноски по изпълнението по т.31 от ТТРЗЧСИ – 20 лева за снабдяване с документи и справки за имуществото на длъжника, Б.и такси и разноски, транспорт на съдебния изпълнител, пощенски, куриерски разходи и други.

Посочено е, че взискателят по изпълнението е заплатил такси по ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева, поради което на длъжникът е указано да заплати сума в размер на 391 лева.

Видно от отбелязването длъжникът „Интейк“ ЕООД е уведомен за постановлението за разноски на 17.08.2023г.

С разпореждане от 05.09.2023г., като е съобразил изложените в жалбата на „Интейк“ ЕООД възражения срещу дължимостта на посочените в постановлението за разноски суми, ЧСИ Христо Георгиев е аргументирал дължимостта на всяка от посочените суми за разноски и е оставил бе уважение възраженията на длъжника срещу тях.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

3

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

В случая с обжалваното постановление за разноски съдебният изпълнител е приел разноски за дължими такси по изпълнението по т.1, т.3, т.4, т.5, т.9, т.12, т.26 и разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 463 лева. Възраженията на длъжника в подадената жалба за недължимостта им е възприета от съдебния изпълнител като искане за изменението им, което с нарочно разпореждане от 05.09.2023г. е оставено без уважение.

Дължимостта на посочените в постановлението от 02.09.2023г. разноски се оспорва на няколко самостоятелни основания от длъжника –жалбоподател. На първо място възраженията са, че сумата по изпълнението не е събрана в хода на принудителното изпълнително производство чрез приложени изпълнителни способи, а чрез извършено от взискателя изявление за прихващане на вземането му с негово насрещно задължение.

Съдът намира възражението за недължимост на разноските на това основание за неоснователно. Прихващането е способ за погасяване на насрещни изискуеми вземания до размер на по-малкото от тях и той е приложим както в исковия процес, така и в изпълнителното производство. Извършеното в рамките на висящия изпълнителен процес погашение на подлежащото на принудително изпълнение вземане, чрез някой от способите за това – плащане от длъжника или от трето лице с погасителен за длъжника ефект /по изпълнителното дело или директно в полза на взискателя/, опрощаване, прихващане и др. има ефект на удовлетворяване на кредитора и е основание за прекратяване на изпълнителното производството поради изпълнение. В тези случаи, на общо основание, дължимите от длъжника такси и разноски се възлагат в тежест на длъжника.

Обстоятелството дали в рамките на изпълнителното производство са приложени или не конкретни изпълнителни способи няма касателство към дължимостта от длъжника на разноските по изпълнението, а само към техния размер, доколкото в случай че сумата по 4 изпълнението бъде събрана въз основа на приложен изпълнителен способ, то тогава на длъжника ще се възложат и разноските сторени по повод този способ.

Второто възражение е за недължимост на посочените разноски поради липса на възлагане от взискателя на посочените действия, за които са начислени разноски и поради неизвършването им от съдебния изпълнител.

Анализът на действията на страните и съдебния изпълнител и наличните по по изп.дело № 20208920400744 по описа на ЧСИ Христо Георгиев писмени доказателствата показва, че всеки разход за начислени такси от посочените в обжалваното постановление за разноски е действително сторен и обоснован с извършено действие – такса за образуване на изпълнителното дело /24 лева с ДДС по т.1 от ТТРЗЧСИ/; извършени справки за имуществото на длъжника /общо 5 броя по 6 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ/; такса за изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа /12 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ/; такса за изготвяне и връчване на призовки, покани и книжа /изпратени са общо 8 съобщения всяко по 24 лева с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ/; такса за налагане на запор /2 броя по 18 лева с ДДС, от които като разход е приета само една такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева/; такса за изготвената официална справка за размера на дълга /постановление за разноски /36 лева с ДДС по т.12 от ТТРЗЧСИ/.